Под високия връх на планината отдавна живее Мъдрец. Неговата слава се носи далеч зад горите.
И народът песни за нея пее.
Смирено се покланя младият цар и казва:
- Чух и дойдох. Тези, които идат след мен, носят за теб дарове богати -най-хубавото, което имах. Виж, ето - това са най-скъпите брилянти от короната на моите деди. С тях кичих аз челото си дълго, но те радост ми не дариха. В безсънни нощи, без мир в душата - цели векове - мина животът мой! Ето, и злато ти нося - виж колко много! Цели войни са правени за него и държави рушени. Хиляди хора са воювали - тъй ценно е то!
И слага младият цар дарове скъпи, и реди своите думи:
- Не зная - без път е вече животът. Искат от мене - що мога аз да дам? Тъмнина пред мене, скръб и нещастия след мен...
Кажи ми - твоята слава е тъй голяма, и знание, кажи ми, какво ме чака? Дядо ми е паднал в битка, баща ми царедворци през нощ убиха, аз съм сам... Отникъде светлинка. Кажи ми! Ти сърцеведец си знаен, болни цериш, мъртви възкресяваш... Няма ли да има милост съдбата за мен? Ето, и тези съветници знатни и боляри важни - и в техните души е тъй тъмно и безпрогледно... Кажи ни, дай ни светлинка!
Помълчал мъдрецът, с любов изгледал преклонилия глава младеж и му
казал:
- Ако твоите брилянти не донесоха щастие за теб, защо са за мен? И ако аз имах нужда да ми дават нещо другите, какъв мъдрец бих бил? И това, което наричаш злато - друго е неговото същинско име: кръв, нещастия, смърт на хиляди... Но ти държиш нещо в ръцете.
- Да, едно цвете стъпкано вдигнах преди малко от земята.
- Дай ми го! За да ти дам нещо, трябва и да взема - такъв е законът: дай ми го, а всичко друго си вземи назад!
Замлъкна мъдрецът и погледна към своите ученици.
- И ти ли няма да ми дадеш утеха? Пак ли тъй ще ме върнеш, без надежда и светлинка?
Вместо отговор, в настъпилата тишина се вдигна песен, тиха, нежна песен:
«Ти съзнавай, ти люби!
Безспирно сей, гради!
И в живота всичко давай!
В тази истина Бога ти познавай!»
Млъкнаха певците. В захлас седяха всички.
- Ти познаваш само сенките на живота, затова го наричаш горчив. Иди и пей - таз песен «Блага песен» се нарича. Иди и пей! И тогава ще научиш това, което не знаеш сега.
- Блага песен! И аз, и моят народ ще я пеят отсега нататък.
Има едно царство, в което хората братски си живеят, без завист, свади и борби. Щастлива страна я наричат. В нея Благата песен всички пеят.
