Стоеше Незнайният пред вратата на неръкотворния храм.
От всички краища на света прииждаха хора и се трупаха в подножието на канарата, на която бе стъпил Незнайният.
Нозете му изглеждаха като нажежена мед и очите му блещяха като слънце на изгрев - тихо и благо.
Крепък бе гласът му, тихи - словата и все пак тъй далеч звучаха: стигаха докрай света, защото всяка душа им даваше ехо.
- Братя мои - им каза той и като вълна на морето зашумяха пак очакващите. - Братя мои, не може да познаете вътрешното «свое», докато не научите да пожертвувате външното «свое».
Твоето вън трябва да изчезне преди твоето вътре, или най-малко: наедно с него.
Желайте - защото неизпълнените желания дават подтик на живота. Изпълнените желания утоляват временно жаждата, за да се роди пак.
Но само победените желания дават силата!
Търсете и надвивайте - който не е надвивал нищо, той никога няма да знае колко е силен!
Ако това разберете, вашите недостатъци извор на сила ще станат.
А силни трябва да бъдете, защото високо е небето, към което ви викам.
Три стъпки са направени за там. Преди хилядолетия бе казано:
«Аз ще ви бъда Бог и вие ще ми бъдете люде.»
Първата стъпка бе това.
Минаха години хиляди - и добави се, свещена дума прозвуча:
«И рекох ви, синове Божии сте!»
Наново минаха години и ехото донесе отговор от земята: Син Челове-чески отговори - съединиха се с нетленен мост небето и земята.
- Аз и Отец ми едно сме.
А сега дойдох Аз, носителят на живота и Светлината, Вечният живот, който изхожда от Любовта, носи светлината и мъдростта, има Истината и Свободата, Мира и Радостта.
