13. В. „Живот", год. I, бр. 15, (28.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

РУЧЕЯ

Бърза ручея надолу
по гърба на планината.
Гърбава пътека гола
слиза с него в низината.

Вий се той и пей игриво,
и през урви - сенки черни
- змей - през клек и през коприва,
губи се и пак се мерне.

Във усмивката му тясна
слънцето, луната влизат.
И водата му все прясна
и далечното му близо.

През потоци, през морето,
стигна ще той с песента си, -
с песента си, със небето -
океана беловласи.

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,
с. 81, из „Планината )