11. В. „Живот", год. I, бр. 13, (14.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ПРЕВЪЗМОГВАНЕ

Когато цъфнат нашите градини
И птички пеят в нашите гнезда;
когато небесата ни са сини
и на молитвите ни зрей плода;

за нас тогава всеки ден е праздник,
имот наследен цялата земя.
Неволите са вече думи праздни,
и топла струна вечната тъма...

И вихър ли забрули ни, нехайно,
за да смути завързалия плод;
и мечът на забулените тайни,
разсякъл мрака на сърдитий свод,

изпитващ вярата ни във гърдите,
дълбоко вбий се в нашето сърдце, -
ний пак смирено в вихра на бедите
в молитва пак издигаме ръце.