5. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

АПРИЛ

Денят във тишината се пробуди.
Молитви към олтаря му висок,
летят огромни пъстри пеперуди
и вият се над златния поток.

А черни връх отсреща руменее,
топи се на зората във дъхът.
Криле отърсили петлите пеят
април се е възмогнал на върхът!

Със чист детински поглед той поглежда,
усмихва се на птички, дървеса,
очи му - животворните надежди
в мъртвилото възкръсват чудеса.

Работника Април, в зърите ранни,
оре земята с бързи плугове,
примамя пъпчици на будни грани,
на служба в храма птиците зове.

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,
с. 64, из „Вечният скитник )