НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

ТОМ 16
Алтернативен линк

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3


1.ХI.1943 год., понеделник, с. Любиш
Станах в 5 ч. Закусих и стегнах багажа, за да замина за първа дружина от 64-ти пехотен полк, която е в с. Любиш, на 40 километра в южна посока от гр. Ужица.
В 8 ч автомобилите, на брой 8, с охраната на ловната рота, потеглиха. Шосето извива зигзаговидно все нагоре и все нагоре, като с всеки завой все нови гледки от долини, скали и усои се откриваха. С къси престоявания, поради повреда на някои камиони, в 12 ч пристигнахме.
С. Любиш е разпръснато по няколко къщи махалички. По височините се виждат войниците, които заели позиции. Западно от това село се намирали войските на Драже Михаилович и тези на комуниста Тито, които се сражавали помежду си. Дражевистите били разбити и отстъпвали.
С пристигането си, заедно с ветеринарния лекар обходихме всичките коне поротно и видяхме какви болни коне има. За забелязване е, че в картечната рота от около 50 коне 5 ^ 6 са съвсем здрави и ненабити. Всичките коне са набити, ожулени и има и тежко набити. След престой 3 ^ 4 часа, камионите си отпътуваха за гр. Ужица, а аз останах при картечната рота и до стъмяване премивах конете им, които са набити. Вечерта останах да нощувам при картечната рота, при подофицерите в един от дъски иззидан дом.

2.ХI.1943 год., вторник, с. Любиш
Ясен слънчев ден. Целия ден премивах и лекувах коне от картечната рота. Вечерта пак останах да нощувам в картечната рота.

3.ХI.1943 год., сряда, С. Любиш
Ден слънчев. Целия ден премивах набити коне от първа и втора рота. Вечерта отидох да нощувам при щаба на дружината, където се числя. Понеже помещението бе препълнено, в която къща преспиваха войниците от щаба на дружината, затова аз отидох на един таван над самите коне. Въздухът е въздух на конюшня, но все не бе както на открито. Попях и посвирих на войниците и си легнах.

4.ХI.1943 год., четвъртък, с. Любиш
Днес, като станах от сън, дочетох започнатата да чета първа беседа от томчето „Трите живота".
До обед пречистих раните на конете от картечната рота и на трета рота. Следобед направих една закрушка и си посвирих. Времето бе мъгливо.

5.ХI.1943 год., петък, с. Любиш
Времето облачно, мъгливо, студено. Нощес бе валяло, поледица. До обед почиствах раните на конете от първа и втора рота. На обед си поспах.
Следобед си посвирих и вечерта до късно седях при огъня и се греях. Войниците са на позиция. Конете - настанени в селски къщи, а за някои войниците приготовляват навеси или землянки. Също и за войниците се строят землянки. Войниците протестират и си говорят кога ли ще дойде смяната им, за да си отидат по домовете си.

6.ХI.1943 год., събота, с. Любиш
Мъгла и ситен есенен дъжд вали. След закуска прочетох беседата „Правила на природата". До обед пречиствах раните на конете от картечната рота. Понеже дъждът ме изкваси, отидох при хазяите, в чийто двор квартирувахме, и на печката си изсуших и си поприказвах с тях.
Днес обядвах с ябълки и хляб.
Следобед отидох да пречистя раните на 14/I товарна батарея. Премих 11 тежко набити коне. Чуваха се на запад от с. Любиш топовни гърмежи. Времето през целия ден е мъгляво и мрачно. Затьмнях, докато пречистя всички коне. Навечерях се късно с попара от топла вода и хляб с малко кашкавал. В 8 ч си легнах, след като си затоплих краката на огъня.

