11. Чистенето

(в. „Братство", бр. 91, 6.VI.1934 г., с. 3-4)

Сложете вода в стъкло. Не минава много време, тя помътнява и се вми­рисва. В нея се развъждат микроби, които я развалят.

Ако не познаваме процеса на прецеждането и чистенето, ако нямаме знание и възможност да подменяме водата, ние рискуваме да пием мътна и заразена вода и да се разболеем.

Съвършено същото явление става и в нашия душевен живот.

„Микроби" ние си носим и без това достатъчно. Това са нашите „наслед­ствени" недостатъци. А и животът ни хвърля в изобилие „зарази" - това са лошите мисли, неправдите, обидите, които нашите близки изедро сипят върху главите ни. Изоставени на нашата инертност, ние сме подложени на съвърше­но естествено „помътняване" и „вмирисване".

Такова „помътняване" е загубеното настроение, меланхолията, мракът пред очите; „вмирисването", това е озлоблението, в неговите хиляди форми и прояви.

Ние трябва да познаваме тия състояния.

Обикновената хубава вода е бистра, с много малко разтворени минерал­ни съединения, съвършено малко и то безвредни микроби. През нея слънчеви­ят лъч минава свободно и тя го пречупва с прекрасен, хубав синкав отенък.

Всяка нейна капка прилича на брилянт.

Така и ние трябва да подменяме душевния си живот. Малко материални грижи, малко микроби, които да ни служат за мярка в нашата еволюция и веч­но изтичане и подновяване.

Как да става това? Ето това е магията на новото учение при неговата ежедневна практика.

Д-р Стефан