6. Спиритуалистичният мироглед и земетресът

Стека

(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 230,16.V.1928 г.)

Точно противоположен на материалистичния мироглед е спиритуалис­тичният. Този именно възглед царува във всички религии от древни времена и до днес. Той схваща душата като реалност извън тялото. Поради това, че хора­та не могат така лесно да проверяват дали това е така, създавали се специални школи, каквито представляват църквите с цялото тяхно многообразие. Те са били и крепителите на всекидневния морал в обществата, без който всяко об­щежитие би било невъзможно.

Грубо материалистичният възглед не може никога да послужи като база на морал поради горчивината на крайните си извори. Човечеството може би трябва да благодари на това, че материалистите не оставаха докрай верни на своята логика, че като стигаха донякъде, махаха с ръка и казваха: „Толкова дълбоко няма защо да му мислим!"

Ще скицираме гледището на спиритуализма по тия въпроси.

Казано в скоби е: спиритуализмът е ядката на всички религиозни систе­ми. Той е дълбока наука, чийто главен адепт пред човечеството засега е Исус Христос.

Дълбочината на Християнството е забравена поради формализма на офи­циалното му представителство. За щастие на човечеството, в пазвите на Индия се е запазила същината на спиритуализма, дълбоко скрити от самите брамини - официални черковници на Индия. Дораснали до състояние да разбират вели­ките учения на индизма, европейските спиритуалисти видяха образа на Хрис­та в още по-ярка светлина.

Някои главни точки в учението на спиритуалистичния мироглед са след­ните:

1. Цялата вселена има едно централно, обединяващо съзнание, нарече­но Бог. Видимата природа е „лицето и тялото на Бога".

2. В целокупния живот на Бога, който е живот на цялата природа, царува закономерност, отправление към някаква незнайна за човека цел, в която сла­бото човешко съзнание може да прозре едно: аечната и непрекъсната еволю­ция, вечното движение към по-добро, по-красиво, по-съвършено. „Небе и земя прехождат, но планът и законът на Бога не изменят нито една своя точка."

3. Всичко, което става в далечните слънца, в нашата Слънчева система, на нашата мъничка Земя, в живота на растенията, животните и човека, се под­чинява безусловно на общия Божествен план, наречен още провидение. „Слу­чайности" за всемирното съзнание не съществуват. „Случайността" е изобре­тение на блуждаещия в дробежа тялото на „Бога" материалист. Какво мнение би си съставил например за стрелката на часовника някой селянин, който пръв път вижда часовник? Представете си какви мисли трябва да минат през глава­та му, докато разбере устройството на часовника и го свърже с понятието за време!

4. Земята, Слънцето, както и всички звезди и планети имат собствени съзнания, свое раждане, живот и смърт. Разбира се, материалистът не може да вярва това, тъй като не може да попита съзнанието например на Земята. За пример идва ни на ум следното. Да предположим, че на челото на един човек кацне една еднодневка и че тя прекарва целия свой живот от един ден на чело­то му и че човек има дълготърпението да не я изпъжда. Да предположим още, че тая еднодневка е много интелигентна и може да пише, да кажем, геология. Описанието на нашата еднодневка ще бъде почти еднакво с описанието на нашите геолози, както и техните „научни" обяснения на землетреса. фактите имат дълбоки вътрешни причини, за които сеизмографите нищо не могат да докажат и които поставят геолозите в такова деликатно положение, когато се иска да се предскажат земетресите.

Окултизмът учи и доказва, че земетресите, както и всички явления в жи­вота на земята, могат да се предсказват. Но това става чрез вътрешния сеиз­мограф на душата, поставен на подходяща дълбочина във връзка със съзнани­ето на всемира и специално на майката Земя. Такъм „сеизмограф" всеки чо­век носи, само че не е достатъчно чувствителен и се нарича Интуиция.

5. Има връзка между живота на Земята и тоя на хората. Специално за настоящия земетръс се твърди, че ще послужи за отправление на нашия на­род, народ с колосални неразработени духовни залежи, към правия път.

Нови разбирания и нови отношения един към друг.

От нас зависи да използуваме даденото напомняне.

Още много и много може да се пише и говори, но засега стига толкова.