(В. «Алфа», г. I, бр. 8, понеделник, 23.VI.1924 г, стр. 3)
Светият Синод, за да «християнизира» народа си, е ангажирал за пропо-ведчик из страната руския мисионер Кальнев. Това е един фанатик от старата руска школа, който е проповядвал и спорил със «сектанти», но винаги със стражари зад гърба си. В своите изрази и държание той и в нашата свободна страна си мисли, че зад него стои великан стражар с нагайка, че гдето не стигне словото, там да завърши наставлението силата.
При това е нахален и безсрамен. За неговия мръсен и стражарски език, в един публичен диспут в Сливен миналата година, опонентът му г-н Софрони Ников публично го изобличи и демонстративно, пред цялата публика, не му прие протегнатата след диспута ръка и с думите «не заслужавате» му обърна гьрб. Снощи, преди втората сказка на г-н Никова в нашия град, въпреки очевидното игнориране, избраникът на Св. Синод най-унизително се въртеше и присламчваше и пак иска диспут. За да си осигури успех, той беше довел голяма част от учениците на тукашната семинария - готови «уражии».
Думата му се даде, но уви, не бяхме щастливи да чуем неговите просве-тителни тълкувания, защото салонът не беше свободен след 9 часа.
Интересен обаче беше тоя «спасител» на българската църкова в своето престарание. В диспута си в Сливен той настойчиво и твърдо, като гръмовержец, преповтаряше: «Една смърт и после - съд» и след това - или ад, или рай. Никакъв прогрес зад гроба! Бедният, той не знаеше как с това «вадеше очи, вместо да изпише вежди», защото с право му се забеляза, че защо тогава поповете вземат пари за погребение и панахиди, щом в душата не може да настъпи никаква промяна след отделването й от тялото? Всички тия служби очевидно стават излишни, и в тоя случай тоя препрословут защитник на нашата църкова се подрежда във фалангата на протестантите, които според него били архиеретици...
