НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

ТОМ 16
Алтернативен линк

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2



16.VIII.1943 год., понеделник, гара Рашка, Кралево
Сутринта, няма 9 ч, влакът ни потегли за към Кралево. Всички войници се мъчат да отгадаят дали за България потегляме или за другаде. На обед стигнахме в Кралево. Стоварихме багажа и веднага последва заповед, че да се приготвим за път, като багажа ще откараме в Земеделското училище. Частите, които вчера пристигнаха, отпътували към Чачак, Иваница на акция. Тамо, на 10.VIII., като си отивали войници от отпуска, биват отвлечени от сърби шумци и 5 души - заклани, 17 - отвлечени в неизвестност.
Аз се стегнах за път, но вътрешно не исках да отида, защото не исках да бъда зрител на некрасиви гледки, които ще видя по време на акцията. Преди потегляне, към 4 ч след пладне лекарят ми съобщи, че аз трябва да остана да пазя лечебницата. Строиха и войниците от втория ешелон и потеглиха, а аз настаних лечебницата в една празна стая и останах.

17.VIII.1943 год., вторник, Кралево
Времето е все ясно и горещи дни. Премивах до обед всички коне, които досега от Рашка не бяха премити. Следобед четох, свирих до вечерта,

18.VIII.1943 год., сряда, Кралево
Тая заран, след премиване по-леко болните коне, заведохме заедно с фелдшера Петко Горанов от планинската артилерия в Берковица, в 5. артилерийски полк при гарата в Кралево. Премихме конете при нашия ръководител, на ветеринарните подофицери, лекар Васил Иванов. Следобед отидох на река Ибър, където се къпах в реката заедно с войници, сърби и сръбкини -смесен плаж. Ден много горещ. Прочетох днес 2 беседи и водих педагогични мисли от тях.

18.VIII.1943 год,, четвъртък, Кралево
Днеска цял ден свирих, четох беседи. В 4 ч следобед ходих на плажа, за да се окъпя. Времето: чисто ясно небе и горещ ден.
Установи се, че закланите наши войници са заловени в сръбска къща, където отишли на грабеж и блудство и затова са заклани.
Вчера си направих снимка на плажа и фотографирах и тукашна мелница, построена върху ледки.
Нашите войници са още на акция.
Късно тая вечер се донесе новината, че задържаният български взвод войници от шумците бил освободен, като са задържали един германец и един българин, които ще бъдат пуснати, когато комендантът на с. Иваница, българският офицер, бъде сменен, и сръбски офицер с албанците, който е по прочистването в акцията, бъде застрелян от германците.

20.VIII.1943 год., петък
Ден много добър, слънчев, горещ. До обед четох и правих слънчеви бани. Следобед свирих до вечерта. Премих 3 набити холки коне.

21.VIII.1943 год., събота, Кралево
Станах в 5 ч.
Из томчето „Опорните точки в природата" прочетох две беседи, а именно: „Красотата на живота" и „Дом на блаженство". Заведохме 4 коня в лечебницата на 5-и артилерийски полк в града. Следобед ходих на река Ибър на плаж. Плувах във водата и се пекох на слънцето. Вечерта проявих един филм.

22.VIII.1943 год., неделя, Кралево
Станах в 4 ч. Докато се разсъмне, копирах около 30 картички. След като почистих стаята, от 8.30 ч почнах да си правя слънчеви бани и четох из томчето „Опорните точки в природата" беседата „Самовъзпитание". От изток духа топъл, на суша вятър. Съвсем ясен и горещ слънчев ден. Към 3 ч след пладне отидох на плажа на р. Ибър. Млада черноока дама, пълна, жизнен темперамент, с глава, прилична на луна, се приличаше на пясъка. След това стана и влезе във водата и с крадлив поглед правеше движения, за да покаже грациите на тялото си - големи гърди и пълни бедра. Седна после пак на пясъка и хвърля мили очи. След това ние с медицинските фелдшери си тръгнахме. Тя ни изпревари и си отиде. Минавайки, без да знаем, покрай нейната къща, тя излезе на стълбите и гледайки ме съсредоточено, но аз не се запрях и не й дадох аванс за разговор и си отидох в казармата - земеделското училище. След вечеря си посвирих серенадата от Моцарт. Дойде си Петър каруцарят на лечебницата.

23.VIII.1943 год., понеделник, Кралево
Днеска следобед се завърна нашата дружина от акция. Палили, горили и някъде и убивали. Подпоручик Тодоров си пробвал пистолета, дали може да умеря, в едно овчарче и куршумът му пронизал тазовата област на тялото.

26.VIII.1943 год., четвъртък, Кралево
След няколко дни почивка цялата 2-ра и 1-ва дружина заминаха на акция.

27.VIII.1943 год., петък, Кралево
Ходих и купих един комбинезон и кюлоти за 3500 динара и 12 броя сръбски песни.

28.VIII.1943 год., петък, Кралево
Усилено дене и ноще работя с фотографията и се изморявам. Днеска следобед се поминал Негово Величество Цар Борис III. Работих до 2 ч след полунощ.

29.VIII.1943 год., неделя, Кралево
Станах в 6 ч. Не се чувствувам добре. Нещо стомахът ми се повдига на повръщане, а не повръщам. Веднага се залових да копирам картички. Цял ден работих. Другата част се товарят и отпътуват за Рашка.