7.ХI.1943 год., неделя, с. Любиш
В 12 ч сред нощ бях буден и чух вистрели на позицията от картечен пистолет. Веднага след първия вистрел се разнесоха такива по всичките височини, където бяха на позиция трите роти: първа, втора и трета, и към тая, където бяха товарната артилерия. Войниците от щаба на дружината, които бяха при мен, веднага станаха, облякоха се, взеха си оръжието и слязоха от тавана, на който спяхме. Всички, вече въоръжени, потеглиха към предварително изкопаните окопи западно от селото. Аз останах на леглото си. Мините фучаха и издаваха силен трясък. Горе, източно на позицията, запукаха често пушечни и картечните и бомбените вистрели.
Седнах и дълго слушах. Дойде един войник и ме пита какво да правим, да не ни пленят сърбите. Аз бях решил да си стоя, но като дойде тоя войник и снове по тавана, уфти и вика: „О, Божичко, що да правим?", аз му казах, че да излезем да търсим към нашата позиция нашите войници. Другаде е невъзможно да отиде човек, понеже навред се водят сражения, а тъмнината не позволява повече от десетина крачки да не виждаш нищо.

Излязохме двамата. Ето позицията на войници. Установи се, че са от III рота, водени от фелдфебела им Никола Кръстев. Вървяхме дебнешката и дебнем, да не би да се натъкнем на сръбски постове и ни открият огън. Залегнахме на една поляна. Всички се снабдиха с патрони от един сандък, който носеха III рота. Фелдфебелът си счупил затвора на пушката и поиска моята, а ми даде счупената.
Дълго слушахме виковете на сърбите, които се провикваха: „Бугари, предайте се! Сърбинът зло не ще ви стори!" „Тодоре, предай се, сърбинът зло не че ти стори. Ние се бием против фашизма" и пр. Наблизо до нас стене сърбин, ранен, изглежда, тежко. Други го мирят.
Фелдфебелът даде заповед, че ако дойдат няколко сърби, да не стрелят нашите, а на нож да ги избият. По позициите се водеше бой ръкопашен.
Върнахме се. Войниците, на брой около 20 души, се разделиха. При мене останали 5 ^ 6 войника. Потеглихме нагоре по височината, където бяха окопите на нашите войски, но окопите бяха празни. Пред нас се зададе въпросът на сръбски: „Кой иде?" Връцнахме се на запад и оттам ни зададе въпрос друг сръбски пост: „Кои са, които приближават?" Затекохме се на юг и на изток. Видяхме, че кордонът тука е зает от сръбски войски.

Излязохме по на изток и пак намерихме фелдфебела на III рота с останалите войници. Потеглихме на изток за позициите на I и II роти. При III рота, където са били, има един италианец, млад, с петолъчна червена звезда на шапката, убит от самия фелдфебел, при шосето с мойта пушка той убил, още един. При позициите на I и II роти не отидох, където се водили най-големите сражения.
Разсъмна се. Сърбите и италианците се оттеглиха на запад по най-голямата височина. Засъбираха се офицери, войници. На позициите има 12 души убити сърби и италианци. Шумците откарали 10 коня на III рота. Пленили 2 леки и една тежка картечница, една минохвъргачка и 13 души пленили. Дивизионният началник, командующ от гр. Ужица, дава заповед на радиотелеграфистите да не напущат телефона и поста си. Ловната рота потегля и към 8 ч пристигна в с. Любиш. Отивайки по височината, накъдето се оттеглиха сърбите, те намерили 77 сръбски мъртви трупа, събрани в 3 къщи, и 3-ма български войници.
Към 12 без 15 по обед потеглихме по шосето към гр. Ужица. На III рота багажа натовариха на камиони и убитите трима наши войници. На хазяина, в чийто дом бяхме, оставихме една болна, разпрана и съшита кобила, кожата на целия й корем, и една здрава, но слаба, малка, и един здрав кон от картечната рота, засамарен с дъсчен самар, но забравен вързан зад конюшнята. Вечерта към 3 ч се спряхме в село ... Тука ни бяха определили да останем на позиция.
Известна част от конете и войниците се настаниха в селското училище от 2 учебни стаи, община и 3 ^ 4 къщи дюкяни. Останалите коне и хора останаха на открито вън. Вънка е мъгла, кално и студено. Накладоха огньове наоколо от тарабите на оградите.

