Алтернативен линк |
2.3. Щастието
(в. „Братство", бр. 2,15.XII.1928 г.)
Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията - колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше.
Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото вместо Тебе, те улавяха разочарование.
А ти си било тъй близо до мене - мое Щастие!
Беше празник денят на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро - аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата - светло, чисто, сяйно, усмихнато, придаващо смисъл и стойност на моето съществувание! Душата ми пееше. Така пее морякът, когато съзре в далечината силуета на родния бряг - след дълъг път и много бури.
Моя майко, моя светлина, мое Щастие!
*
En mi mem mi trovis la delongeser Sitan Felifion. Gi eksprucis el mia propra animo kiel nimfo el la akvafc kaj, ridetante, donis sencon al mia ekzistado.*
Oriono
----------------------------------------------
* (на есперанто) В самия себе си намирам отдавна търсеното щастие. То сияе в моята собствена душа като нимфа от извора и усмихвайки се, дава смисъл на моето собствено съществувание. (бел. М.И.)