Съдържанието й е известно още от по-рано, понеже това е писано вече няколко пъти в жълтата преса и сега само преписано и сложено в нови корици. Тази книга свършва с фразата: «Тогава ние ще си позволим във 2-ра книжка да повдигнем цялата завеса, чийто крайчец само повдигнахме засега.»
Ако искате да видите кой е повдигнал «крайчеца на завесата» - обърнете първата страница и там - на кориците ще видите портрета на автора, вдигащ завесата.
Във всеки случай лицето, което се показва зад завесата, е хиляди пъти по-благородно от портрета на автора, както е имал грижата сам той да ни го даде.
Не се цапа светлината, господа плъхове.
Н. N.
МОТА
(В. «Алфа», г. I, бр. 8, понеделник, 23. VI. 1924 г., стр. 1)
«В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората - всички са заразени от греха.»
«Има онзи свят, който ние не познаваме, а този свят е, който познаваме. Следователно известното ние наричаме физическо, а неизвестното - духовно.»
«Следователно всички вас наричаме млади и стари, но ви разграничавам: «стар човек» в този смисъл, както се употребява в писанието, означава човека на греха, а «млад човек» - човека на Божественото, на добродетелта, който е готов да служи на Бога.»