8.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство, на позиция
Уморен от неспане и по позицията и от 20 километра пътуване, попътем си легнах и съм заспал. В 8 ч запукаха картечници, пушки и за миг завикаха: „Позиция!!!" Някои страхливковци започнаха от прозореца на стаята, учебна стая, да стрелят. Дружинният лекар д-р Генчев в съседна малка стаичка посяга да излезе, казали му, че сърбите влезли в помещението. Той се връща в стаичката си и удря с дясната ръка в стъклото на прозореца, разсича си ръката и из счупеното стъкло изскача вън. След няколко минути стрелба се установи, че една крава, приближавайки се към часовите на позицията, стреляли по нея и от тия вистрели всички войници за миг избягват на позицията. Наново се въведе тишина, до сутринта.
През деня до обед премих набитите коне от дружината и на товарната 14/I батарея. Следобед си отпътуваха ловната рота ред[,..?] полковника, които донесоха бойни припаси и храна. Пристигна и ешелонът, които бяха останали в гр. Рашка на стъмяване. Получих писмо от Еленка и директорката Декова. Писах на Еленка.

9.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство
Тежко се спи в стая толкова нагъсто, че не може да се попрегьне човек и лесно да се обърне. От 12 ч до присъмване все буден стоях.
Размишлявах върху беседите, които прочитах набърже в голямата гюрултия, която вдигат войниците! Тази сутрин прочетох „Малки правила за ученика" и „ Трите вида ученици".
От снощи започна да вали сняг. Тая сутрин земята е бяла. Вънка е студено. Конете треперят. Един се търкаля измръзнал. Една кобила се изялови. Днеска си почивах. Обядвах с печени 7 пиперки, малко кашкавал и една ябълка. Започнах да чета беседата „Три категории ученици". Дочетох я.

10.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство
Земята бяла. Позаледена е земята. Студено. След закуската започнах да пречистям раните на болните коне. Към 9 ч пристигна ловната рота с камионите, командиря на полка и с тях и ветеринарният лекар Жеко Ганев. Аз до 2 ч следобед работих и за следобед остана един кон за пречистване.

11.XI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство
По цялата позиция войниците си правят окопи, колиби. Днешния ден дойде полковият командир и ветеринарният лекар, а не в сряда. В сряда само донесоха храна и бойни припаси камионите и се върнаха 9 души войници, които не попаднали в плен, както си мислехме на 6 срещу 7 ноемврий в с. Любиш, а успели да си отидат чак в гр. Ужица.
Времето целия ден е облачно и мъгливо, студено.

12.ХI.1943 год., петък, с. Рожанство
Тая нощ, както и тези от няколко дена, откак пристигнах в с. Рожанство, я прекарвам много тежко. Нощите ми се виждат много дълги и мъчителни. Войниците, на брой около 40 души в една стая, пушат в спалното помещение. Спах на голите дъски. Кокалите ме болят. Стоя по цели часове буден. Сън ме не хваща. Колко бих използувал това време за четене и свирене, ако съм в една стая и да знам, че не смущавам никого. Не съм свикнал да лежа по 13 ^ 14 часа. Мен ми са достатъчни 5 ^ 6 часа сън.
Днеска дохожда дивизионният началник и поздрави поротно войниците и ги похвали за бляскавата победа, която изнесоха войниците от първа дружина на 6 срещу 7 ноемврий в с. Любиш. Днеска направих много снимки по позицията на войниците.
Обядвах с картофена чорба с макарони, а вечерята - постен боб. Попях на стъмяване на един кръг войници и подпоручик Казаков.
Днеска написах 5 писма на ученици от с. Кумарица в III отделение, които са ми писали, и на директорката си, г-жа Декова. Докъде 10 ч вечерта на фенер писах. Днеска се и опрах и донесох слама за постелка на дъските.

13.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство
Станах в 6 ч. Пак мъчителна нощ. Небето откъм изток облачно, а на запад прошарено, а към обед, до вечерта, съвсем се разясни. Цял ден премивах болни коне. На обед обядвах печени пиперки и макарони, а вечерях с ябълки и хляб. След вечеря дадох цигулката на Васил Тотев, за да посвири, а войниците слушаха. До 8 ч вечерта се разхождах вънка по лунната нощ и правих дълбоки вдишки.

