НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ИЗГУБИХ ВСИЧКО!

ТОМ 20
Алтернативен линк

ИЗГУБИХ  ВСИЧКО !

-  Изгубих всичко! -  плачеше една жена в стаята на Учителя. - Мъжът ми ме напусна, синът ми  се самоуби. Богатството си изгубих, разпиля се. Прес- ледва ме съдбата. А  толкова вярвам, тъй религиозна съм. На черкова от дете ходя. Постоянно  се моля. От гривните и пръстените последното, което остана, златно  кандило направих и го подарих. Разбирате... не позлатено, а златно...  Малко, но златно... И въпреки всичко, все съм нещастна. Мислех, че вече  съм спасена... че Бог ме е помилвал, а то, виж какво ми дойде до  главата. Сега и дъщеря ми ме тикна в тоя приют, взема ми малкото парици,  които имах... Кажете ми, поне спасена ли съм? Два пъти идвам на Ваши  беседи. Вие говорите съвсем другояче. Не разбирам ... но... кажете ми,  поне спасена ли съм? Аз имам вяра, на, вярвам в Бога...

-   Вярата е едно нещо, а спасението е друго - каза Учителят тихо. - Да  вярваш, това е твоя длъжност. Да се спасиш, значи да знаеш законите и да  ги изпълняваш. Като вярваш в Бога и Го обичаш, ти ще изпълняваш  Неговите закони и ще бъдеш спасена. Вярване, което е наложено чрез  закон, е суеверие. Но вярата сама не спасява. Вяра без любов нищо не е.  Ако ти само вярваш в законите на една държава, че ги има и са добри, но  не ги изпълняваш, няма ли да те съдят и затварят?
Това ти казвам, вяра без любов нищо не е. Затова люби Бога!

-  Може ли?

-   Да, може. Единствената привилегия за човека пред другите животни седи в  това, че му е дадена възможността да люби Бога и изпълнява волята Му.

- А защо, като се моля толкова, Бог не чува молбата ми?

-  Отгде знаеш, че я не чува?

- Ами, не ми помага, толкова се молих...

-   Ако лекарят ви даде рецепта за болест, която сте казали, а вие я не  изпълните - лекарят ли е крив за вашите страдания? Бог ни обича заради  нашето безпомощие и винаги се притичва на помощ, но ние само искаме -  понякога и сами не знаем точно какво. Не плаче ли някой момък за мома,  че без нея не може да живее, а след година само - плаче от нея...

-  Ами какво да правя тогава?

-  Когато се натъкнеш на злото в себе си - воювай! Когато се натъкнеш на  добрите сили в себе си - работи!  В това седи геройството, юначеството  на човека.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