9. Вечерната медитация

(в. „Братство", бр. 80, 7.I.1934 г„ с. 2)

Какви неща само човек не вижда и не преживява през деня! Съзнанието е обременено с впечатления, надути и важни; през тях „аз" се губи като пред грамада от непритисната вълна.

Границата между будното съзнание и съня е важен момент от живота на човека. Някога тя е по-рязка - човек много скоро потъва от живота на съзнани­ето в тоя на подсъзнанието. А някога това време е по-продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съз­нателния живот на подсъзнателния.

От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните, второстепенни наслойки около същественото „аз" преди самото лягане:

Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза" и да се разгра­ничи това, което принадлежи към изминатия ден, от това, което остава и което е мъчно променливата, съществената час! от нас самите.

Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си напра­вим упрек за пропуски - тъй неизбежни наши спътници.

Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава - а за грешки­те си даваме дума да ги поправим при първа възможност.

Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по-висша природа.

Тия думи се внедряват в заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието.

И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чув­ства, които изхождат от него, са истински наши.

Пратено с тая „вечерна медитация", съзнанието сутрин се събужда по­срещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благо­дарност към незнайното начало - което е и най-голямото постижение на ду­шевния живот.

Д-Р К.