Алтернативен линк |
6. В. „Живот", год. I, бр. 7, (3.V.1929), с. 1
Мара Белчева
ВЕЛИКДЕН
Разтварят се вратите,
прозорците цъвтят.
Край вадата върбите
косите си сребрят.
Зумбюли и лалета
иглика, минзухар;
и мъхови привети
по стария дувар.
Облича се гората
в примяна от зумруд.
На нивите в недрата
възкръсва златний труд.
Христовите закони
са нашия подслон.
В сърцата ни се рони
великденския звон.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
И няма вече тук за нас разлъка,
кога ми не похлопаш на вратата.
И няма вече мъка...
Изфръкнах из земята, -
из жъртвения пламък на гърдите,
от кладата изфръкнах на сърце си.
Прогледнаха очите:
сълзи не питат де си?
И твоя-моя дух - едно е всичко.
И ручея, сестра-душа, ме вика
и пей в мен всяка птичка
на любовта с езика...