Като сив облак се движи голям керван - Великият Емир в пустинята пътува. Пот и прах е покрил всички лица - смут в душите им царува. Тръгнали да видят съседен цар, те сега вървят едвам. Нечаен враг, невидим, малък, бе им съдбата решил: пустинни мишки в една нощ бяха прояли всички мехове и водата бе проляна. Три дни върви веч керванът, кат привидения, забравени от нощта...
- О, Великий, не тъгувай. Ти си оставил зад себе всичко тъй красиво! Твоят живот бе Велик, Твоето име се знае от море до море и всяко ехо в планините отекват песни за тебе.
Изгледа Емирът потъмнялото лице на своя Везир, чиито засъхнали устни му шепнеха громки похвали, и каза тихо:
- Вода!
- О, Господарю, пустиня е това, незнайна пустиня, широка... може би, има негде...
- Пророкът наший нали е казал - обади се главният Мулла, - че скръбта е сянка на радостта? И Ти не забравяй това!
- Думи и думи... вода! Не знае ли някой къде има вода? Къде има извор в тая пустиня?
Мълчат всички. Като привидения, посипани с пепел и пот, се люшка тихо и нестройно големият керван на Великия Емир.
Но ей в далечината се задава черна точка... Приближава бавно, на слаб кон мършав човек, прегърбен язди. Дрипи обвиват неговото тяло. Минава той наблизко - воините на Емира го спират.
- Господарю - казват те, - този мина, без да се поклони. Да го обезглавим ли съгласно закона?
- Простете ми - молеше се бедният, - простете, не видях добре, не Ви познах. Простете ми, а и мехът с водата на моето рамо бе се развързал.
- Вода ли? - каза набързо Емирът. - Имаш ли вода? Да - каза бедният, - имам! И зная извор недалеч оттук. Обилен извор, светъл, като окото на хубавица. Прости ми, господарю, аз ще ви заведа.- Пуснете го веднага! - каза Емирът, огледа се наоколо и продължи: -Той е по-ценен от всички вас, защото вие знаете това, което е било, а той има и знае това, което е потребно сега! Води ни, човече и аз ще те обсипя със злато и бисери, велик везир ще те направя.Погледна го човекът с дрипите и само се усмихна. Тръгна керванът след него. Очи с надежда блеснаха, песен проехтя. Камили шии протегнаха, керванът стройно завървя.Зад хълми от бял, сипкав пясък, в тясна долина, три палми се стройно вдигат. При техните нозе чуден извор блика...Облак от прах, крясъци на хора, избавени от смърт, рев на камили -зверски устрем и радост...Но когато потърсиха човека-Водач, нигде не можаха да го намерят: той бе изчезнал...
