10. Освобождението на Хасково

Стека

(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 139, 28.I.1928 г., с. 2)

Понеже заговорихме за „Освобождението на Хасково" и ние различих­ме три вида освобождение: политическо, икономическо и духовно, иска ни се да предложим на благосклонното внимание на хасковци една програма за пъл­но освобождение. Тая програма може да се покаже много неопределена, мно­го широка, неотговаряща на времето. Ще забележим, че ние не трябва да бър­заме. „Освобождението" е всъщност един процес на освобождаване. Истори­ята си тече, животът при своя мощен темп е непрекъснато подобрение - все по-добро и все по-добро, което и значи: все повече политическа, икономичес­ка и духовна свобода.

Предварително ще забележим, че свободата никога не се дава даром. Свободата се откупва. Политическата свобода често струва много кървави жер­тви. Пред нашите очи са титанските усилия на братята македонци, за да полу­чат политическа свобода. Ние добре знаем какво струва нашата свобода, ви­наги ще помним плеядата съзнателни български синове от рода на Ботева-Лев- ски, които жертвуваха кръвта си зарад свободата на народа. Ние не можем да забравим кръвта на братското руско тяло, пролята пред олтаря на същата сво­бода.

През тежкия път на труд, упорито постоянство, сериозни мъжки усилия, върви и пътят на икономическото освобождение. Наистина разменената моне­та в него не е кръвта, а потта. Потта на честния работник е сложената пред олтаря на целокупното човечество изкупителна жертва, която създава човеш­ките блага. Без тая жертва природата ще дължи своите съкровища заключени за гладуващото човечество. Икономическа свобода може да си създаде само едно трудолюбиво, разумно население. Без това, материалното бреме ще гне­ти хората и ще се чуват само протести и роптания, стачки и революции, които не ще внесат подобрение.

Най-важна, най-ценна, най-мъчно добиваема е духовната свобода. В нея разменната монета е сълзата. Този, който не е страдал, не може да разбере ближния, не може да се облагороди, не може да бъде полезен член на общес­твото. Той прилича на твърд камък, който не може да получи удобна форма за обществената сграда: Той знае само своите права, а не изпълнява своите за­дължения, не уважава правата на другите. Общество, съставено от такива чле­нове, ще бъде вечно роб на интриги, клюки, само ще кове собствените си око­ви, собственото си нещастие.

Как да се снемат тогава тия окови?

На тоя въпрос ще се помъчим да отговорим в следующата си статия.