(В. «Алфа», г. I, бр. 8, понеделник, 23. VI. 1924 г., стр. 2-3)
Музиката е отечеството на душата. Ний, частиците на всемира, изхождаме от общата Всемирна Душа. А Всемирната Душа е хармония и между отделните частици. Отделните частици на всемира са звена в общия хор на всемирната музика. Индивиди от човешката еволюция, от животинската еволюция, от тази на растенията - са звена на общия хор на всемирната хармония. Хармонията е сцепление на тоновете по ред и градации, а музиката - разумна комбинация на тия сцепления... Всичко във всемира е музика и хармония, и вън от нея нищо няма. Тогаз, когато човешката еволюция е достигнала до положението да работи в разумно нагаждане на тоновете един до друг - е открила най-силното оръдие, за да си дигне очите нагоре; тогаз е видяла от неизброими далечини отечеството си; разбрала е, макар и смътно, своето възвръщане към Бога.
Музика и възвръщане към отечеството ни - е едно.
Когато музикантът засвири, змията си надига главата, вслушва се и изменя своя път; кучето повдига своята глава и грозно завива; конят нервно трепва, наострова уши и започва да цвили... Всеки индивид - от човешката, животинската и растителната еволюция - разно реагират на музиката. А какво нещо е реакцията? Отражение. Отражението е действие на контакт, на допирни точки... Всичко изхожда от Всемирната Хармония - и всичко по отделни пътеки и пътечки се възвръща към нея. Чрез музиката ний влизаме в контакт с Бога.
Музиката има окултна сила. На болния тя дава успокоение и сила, на здравия - разширява сърцето, на скъперника - разтваря кесията, а на добро-детеля отваря очите му по-близо до Истината. Музиката е магическа сила.
Когато човекът е разбрал в своето подсъзнателно схващане смисъла на музиката - създал е за пръв път храмовете, а когато в своето свръхсъзнание разбере музиката - той ще си разруши храмовете, защото тогаз ще му стане храм: цялата земя, цялото човечество, цялата вселена... И, върнал се в недрата на своето отечество, равен със своите братя - човеците, по-малък брат на своите предшественици - ангелите; по-голям брат на своите братя - животните - всичко около него ще бъде музика. Всичко около него ще бъде музика, защото в основата на цялото мироздание е поставена Всемирната хармония. А хармония, музика, мъдрост, сила, воля - това са цветните тонове на бялата светлина, на Всемирната Основа - Любовта. Както шарките на небесната дъга се преливат една в друга и са част от бялата светлина на слънцето - тъй и хармонията, музиката, мъдростта, волята и силата са цветове на дъгата на Всемирната Любов, от която излизаме. И като уморени пътници, по разни пътеки и пътечки се връщаме към нея.
Великият закон на аналогията казва, че всичко е преливане. От едно към друго. Силата се обръща в знание, знанието - във воля, волята - в търпение, търпението - в смирение, а смирението - в чистосърдечие. От силата, която представлява тъпанът във всемирната музика, ний постепенно достигаме до по-тънките и неумолими звукове на непрестанната музика във всемира: чистосърдечие. И префинената музика е едно: «блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога»... А който вижда Бога, той познава и чува всякога и навсякъде музика. Има ли нещо по-истинско от непрестанната музика в природата? И има ли нещо друго, освен хармония и музика? Всичко е музика. Може би разликата е там, че ний, като малки в своята еволюция, чуваме само тъпана в хора на тази музика... Ний днес долавяме само звука на тъпана на отдалечена музика. А когато възрастем със силата на Божията Мъдрост и Любов, в тихите и бурни дни и нощи ще долавяме симфонията на вечно течащата вселена, вечно неспирния й прелив, вечно различния й нюанс на шарки и тонове, които не могат да бъдат уловими от никакви закони и теории... Смирението ще ни даде тази сила да почувствуваме високите тонове, които като стрели се издигат, а оттам със същата сила, или по-бавно - слизат до дълбочината, гдето блуждае откъснатата в изгнание душа. А музиката е мост на душата за нанагоре...
И издигнали се - ще чуваме хармоничния шепот на мълчанието и величавата, непрекъснатата, всеобемащата, безкрайната музика на мирозрението; ще чуваме тънката и ефирна музика на всемира; ще чуваме «музиката на цигулките» с техните десеттонови звуци. Ще виждаме своето величие на нивга неугасвающа душа... Ще виждаме и чуваме вечния кръговъртеж по всички криви, знайни и незнайни... Душата ще се вижда и чува... Ще виждаме и чувству-ваме Реалното. Ще се съединим с Бога...
Музиката ще ни доведе до Бога. Молитва и музика по същество са едни. Музиката е молитва в поезия. Влиянието и предназначението на музиката е: по безчислено множество пътеки и пътечки - едни право стръмни нанагоре, други - право надолу, трети - под други наклони, да ни водят у Дома, там, от-гдето сме излезли и гдето един ден ще се върнем. Музиката е Ариадновата нишка, дадена ни, за да излезем от лабиринта на тъмнината. Тя е най-силната емблема и залог на Всемирната Любов.
М. Б.130
____________________________
130 - М. Б. - Мария Тодорова. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)