12. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ЧЕРЕШАТА

Отсреща на черешовия клон
най-зрялата череша гарван клъвна.
И рой подире му кълвят безмълвно.
Не знае гарвана закон.

И ней нали е все едно, кой пръв
ще я вкуси, човек ли или птица?
На пролетните дървеса царица
тече във нея щедра кръв.

На вихъра дари от своя цвят
и дъждове зелена са я брали...
Сега нагиздила се със корали,
на гости кани целий свет.

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,
с. 65, из „Вечния скитник )