5. Материалистичният мироглед

Стека

(в. „Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 230,15.V.1928 г.)

Господствуват два мирогледа: материалистичен и спиритуалистичен. Пър­вият е предмет на „положителната наука" и има за основа опитности, събрани чрез петте сетива. Нейната област е обективната природа. Методът й е аналистичен: наблюдава явленията, прави опити, вади заключения, създава теории, които остават ограничени в областта на специалиста. Впрочем и там теориите [са] подложени на постоянна промяна. Опита ли се да обобщи всички теории в едно, науката все се лишава от своята „научност", тъй като попада в област, неподатлива на непосредствен опит. Опити за обобщения в областта на наука­та виждаме у мнозина учени, от които най-виден и модерен е германският учен философ Ернст Хекел. Мнозина са чели преведената на български книга „Се­демте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее). Зак­лючението от цялата книга е: „Не знаем, не знаем и не знаем."

Въпреки това материалистичният мироглед води неминуемо към следни­те логически крайни заключения:

1)  Всичко, което се вижда, близко и далечно, е сбор от 78 елементи (кои­то всяка минута могат да се умножат), случайно съчетани в съединение, чието случайно съчетание в миналото е дало живата протоплазма, а оттам чрез ево­люция и борба за съществувание се е дошло до днешния човек.

2)  Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи.

3)  Смъртта е потъване в нищото: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо.

5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички.

6) Бог, това е фаталната измислица на царе и попове, с цел да се приспи­ват народните маси, да се държат те в покорство. „Ако нямаше Бог, той трябва­ше да се създаде", казвал Балтер [? Волтер]. Толкова е необходим тоя хашиш за народното съзнание. Трябва ли положителната наука да търпи тоя средно­вековен анахронизъм?

7) „Как трябва да живея? Та аз утре ще стана на нищо, на прах! Малкото дни, които ми са дадени, трябва разумно да използувам, а след мене - потоп. Душа, съвест, всичко това са плашила за тонковци и слаби хора, те са за прос­толюдието.

Всичко е тук, всичко е в тоя миг!

Логиката е проста, ясна.

Днешната интелигенция е права. Да се продава истината заради практи­ческия морал е падение, низост. „Да живее истината, па ако ще би и целият свят да погине" - казват серия материалисти, философи и учени. Те заслужа­ват уважение. Те търсят истината искрено. Да се осъжда един професор, бил той и прогимназиален, защото учил Дарвиновата теория и така „подкопавал устоите на добрите нрави, основани на библията с нейните шест дни" е най- долна еснафщина, тесногръдие. Умът на човека търси Истината, той жадува заради нея, па ако ще да му струва и целия задгробен мир, заедно с Рая и свети Петра начело. Каква доблест наистина у хората на науката! Колко дос­тойно за удивление е то! Да бъдеш готов да се сринеш с праха, да се лишиш от всички шансове за безсмъртието, така щедро обещавано от църквите, само заради желанието да останеш верен на Истината, колко и безутешна тя да бъ­де!

Но обгръща ли науката цялата истина?

Когато Христос заяви на Пилата: „Аз дойдох на света да вестя Истина­та", Пилат го запита: „А що е истина?"

Пилат не е бил прост човек, както понякога ни се струва. Той е бил човек много учен, познавал е всички тогавашни философски системи и чрез него е питала Христа цялата тогавашна наука: „Що е истина?"

Пред днешната наука е също сложен въпросът: Що е Истина? Къде е Истината?

Частно за землетреса, материалисти казва: „Стават размествания на пластове, пропадане на почва, изригване на вулкани; но всичко това е механи­ка и не се нуждае от никакво съзнание. А да се твърди, че има някаква връзка между живота на хората и землетреса е глупаво суеверие. И чудно е как има интелигентни хора, които могат да твърдят противното."

Всичко това е нам добре позната логика на материалиста.

Спиритуалистичния възглед ще разгледаме в друга статия.