7. В. „Живот", год. I, бр. 8, (10.V.1929), с. 1

Мара Белчева

МАЙ

Чуй! Нова песен пей ветреца
със теменужений си глас,
гора люлее младенеца,
залутан в шеметен захлас.

Усмивката му - всяко цвете,
бий пулса му във всеки злак.
В сърце му нови все полети...
Подсвирнал кос му дава знак;

Там над моравата зелена,
измежду трепнали брези,
от майския му дъх смутена,
и на ресници и сълзи,

насреща роза се разцъфва.
Не виждал я тъй никой друг
във слънчевий й поглед лъхва
гласа на вечния съпруг.