Алтернативен линк |
10. Пречистването
(в. „Братство", бр. 85, 25.II.1934 г.)
Практиката на окултизма не е предопределена само за йоги, за свръхчовеци или за пророци. Тя е напълно достъпна за всечки човек - от най-малкия до най-големия. Тя няма и предназначението да прави хората учители на човечеството или маги. Великото в божественото е именно това, че то може да се прояви чрез най-малката постъпка, в дребното душевно преживяване, без да губи от своето величие.
Практиката на окултизма има за задача да даде ключа на човека към самия себе си, да развие собствените си психически заложби, за да получи в резултат собственото си просветляване и освобождение.
Учителят право сравнява човека с водата. В Божествения първоизвор тя е кристално чиста, без никакви примеси. Такава тя би била и у идеалния човек - който е най-близко до Бога. Но тя потича по земята и повлича нейните съединения и утайки, тя се размъща. Колкото по-ронлива е почвата, колкото повече е тя замърсена, толкова по-мътна ще бъде водата. Крайно размътената и покварена вода удушва самия живот.
Ето така сме и ние размътени: всекидневни нужди, които по моди и чужди влияния неограничено увеличаваме незадоволими желания, които всякога надхвърлят реалните възможности, мании за величие, у мании за учителство, с очакване на уважение от другите, дребнави амбиции с прекалена обидчивост, лакомство, завист и какво ли не още.
Практиката на окултизма е работата за почистването на водата.
Светът, необходимостта, нуждата, дългата опитност чистят душата, както стипцата пресича мътилката: тя я очиства, обаче й придава стипчив вкус.
Правилното, доброволно пречистване на мътилката е чрез прецеждането. Точно затова е самокритиката, разсъдъкът.
Идеалното й пречистване обаче може да стане чрез дестилацията. Душата излиза във време на своята медитация из мътилката на света и се при- вдига до своя първоизточник - океана от вода, която обикаля като разноформенна мантия земята. Тогава тя чувствува колко е реално нейното съществувание, как е възможно нейното освобождаване от мътилките на земята, колко широк и прекрасен е светът и колко е премъдър Божият промисъл, като е допуснал облаците и свободата, калта и мътилката, чрез които пак се услужва на живота.
Д-р Стефан