В царството на един арабски емир живял велик мъдрец.
Мнозина говорели за него и най-после славата му стигнала до самия емир. Той поискал да узнае нещо за него и пратил един от своите велможи да го издири, намери, разбере и му разправи.
Ходил и що ходил велможът, намерил го и се върнал.
- Е, какво? - запитал го царят. - Намери ли, видя ли мъдреца?
- Да, Великий, намерих го - и видях го.
- Беше ли дворецът му тъй хубав както моя? Имаше ли силни и охранени коне като моите? Знае ли да върти ятагана? Силна ли е ръката му? Остър ли е погледът му?
- Великий, пред тебе той е нищожество! Той не е тъй едър като теб -струва ми се, не е никак силен. Не се борих с него, защото не ми дойде на ум, но сигурно бих го повалил с едната си ръка.
Няма никакъв палат - в обикновена къща живее. И коне няма никакви.
Меч не краси неговия хълбок - нищо: бяла брада, дълги бели коси.
- Бяла брада!... Бели коси!... Защо не ми каза отначало още? Значи той е някой старец - като хиляди други старци от моето царство?
- Също, господарю, също!... Малко само на вид и по думите се отличава, а другото е също като тях!
- Да, господарю, също като тях! - обадили се и другите велможи, които слушали дотогава. - Ти имаш в твоето царство хиляди като него.
- А вие видели ли сте го? - запитал ги емирът.
- Не сме, но ние го знаем - викнали всички в един глас, макар мнозина за първи път да чували за него.
Страхът, че емирът може да извика Мъдреца и да слуша него, ги карал да треперят за своите места и дела.
- Е, ти как го знаеш? Я ни разправи! - запитал емирът Великия везир.
- Той, господарю, е един голям хитрец. Обича да пооткрадва: преструва се пред хората на светец, а всъщност бива го за всичко.
- Ами ти как го знаеш? - запитал емирът своя паша.
- Ами той е такъв, като всички! Тъй, както го зная аз - малко страхлив, малко крадлив, малко лъжлив...
- Ами ти как го знаеш? - запитал емирът придворния певец, писател, историк, чиято длъжност била да описва събитията в царството.
- Аз ли? Хъм... че от мен кой може по-добре да го познава? Той е един... как да ти кажа, Господарю... любител на красивите песни: всички се въртят около него... Изобщо, разбира от тия работи...
Изреждали се те един по един да говорят. Емирът слушал. Най-после запитал и един старец, приятел на покойния му баща.
- Ти какво ще кажеш?
- Нищо, защото не го познавам.
- Как! Нима само ти не го познаваш?
- Та и тия всички, които ти говориха, също не го познават. Но всеки от тях описа себе си пред тебе... А мъдрецът по мъдростта се познава! Когато имаш нужда, опитай - и ще разбереш..