14.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство
Станах в 4 ч. Нощес насън бях с Еленка, а втори сън сънувах, че ми предстои среща с Чедомир Тасов в с. Сувойница, Сурдулишко, че дъщеря му - бивша моя хазяйка, 17-годишна девойка, е при мене и се стяга за срещата на баща си. Снощи се поразхвърлях и нощес съм спал по-добре.
Прочетох една беседа, докато се съмне: „Природни методи и силите на мозъка". Време студено, ветровито.
През деня дохождаха около 50 въоръжени сръбски бандити от четата на Дража Михайлович. Искат съдействието на нашите власти против комунистите.

15.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство
Слънчев, но ветровит ден. Премивах коне цял ден. Дохожда ловната рота заедно с полковника и ветеринарния лекар. Обеща ми полковникът, че идущия път с автомобилите ще изпратят ветеринарния фелдфебел Германов, за да ме смени за няколко дена, та да отида в гр. Ужица, за да си промия филмите и направя снимките.
Докараха едно момиче на 6 ^ 7 години, което при пробите със стрелба нашите войници ранили в устата и раменете. Полковият лекар го превърза. Строиха взводните и отдельонни началници и ги предупредиха да намерят 8000 динара, които наши войници са откраднали от една съседна къща. Но не се изказа никой, който е направил обира.
През нощта и деня духа силна буря.
Получих писмо от Еленка и в плика има 3 резюмета от лекции от Учителя с много ценни мисли и закони.

16.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство
Нощес имаше много голяма буря, щото ако и вързани циглите на покривите, то пак вятърът е свалил някои.
Нашата дружина станаха войниците в 4 1/2 ч и в 6.10 ч отпътуваха на разузнавателна акция към с. Любиш. Мен ме оставиха на почивка. Целия ден прекарах в кърпене, потягане на багажа си.
Времето ту слънчево, ветровито, ту дъжд поръсва, но сравнително добро.
Обядвах кашкавал, ябълки и хляб.

17.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство
Времето полуоблачно. Западен вятър вее. Войниците укрепяват позициите си. Прочетох тая сутрин лекцията „Символични и научни правила". След закуска с чай целия ден пречиствах раните на набитите коне. Западно от нас се чуваха вистрели от оръдейни вистрели. Едно напрежение на нервите се чувствува във войската, която се страхува да не бъде нападната от шумците. Вечерта припадна гъста мъгла и в мрака нищо не се вижда. Месецът изгря към 9 ч.

18.ХI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство
Снощи, тъкмо заспах, ме събудиха в 7.30 ч вечерта заради заболяла кобила в I рота. Имаше случай на колика и непикаене. Помогнах на заболялата кобила и в 10 ч си легнах.
Сън: Сънувах, че ме нападнали хаотични мисли. Душевно съм измъчен. Чудя се как бих излязъл от тоя хаос. Толкова ми дотегнало на дутата, че заплаках и в плача си се обърнах към Бога с молба Той да ми помогне. Човек сам не може да се изчисти от паразитни мисли. Само Бог може да ми помогне. След събуждането ми наново сънувах други 2 съня, които, ставайки от сън, ясно
помнех, но не можах веднага да запиша и до вечерта ги забравих.

*

Тази сутрин и през целия ден е мъгляво. Ново разпределение на позицията стана. Свързочния взвод от щаба на дружината, при които аз спя, им дадоха позиция и през целия ден те правиха телени мрежи. Трета рота взе северозападна височина. При конете оставиха малко коневоди, а всички други заеха позиции. Очаква се нападението на нашата дружина. Нощес западно от нас към трета/63 дружина се водило сражение на 25 км.

19.ХI.1943 год,, петък, с. Рожанство
Осъмнахме с ясно утро. Войниците всички бяха на позиция. Към 4 ч се върнаха и налягаха. Тази сутрин изпратихме по сърби 19 коня тежко набити, за да ги откарат в гр. Ужица на лечение в полковата ветеринарна лечебница. Пречистих останалите леко болни коне до обед. Тази сутрин прочетох лекцията „Необятната любов". Към обед наново припадна мъгла. Всички войници продължават да укрепяват позицията си. В спалното помещение стоим 6 ^ 7 войника.

