(В. «Алфа», г. I, бр. 10, понеделник, 28.VII.1924 г., стр. 3)
Вий ме питате: кой побеждава?
Но за коя победа Вий говорите: за видимата ли вънкашна победа или за оная, при която победеният остава победител? Ще Ви отговоря:
Дойде Христос и провъзгласи Божествения принцип-Любовта, или Царството Божие на земята. Той бе за Своето учение гонен, плют, бит, отлъчен от църквата и разпнат на кръст. Учениците Му, «страха ради Иудейски», се разбягаха. Евреите победиха, но Христос остана победител.
Първите Христови последователи, усвоили Божественото Му учение, бяха преследвани от варвари, евреи, римляни; тях горяха, разпъваха на кръст, мряха от глад, на места буквално ги унищожаваха, но те победиха - и днес най-просветените нации се гордеят, че са християни, без може би и да заслужават това име.
Докато римляните казваха: «без победа няма живот», те побеждаваха и владееха света, но тяхната победа беше вънкашна и остави само един смъртен спомен за себе си, защото те не знаеха що е истински живот.
Днес човекът, наречен Петър Дънов, казва: С Бога ли си или против Бога? Ако си против Бога и с Неговите врагове, никой няма да те закача, хляб и подслон ще имаш, своето ще пазиш и на чуждото си ортак; ще имаш власт да заповядваш, да отнемаш, да съдиш, да се обогатяваш, и ще бъдеш честит. Ако си с Бога - о! тогава тежък ти е животът. Ще бъдеш гонен, затварян, ще изгубиш имот и челяд, и, оплют и опозорен ще срещаш тържеството на пияната тълпа, злорадството на тъмните сили.
Жалко, но такива са сегашните времена - казва Петър Дънов.
Влез в своята тъмна стаичка, усамоти се и реши за себе си: с Бога ли си или против Бога. Ако твърдо решиш първото, ти си победител на света, ако решиш второто, ти си един от многото.
Тъй казва той, Петър Дънов, и ето - него го хулят малки и големи, с пръст го показват и със свирепи погледи му пращат презрението си. Суетно! Той е надраснал себе си, той е по-силен от себе си, той няма нищо общо с «мъртвите» хора, тъмните пипала не го засягат, той живее в друг свят, в света на истинския живот.
Много болки и мъки му създават неговите тъй наречени последователи: често и предимно те го засеняват, забулват от погледите на онези, които виждат, но нищо: кръстът е тежък за тоя, който е с Бога!
И тъй: кой побеждава? Победител е този, на когото целта на живота е да умре за благото на другите; победител е този, който жертвува временното в живота си за тежкия живот, който предпочита смъртта пред неразумния живот, който е готов да изгуби всичко свое, за да спаси Божието, който е станал оръдие на Божията воля, който се е слял с тази воля, който е надраснал себе си, който е станал по-силен от себе си, защото вече не върши своето, а общочовешкото. Жив или мъртъв, той е победител и всяка вънкашна победа е празен звук пред победата на «победения».
