Мълчаха отдавна, но в това мълчание се чувствуваше, че има смут в душите, които си говореха без думи, питаха, оспорваха, тъгуваха...
И мъдрецът мълчеше. Той се бе вгледал в сребристата струя на извора, ето вече цели часове - и нито дума. А с каква жажда чакаха словата Му всички.
- Святи - реши се да смути мълчанието Му един от учениците, когото наричаха «тихият», - ние ли нещо съгрешихме, та ни наказваш с Твоето мълчание?
Погледна го мъдрецът:
- В мълчанието се творят великите неща на света!... Чрез търпението -мълчание, чрез мълчанието - знание!
- За него жадуваме - казва други ученик.
- Ние всичко в света оставихме, за да те слушаме.
- За да идеш при знанието, трябва да умееш да мълчиш: да мълчат желанията, мислите, чувствата! Ако трябва някой да говори, нека е Любовта.
- Нима ний я знаем? Нали дойдохме да ни я покажеш? - каза Тихият ученик и всички се вслушаха внимателно в думите му.
- Та Любовта - това си ти самият, оная вечна искра и вечното в човека -искрата на неугасимия огън. В три тъмници е скрит той - дейност, чувства, мисли. Но животът е повече от мислите, повече от чувствата, повече от дейността.
- А що е тогава той?
- Животът - това е великата тайна. Който разчете една дума от нея, става друг: събужда се за нови дни. Който знае две думи от нея, той е гениален, а тоя, който прочита три думи от тая тайна - е мъдрец.
- Само три думи? - учуди се някой.
- Но знайте: никога не можеш да прочетеш това, което не си! - такъв е законът на живата азбука, на която са написани всичките тайни на небето и земята.
Вие искате - дава ви се не, но ще знаете онова, което сте, което имате в себе си - другото ще гадаете.
А в гадането има истина, има и заблуда - наглед еднакви и равноценни.
- Но кой ще ни покаже правия път тогава?
- Вашият истински другар - непоквареното ви сърце.
Блажен е, който го има и който умее да го слуша, защото то тихо говори.
Млъкна мъдрецът - и се взря отново в струята на извора. А в тишината душите се питаха и търсеха.