20.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство
Сън: Сънувах, че Еленка се разполага в хубава спалня. Спалнята й комфортно мобилирана. Тя е легнала в хубаво меко легло, завита до гърдите с лек атлазен юрган. Тя насън изглеждаше много по-млада и красива, отколкото е в действителност. Очакваше ме да отида при нея.
Друг сън: Сънувах, че имам работа с ученици, деца-ученички от III отделение. Момичетата
весело си играеха; и аз се потопих в тяхното безгрижие и почнах да си играя с тях.

*

Времето нощес бе ту дъждовито и през цялата нощ мъгливо, но не много студено. Чак към 11 ч едва слънцето проряза гъстата мъгла и се показаха няколко лъча.
Писах писмо на учителя Никола К. Василев, гр. Троян. Към 4 ч вечерта дойдоха 2 камиона с храна за войниците. Те съобщиха, че при разбитата 3-та дружина от 63-ни полк българска войска, която сега е придошла, успяват да заловят и пленят около 600 души комунисти италианци и друга част избили. Като чуха това, войниците се успокоиха и си дадоха отговор от що са били оръдейните вистрели, които се чуваха от 2 дни в западна посока от нас. Изпратих писма на ученика Асен Стоянов, на учителя Никола К. Василев. Дадох резюметата да ги прочете фелдфебелът Никола Кръстев. Прочетох във вестника и за бомбардировката на София и дадените жертви и щети.

21.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство
Сън: Сънувах, че съм във Водица - родното си село. Ясакът ни, където сега е построена батювата Бобева къща, мястото, където е Кълъджеолу, на Павля ясакът е все наш. Учителят дойде при мене. Това бе сутрин, преди изгрев слънце. Надойдоха и някои сестри и братя - тесен кръг. На Емилия Русева дъщерята, Стефанка, и тя бе при нас. Ние седяхме и чакахме изгрева на слънцето. Учителят се отдалечи при нас и аз след малко Го последвах. Заварих Го, като изпъждаше повелително зъл дух, който бил обхванал Стефанка. Аз, с приближаването си до тях, по мене се накачиха паяжини, които хвъркаха около Стефанка. Но веднага усетих, че и моята глава се завъртя като пиян и обсебен от незнайната тъмна сила. Обърнах се към Учителя за помощ. Той веднага се докосна до мене, тъй както четем за Христа в евангелието, и ме освободи от това влияние. Каза ми след това, че аз, без да съм знаел, съм бил обсебен отдавна от тоя тъмен внушител, който ми пречел на духовния ми прогрес. „Ето - каза Той, - сега си чист, бъди внимателен и изпълнявай волята Божия и свободен бъди!"
След тоя сън пак сънувах други сънища, пак за нашата къща, нехигиенична, пълна със свини, кокошки и нечистотии. Сънувах майка си и пр. Също и с баща си имах нещо среща, но не запомних в какво се състоеше работата ни.


*


Следобед ходих на чешмичката и измих главата и нозете със студена вода.

22.ХI.1943 год., понеделник, с. Рожанство
Снощи с лягането в 7 ч войниците забелязали някакви светлини и дадоха тревога всички да бъдат готови по окопите. След половин час дадоха заповед да се оттеглят войниците в палатките, но да бъдат готови. Така и премина нощта. Докъде 12 ч аз почти не можах да заспя.
Тази сутрин времето бе полуоблачно. Прочетох лекцията „Природна хигиена". Дойдоха камионите и донесоха писмо от Еленка с вдъхновително съдържание и резюме от 14 и 17 ноемврий.
В Кремне, където се водят сражения, засега са заминали войска. Към обед слънце огря. Към 4 ч следобед заваля дъжд. Всяка вечер след вечеря аз си турях сурдинката върху цигулката и тихичко си посвирвах някоя братска песен или някое класическо парче, каквито съм учил от учителя си по цигулка Христо Петков, ул. „Граф Игнатиев" № 37, IV етаж, в София. След това в непрогледния мрак излизах, за да си направя дълбоки вдишки, да си прочета „Добрата молитва", „Пътят на живота", „Деветдесет и първи псалом" и „Молитвата за Царството". Произнасях си формули за обграждане цялата ни дружина и тогава си отивах, за да си легна.
Следобед до вечерта прекарах и в размишление и прочитането или резюме, изпратено от Еленка, или пък нещо от Словото на Учителя из някое томче.

