- Ами аз редовно си отделям десятък на Бога - от всичко това, което печеля. Нали това е право, Учителю? - запита Го една дама, която
отскоро посещаваше беседите.
- Да, хубаво е - каза Учителят.
- И аз тъй мисля, това е същината на Християнството - каза окуражена дамата.
Учителят се усмихна.
- Като давате една десета за Бога, другите девет десети за кого са?
- Ами за вкъщи, за дома, децата, мене, мъжа ми - нали и аз имам къща?
- Значи за Бога една десета, а девет десети за нас ли? Има ли нещо, което да не сме получили? Как дойдохме на този свят? Новото е там - всичко за Бога! Онзи, който може да направи всичко за Бога, всичко да даде за Него - и Бог може също всичко да направи за него, всичко да даде. Доверие за доверие, любов за любов - така е законът. Ако ние сме само касиери на Бога - всичко ще върви, но ако ние присвоим земята, богатствата, хората и започнем да говорим за «моята» земя, «моята» жена, «моето» дете - много ще страдаме, защото идват дни, в които Тоя, Който ни е дал нещата, си ги взема и ние, щем-не щем, разбираме, че те ни са били дадени за ползуване, а не да ги своим и владеем. Така ни е даден разумът, сърцето, волята, нашето тяло, родителите, децата, богатствата. Оттам се раждат нещастията, скърбите. Ние мислим за нещата, за света така, както не е и когато животът ни коригира, ние страдаме. Но ако ний мислим право, всичките ни работи ще се оправят.
- Но колко е страшно разочарованието в живота, Учителю - каза дамата наскърбена.
- Разочарованието има своя цяр - Истината. И хората не страдат от разочарованието, а от очарованието. Ако няма едното, не иде и другото. А тоя, който знае Истината, за него няма нито разочарование, нито очарование - той е свободен!