При Учителя отишъл един младеж и започнал да му говори така:
- Разочорован съм. Обичах една мома, тъй много мечтаех за нея, смятах я за най-идеалното същество, а тя ме заряза и предпочете други, който е далеч по-долен от мене. Имах приятели, на които помагах, но и те, като обеднях, ме оставиха. Светът ми се вижда безсмислен, какво да правя?
- Нещата в човешкия свят стават по две причини: от знание и от незна- ние. Когато произлизат от незнание, тогава иде разочарованието. Помни, че природата е разумна. Тя във всеки човек влага само тия идеали, които той може да изпълни. Къде е погрешката на човека? Че той тръгва да търси и иска другите хора да бъдат според неговия идеал, а това е невъзможно. И те самите имат свои собствени разбирания и стремежи. Ти ако искаш да бъдеш разумен и щастлив, ти ще обичаш тъй, както ти е идеалът, при всички условия, верен приятел на своите приятели.
- Ами като съм слаб и не мога?
- Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за любовта, отгде накъде искаш дру- гите, чуждите хора да наредят и променят живота си според тях? Право ли е това? И ако ти в своя собствен живот не можеш намери смисъла, как ще ви- диш смисъла в света?
Момъкът си навел главата, зачервен.
- Разбрах, Учителю! - И като му му целунал ръка, излязал дълбоко замислен.