23.ХI.1943 год., вторник, с. Рожанство
Осъмнахме с ясно утро. След това се заоблачи. Започнах да чета изпратеното от Еленка резюме и да го препрочитам. Обядвах с хляб и ябълки. Поболя се кон от 14/1 батарея от колика. До вечерта имах работа с него. Вечерях с макарони и хляб. След това гледах стрелба на донесените нови картечни пистолети. Рано си направих вдишките и молитвата и влязох в помещението си. Вечерта започна да вали дъжд ситен, Посвирих си около един час и си излязох да видя болния кон. Той се успокоил и в 8 ч си легнах.

24.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство
Снощи в 8 ч цялата позиция екна от гърмежи на пушки, картечници, минохвъргачки, гранати и оръдие. Десетина минути продължаваше стрелбата. Установи се по цялата позиция, че неприятел няма и че куче ли или по невнимание е възпламенена една бомба при телената мрежа и става причина да започне престрелка, която едва се спря под високия вик на капитан Генов и някои други. В тая суматоха 3 коня избягват от сайванта и кобила 127 номер бива застреляна при втора рота. В тъмнината никой не вижда враг пред себе си и стреля.
Днес се установи, че са изстреляни над 15 000 куршума и пр.
Прочетох беседата „Природна хигиена". След това си посвирих „Серенадата" от Моцарт. Обядвах с фасул и макарони. Следобед четох вестник „Устрем". Дъжд започна да вали към 3 ч. Ветеринарният лекар ми съобщи, че ще изпрати един фелдшер, за да ме смени за малко дни да отида в гр. Ужица. След вечеря около 2 часа се разхождахме с един подпоручик от батареята, родом гр. Асеновград, Той ми тананика много класически мелодии от известни западни музиканти.

25.ХI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство
Тая сутрин духаше силен, студен западен вятър. Дойдоха камиони с продукти и поща от гр. Ужица. Изпратих на г-жа Цанка Екимова резюме от Учителя. Обядвах ябълки и хляб. Следобед си посвирих серенадата от Моцарт, Чайковски - канцонетата, серенада от Шуман, Легнах си в 6 ч.

26.ХI.1943 год., петък, с. Рожанство
Снощи в 11 ч пред полунощ започна да вали проливен дъжд.
Сън: Нощес вече убедително и насън се самоуверявах, че баща ми си дошъл, макар че се е поминал още през 1916 год. Така самоуверено си говорех, че досега го сънувах на сън, а сега ето, това не е сън, а действителност, той си дошъл отнякъде и е вече у дома. Аз се радвах, че в неговото отсъствие съм се сдобил със средно образование, че съня учител, че знам да свиря на
цигулка и най-важното, че имам разбиранията на Учителя и пр.


*

Осъмнахме с валеж сняг. Вчера дохожда корпусният генерал Николов, а днес - полковник Анастасов, към чието командване ставаме от днес; понеже полковникът на 64-ти пехотен полк е сега на позиция в Кремне.
Прочетох лекцията „Мисъл и действие ".

27.ХI.1943 год., събота, с. Рожанство
Ден ясен, слънчев от сутринта, а следобед се заоблачи. Изпрах се днес, но на долните си дрехи намерих една въшка. Груповото спане един до друг е нехигиенично поради това, че които имат въшки, стават разсадници на въшките.
От разузнавателната акция се установи, че неприятеля отстои от нас на около 50 км и затова намалиха нощните постове по позицията,

23.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство
Сън: Сънувах, че едно ханъмче ми подари някаква носна кърпа, обаче употребявана. Имаше три цвята: син, бял и червен.
След това сънувах малко дете на моя близка позната. Под мисците му от нечистота забелязах по една пъпка. Кога погледнах, отдолу имаше червеи. Започнах да я упреквам, че е
много немарлива спрямо детето си и го оставила да очервивя.


