4. Рилският лагер отдалече

По Коледа има сняг навсякъде. Тогава никой не говори за него.

Но снежната пряспа над челото на китната ливада през август е интерес­на гледка, която пълни сърцето на туриста с добре осъзнавана гордост.

Той рови с ръката си мократа пазва на преспата и не знае какво име да тури на сложните чувства, които го обвземат.

И ето, там около второто езеро, изостанали множество снежни преспи. Забравени от слънцето снажни купчини, белнали се самодоволно срещу авгус­товското слънце.

- Ето го и лагерът на Братството - прекъсва мълчаливото ви съзерцание водачът на натоварения кон. - След един час и ние сме при тях - допълва той, съвсем поверително.

Сега е съвършено ясно и за вас, че белите петна около езерото не са изостанали снежни преспи, а разхвърляни по цялата му околност палатки.

Вие вече сам добре различавате тяхната триъгълна форма, както и сгу­шеното всред зеленото море здание от неизгладени камъни. От целия му пок­рив излиза дим, като от някаква фабрика.

Някои палатки са долепили основите си до самата повърхност на езеро­то.

Други, събрани на групички по три-четири, са се оградили в зеленината на клека като бели цветове в свежа градина.

Трети се покачили по плещите на зеления хребет, до самия му гръбнак, навярно за да стигнат по-лесно косматите снаги на влачещите се по върховете облаци.

Може би не много удобен, не съвсем модерен, лагерът все пак е засега най-подходящото място за тия, които са решили да се радват на красотата на Рила.

И които обичат да се вслушват в шепота на нейната душа.

(Вж. снимки № 29, 30 от „Изгревът" том XVI. - бел. на съставителя Верги­лий Кръстев)