2.2. В дъното

(в. „Братство", бр.2, 15.XII.1928 г.)

Животът, като водата: тече!

Душата не познава по-хубаво от това: да достигне до неговото дъно и да се любува на неговото спокойствие.

Вълни - идат, заливат, минават.

Там е спокойно, радостно, светло, уютно. Животът в своята ядка е така­ва радост, светлина. Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед. Тактът на неговия ход е друг. Дните и годините в него имат друга мярка.

Душата се потапя в неговите глъбини, чувствува широта и нежното гале­не на неговото скрито дихание.

Някога над нея плисне сияние, обкръжи всичко и го залее с мека, среб­риста светлина. Всичко е тогава любов, светлина и радост. И няма скръб, няма противоречия. Така сребриста мъглица, окъпана от лъча на сутринното слън­це, застила земята и прави далечното - близко и близкото - далечно.

Живот - вода - тече.

В неговото дъно е спокойно, тихо, радостно. И нека повърхността се въл­нува, нека се смее при слънце и кипи при бури.

На дъното е тихо, спокойно и радостно.

En la profundajt de la vivo estas sencesa Расо kaj Gojo. [1]

Oriono [2]

-----------------
[1] (на есперанто) В дъното на живота има непрестанен Мир и Радост, (бел. М. И.)

[2] Oriono (Орионо) - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел. на съставителя Верги­лий Кръстев)