*

Времето е облачно и хладно. Прочетох беседата „Влиянието на музиката", Започнах прегледа на болните коне. Дойдоха камионите от гр, Ужица и с тях - заместникът ми. Стегнах си багажа и с камионите отидох в гр. Ужица. Избръснах си всички косми на тялото, за да не би да съм донесъл въшки от позицията, понеже вчера си намерих една. Изкъпах се и преоблякох. След това си направих проявител и фиксаж и намерих съдове за вода и приготвих вода, за да мога да проявя филмите си. От 9 ч до 4 ч след полунощ проявих 20 филма, които за 2 месеца съм правил по акциите. Спах на леглото на един кандидат-подофщер в лечебницата.

29.ХI.1943 год., понеделник, гр. Ужица
В 6 ч станах. Закусих чай и хляб с мармалад. Ходихме и купихме с ветеринарния фелдфебел 4 кг ябълки. През деня - следобед, ходих малко из града. След това си надписах няколко филма за работа вечерта. Вечерта, до 2 ч след полунощ копирах снимки. Главата ми натегна и легнах да спя.

30.ХI.1943 год., вторник, гр. Ужица
До обед премивахме болните коне. Следобед суших и обрязвах картички. От 8 ч вечерта до 5 и четвърт копирах картички. Безсънието е болест. Легнах да спя до 7 ч.

1.XII.1943 год., сряда, гр. Ужица
Тази сутрин станах като пиян от безсъние. Закусих хляб и мармалад. До обед занесох 87 негатива, за да ми копират картички, понеже нямам условия тук, в лечебницата, за да си ги копирам сам. Времето е кишовно. Вали дъжд и сняг.
Преди два дена получих писмо от Еленка, но от работа време не ми остана, за да й отговоря и да прочета изпратеното резюме.

2.ХII.1943 год., четвъртък, гр. Ужица
Спах на леглото на прислужника Янко Николов от с. Беломорци, Омуртажко, а той спа на масата. Понеже бях работил три нощи, та бях болен за сън. Станах есе пак с малка умора. До обед обрязвах картички. Следобед отидох да раздавам картички в първа дружина от 64-ти полк.
Времето облачно и леко, от време на време, превалява сняг. Нощес е наваляло сняг, но се топи и кал е станала голяма. Понеже скоро не съм ял кашкавал, то съм изгладнял. Седнах да вечерям. Подпоручик Еников и докторът Жеко Ганев ме заставиха да отида да искам кашкавал. Тръгнах, но изпитвах мъка. Така ми домъчня, че заплаках. Та се бавих в тъмното отвън, за да се успокоя. Артелчикът ми даде ябълки, мармалад и кашкавал.

3.XII.1943 год., петък, гр. Ужица
Слънчев ден.
Деня до обед прекарах в казармата „Барбара" по проверка описа на конете и заграбените коне. След това започнах раздаването на фотографски карти, които съм правил през акциите за 2 месеца. Вечерта ходих на кино с фелдфебела Стефан Германов. Изпратих писмо на Еленка.

4.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица
Небето полуоблачно и мъгливо.
Преписах два акта и редих снимките си. Ходихме с Германов на пазар и си купихме ябълки. Пазаря - само ябълки с най-разнообразни сортове, за хубост да ги гледаш. Следобед раздавах картички.
Вечерта до 2 без 20 работих снимки. На фронта се чуват от 22 ч оръдейни вистрели.

9.ХII.1943 год., четвъртък, Ужица
Небето ясно. Станах от сън в 3 ч. До разсъмване копирах картички от снимките, които правих вчера, на 8.ХП., на хората от лечебницата.
Три дни: на 5., 6., 7. и 8. декемврий, работих снимки и преписвах в актовата книга на лечебницата актове за умрели, убити и унищожени коне. Направих един сандък с вместимост около 60 кг ябълки и го напълних с ябълки. Ходих на пазаря и си избрах хубави ябълки.
Тая сутрин пристигна дружината от гр. Шумен и от Варна, които ще ни сменят. Днеска има трескаво приготовление по отиването на войниците, На идващите на лицата се чете униние, а на отпътуващите - ...

