НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

51. «БОГ Е ИСТИНА» Евангелието

ТОМ 20
Алтернативен линк

51. «БОГ Е ИСТИНА»

Евангелието


(В. «Алфа», г. I, бр. 10, понеделник, 28.VII.1924 г., стр. 4)

Преди 2000 години Пилат запита Иисус Христос: «Що  е истина?» Иисус му отговори с мълчание, защото да разбере човек що е  Истина, значи да разбере що е Бог. А да разбере човек Бога, значи да  стане едно с Него. Оня, който е станал едно с Бога, никога не пита що е  Истина и що е Бог. А на оня, който не е разбрал Истината - Бога, с нищо  на земята не може да му се обясни това. Земята е материалният мир.  Всичко тука е материално, и то не може да докаже Бога, защото Бог е Дух и  само с Дух се изпитва и познава. И оня, който иска тука, на земята, да  му се докаже Божието съществувание, не знае какво говори. Бог, Който  изпълва цялата вселена, не може да бъде намерен и посочен никъде на  земята. Наистина, безкрайно голямото се повтаря в безкрайно малкото, но  това още не значи, че те са равни. Иначе бихме утвърдили за земята  математическия парадокс, че всяка част е равна на своето цяло. Тогава и  човекът би бил равен на Бога, а явно е, че не е. Човек е равен на Бога  дотолкова, доколкото един желъд е равен на дъба.

Човекът е тождествен зародиш, формиран в утробата  на майката земя. Неговото растене и развитие до пълнота изискват  условия, каквито на земята няма. Земята е само точката на неговото  възвръщане. Колко път му предстои и откъде ще мине, това знаят само тия,  които са вече стигнали.

За човека днес е важно да знае, че той има цел,  към която се стреми, и че може да я достигне само с помощта на ония,  които са я достигнали. И достигналите своята цел са станали едно с Бога,  защото са познали Истината. Затова те имат и атрибутите на Бога, един  от които е безсмъртието. Докато човекът е човек, той живее в  най-голямото заблуждение - че е сам и отделен от другите. Затова той  изкупва своето заблуждение и с най-страшното наказание - смъртта. В  своето духовно развитие човек изоставя много истини, защото ги вижда, че  са биле лъжи. Това, което е било вчера истина, днес е лъжа. Но това,  което е било вчера лъжа, си остава и днес, и утре, и во веки...

Много истини досега човекът е разбрал, че са  лъжи, но най-голямата лъжа: че на земята и в отделното си съществувание  не трябва да търсим своето щастие, още не е разбрал.

Алфонс


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