11. Освобождението на Хасково

(Заключение)

Стека

(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 155,17.II.1928 г., с. 2)

Ние разделихме робството на политическо, икономическо и духовно. За­гатнахме, че ще посочим на тия спасители, които трябва, както някога братска­та руска ръка, да ни освободят от икономическото и духовното робство. Някои се сепнали, какво ли искаме да кажем? Вярно е, че материалът, който се за- чеква, е крайно деликатен и тоя, който се осмелява да го докосне, рискува да си изгори ръцете.

А ние бихме мълчали, ако се намери поне един в Хасково, който да зая­ви: „Аз съм свободен и щастлив човек."

Ние никак и не подозирахме за съществуването на провадийската сол. Кракра Пернишки някога съвсем не е подозирал, че под почвата, която нари­чал „своя", се крият милиардни богатства, които трябвало е да дочакат своето време, за да станат полезни на своите владетели. Какво се е знаело в турско време за пернишките въглища?

В Казанлъшко се открива петрол. Може би той отдавна е чакал някои ергени и моми, които да станат причина за познаването, че има петрол. В зем- леделието се започна употреблението на редосеялки. Някъде се правеше из­числение, че само за година в България ще бъдат икономисани повече от три милиарда лева поради икономия на семе и подобрение на реколтата. Но това трябва да се знае. Тютюневите пазари биват затваряни за нашите тютюни, за­щото не били добро качество. Складовете се запечатват, градът обезлюдява, надниците намаляват, търговията спира. А трябва да се знае кой сорт тютюн се търси, за да се препоръча той и се запази конкурентоспособността на наше­то производство. Трябва да се знае: какви други култури могат да заместят оказалата се недоходна тютюнева култура.

Нашата майка е една от най-плодовитите. Ражда по много деца. Но колко от тях оцеляват до пълнолетие и до положението на полезни граждани? Пове­че от половината измират още от ранно детство. И главната причина е, че май­ката не знае как да отгледа детето си. Може да се изчисли при всяко дете колко надници майката губи, които, ако биха влезли за производството на по­лезни неща, биха поевтинили живота, т. е. биха допринесли за увеличението на националното богатство. Казано в скоби: не всеки безполезно изгубен ден от членовете на един народ, а всеки без полза прахосан час, е вече накърне­ние и прахосничество на народното ни богатство. Но всичко това трябва да се знае.

Форд, великият индустриалец, цар на автомобилите, дължи всичкото си богатство на тоя секрет: той знае как да използува работното време. Да изчис­ляваме ли колко много национално богатство се пилее в кръчми, с безполезни денгубиции, в несериозни разговори? Че ние не знаем ща. ценим времето.

Само това ли? Ако сметнем колко много се прахосва в жертви (всеки човек е особен вид национален капитал), в денгубие при болести по хората и добитъка, прахосничество, което се дължи на здравното невежество, ако пре­върнем всичко това в пари, скоро ще почувстваме какво струва невежеството за народа ни.

Ние казваме: това, което единствено ще ни спаси от икономическото робство, то е просветата.

Но ние загатнахме и за друго робство: духовното робство. Просветата, такава, каквато знаем, не помага. Интелигентен; но зъл човек е много по-опа­сен от прост и зъл. Каквито и богатства да имаме, каквито и знания да прите­жаваме, ние всякога ще си останем роби на своите клюки, интриги и неврасте­нии; ние можем да заживеем в дворци, но всякога ще бъдем нещастни. Черве­ят на лошата мисъл, на завистта, на омразата, на злобата, на обременената съвест, всякога ще човъркат душите и ще тровят живота ни. Не са ли това осо­бен род вериги, не по-леки от веригите на политическото-и икономическото иго? Кой ще ни спаси от тях?

Ние смеем да твърдим, че има освободител и от тия вериги. Той се казва добродетел. Само дълбокото съзнание на человеколюбие, доброжелателство, готовност на жертви за ближния, всеопрощаване са единствените фактори, които могат да донесат духовното освобождение на Хасково.

Нека ни се позволи вярата, че един ден Хасково ще празнува тържество­то на икономическото и духовното освобождение.