10.ХII.1943 год., петък, гр. Ужица
Стоях до 5.30 ч. Днес стана предаването лечебницата на новия ветеринарен лекар и неговите подофицери. Аз си издадох каската, паласките, носача на каската и сламеника и бялата калъфка.
Купих един бръснач за 900 динара, едно ножче за 500 динара, две кутии пудра по 80 и 70 динара. Раздавах картички и си изкарах сандъчето - куфара. Легнах си в 10.30 ч. За пръв път при нас легнаха и заместниците ветеринарни подофицери. Написах и на Еленка писмо, за да ми изнесе риза и балтона на гара Надежда.

11.ХII.1943 год., събота, гр. Ужица
Станах в 3.30 ч. сутринта. Прочетох две беседи: „Прости и сложни движения" и „Основните закони". След закуска отидох в щаба на полка и поднесох на полковника 25 снимки даром от последните акции. Той ми позволи да ми се издаде един кредитен билет, та в София да се отбия да си взема цивилни дрехи и после с бързия влак да замина за Шумен. След това купих 10 кг ябълки, за да допълня единия сандък, който не бе напълнен. Два пъти ходих до казармата „Барбара", за да уредя кредитния си билет и си получа храната за днес. Вечерта до късно стоях в щаба на полка, за да раздам снимки на офицерите. След завръщането в квартирата си, ме поканиха артелчикът да им посвиря и попея тая вечер. Около 2 часа прекарах при тях в свирене и пеене. В 10 ч си легнах.

12.ХII.1943 год., неделя, гр. Ужица
Сънувах, че съм във Водица в махала Маркоолу. Разговарях с фамилията в Маркоолу, с Колю Ралев и др. След това се даде въздушна тревога. Аз побягнах и се скрих в някакви стари здания. Попаднах над една река, в една цепната голяма скала. Ужас ме обзе, че грамаден отломък от скалата, тежащ няколко хиляди тона, само от едно побутане се строполи и камък ме застига, за да ме смаже. Извиках за помощ към Бога. В ума ми се яви мисълта, че ще бъда спасен, като призова Бога, но се яви и втора съмнителна мисъл, че и без молитва ще бъда спасен, но мигновено се противопоставих на тая смъртоносна мисъл и си казах: „В Бога е спасението ми!" и с висок глас извиках към Бога за помощ и скалата не можа да ме смачка в устрема си надолу. След това бях у дома в разговор братята си и пр. Имах и среща с Учителя.


*

Станах в 4 ч, за да стягаме за път към България. Сутринта бе вече всичко готово. Дъжд валеше. Натоварихме в 11 ч багажа и откарахме на гарата. Войската, състояща се от 1-ва дружина и 2-ра на 64-ти пехотен полк, бе готова за път. Пристигнал бе ешелон и се разтоваряха пристигащите и ние почнахме да товарим в същите вагони. В 1 ч влакът потегли. В 3 ч след полунощ стигнахме в гара Крушевац. От теснолинейната претоварихме се в широколинейната.

13.ХII.1943 год., понеделник, на път за България
От гара Крушевац потеглихме в 5 ч, целия ден - пътуване. На гара Ниш стояхме 4 часа. В София пристигнахме в 11 ч вечерта. С помощта на Димитър Стоянов и други войници снех и отнесох багажа си в гардероба.
През нощта, в 1.30 ч, стигнах на Изгрева. Войската с ешелона замина към Варна, Изкъпах се, изпрах и в 4 ч и половина легнах да спя.

14.ХII.1943 год., вторник, София
В 7 ч отидохме с Ивана каруцаря за гарата. Получих багажа си и си го откарах у дома си до обед. Следобед си легнах и до 6 ч спах. Вечеряхме, приказвах с Еленка и кърпихме чорапи и в 12 ч легнахме да спим.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