Алтернативен линк |
17. Поетите
Поезията е съзерцание, благоговение, вдъхновение, възторг, трепет, тиха молитва, проникновение, тежък кръст.
Тя опива душите, блика от сърцата, смесва се с въздушната струя, която пълни ноздрите, вслушва се в бърборенето на поточето, в плискането на езерните вълни, вдъхновява се от плясъка на дъжда по разклатената палатка, чува ударите на огромната птица в нейните поли, преживява като живи части от самия човек величието на изгрев слънце, красотата на залеза, величието и смисъла на собственото си страдание.
Поезията е неделима част от живота, негова по-висока, свръхземна гама.
И ето: аз не познавам нито един истински поет, чието поетическо вдъхновение да не го е довело до религиозно съзерцание.
И не познавам нито един истински религиозен човек, който да не е поет.
И точно затова тук, около езерата, са се събрали толкова много поети: сякаш е истински събор от поети.
Не искам да говоря за тия, които са печатали стихове, за тия, които са видели името си върху кориците на луксозни издания.
Не говоря за тия, в чиито чекмеджета лежат тетрадки, изпълнени с красиво написани стихове, които може би никога няма да видят печатница.
Не говоря даже и за тия, които лягат и стават с мисълта да започнат някога да пишат поезии, но по неизвестни за тях причини, все отлагат.
Аз говоря за тия тук, събрани от четирите краища на страната или прелетели хиляди километри от далечни страни, които са почувствували и чувствуват с всичката му дълбочина прелестта на собственото усъвършенствуване, величието и подвига, висината и красотата на Учението.
Аз говоря за мъничките, непознати на широкия свят ученици, сгушени във влажните си палатки, в леглата, четящи мълчаливо беседите, размишляващи под монотонното плискане на дъжда.
Непризнати от официалната критика, невписани в антологиите поети и поетеси, чиито сърца при всичките условия на живота не спират да пеят и да славословят Бога.
(Вж. снимки № 29, 30, 31, 33, 34, 35 за невидимите поети от палатковия лагер от „Изгревът" том XVI. Вж. снимка № 30, 31, 32 от „Изгревът" том XIV. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)