30.VIII.1943 год., понеделник, Кралево
Станах в 5 ч. Прочетох из томчето „Опорните точки в природата" беседата „Силните".
Който мисли право, той ще стане добър и силен. Който не стане добър, умен и силен, главата му ще пати. Сега е време всички да станем добри, умни и силни. По-добро време от сегашното няма. Всеки за себе си ще работи да стане добър, умен и силен. Всеки сам ще свърши работата, която му е определена. На всеки е даден дял от Божията нива и всеки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре. Никаква сила в света не е в състояние да попречи на вашата работа. Ако досега сте бивали спъвани, причината се крие във вашата слабост. Никой не може да препятствува на силния.
Примерът Слон и паяжини. Слонът представлява любовта. Иде любовта в света.
Да проявим онова, което Бог е вложил в нас.

* * *

Следобед се опрах и поспах. След 4 ч четох от книгата „Учителят за образованието" и ходих а града да разнеса снимки на танкистите, да си купя лъжица и да купя на Богдан за жена му копринени чорапи. [С] продавачката, госпожица Биса ..., влязохме в разговор върху хиромантията и така се поде дълъг разговор, 1 до 2 часа. Младо, 20-годишно момиче с добри заложби и определена Сатурнова линия в положителна неуклонна посока. С определена Аполонова и на интуицията си линии.
Всички багажи на полка се изтеглиха вече в Рашка, остана само ешелонът с болните коне и каруци.

31.VIII. 1943 год., вторник, Кралево
Времето е на промени. Слънцето изгря на ясно, но се заоблачи към обед и вечерта заваля дъжд. Тази сутрин закарах всички болни коне на лечение при V-и арт. полк.
На обед щабът на полка, карайки конете на водопой, пада един кон във водопроводен изкоп и си строшава предния десен крак и го застреляха тая вечер.
Говорихме до късно с Венелин .,, от гр. Попово по окултни въпроси.
Утре ще се товари ешелонът за гр. Рашка.

1.IX.1943 год., сряда, Кралево
Тая заран станах рано. Опаковах багажа и като се съмна, го натоварихме на каруцата, да е готов за гарата. Към 9 ч с коне от домакинството закарахме каруцата на гарата и я натоварихме на вагоните. Аз се настаних във вагон непосредствено до тоя, на който натоварихме каруцата, така че лесно ми е да си вземам храна, завивки от каруцата. Настаних се с войници от щаба на I дружина, към които се числя на храна и други вещи. Цял ден прекарахме, и нощта, на гала Кралево. Нямаше локомотив, за да ни откара за Рашка. Аз ходих из града, правих снимки през свободното време.

2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка
В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират. На ден събират около 100 литра.

3.IХ.1943 год., петък, гара Боготовишка баня
Целия ден прекарахме на Боготовишка баня, очаквайки да дойде локомотив от Кралево. Аз четох, свирих, но ми забраниха да свиря поради всенародния траур за обозе починалия на 28 август т. г. наш цар Борис III и има наложен от правителството 40-дневен траур.
Четох беседи, разхождах се, пях, за да минава времето. Следобед, към 5 ч, дойде локомотив и ни подкара за Рашка. Нощта прекарахме във вагоните на гара Рашка.

4.IX.1943 год., събота, гара Рашка
Станах в зора и прочетох една беседа, докато се разбудят другите и започне стоварянето.
Донесоха хляб и чорба за закуска. Питах Васил ..., кандидат подофицера, дали е постна, той каза, че не знае. Аз ядох от нея, като я мислех, че е постна, а тя била от месо. Носещият искал да ме опита дали щял съм да я позная от месо ли е била. Така че, десетки години, от 1917 година досега, месо не бях турял в уста, тоя ден с лъжа ме накараха да ям. Стоварихме багажите и откарахме на определеното място в града. Защото докторът, ветеринарният фелдфебел Германов и кандидат подофицерът Иван преди 2 дни са стигнали по-напред от акцията и са намерили това място. Всички други роти отседнаха на палатки, понеже квартирите в града бяха заети от германска войска. Настанихме се сравнително в хигиенично помещение за хора и за коне.

5.IX.1943 год., неделя
Денят мина в строене станок и премиване конете на полка, понеже има много набити от акциите.

6.IX.1943 год., понеделник, гр. Рашка
Целия ден прекарах в четене беседи от томчето „Възможности за щастие" - съборни беседи от 1941 год.
Писах писмо на Еленка, г-жа Декова, на брата си Ивана, на сестра си Неда и на бившите си хазяи Чедомир Манасиев в с. Сувойница, Сурдулишко. Останалото време свирих със сурдинка на цигулката.

8.IX. 1943 год., сряда, гр. Рашка
Тая нощ германската войска отпътуваха за на юг и аз станах в 4 ч още и четох беседи до съмнало.
Понеже квартирите удобни в града бяха освободени от германците, лекарят заповяда веднага да се пренесем на старата ни квартира в центъра на града.
През деня стана миене, чистене, редене, целия ден. Ветеринарният фелдфебел замина за гр. Митровица, за да смени ветеринарния фелдшер, който отиде на опреснителен курс в Кралево. Аз трябваше да редя и неговото легло.

9.IX.1943 год., четвъртък, гр. Рашка
Денят премина в редене на квартирата и разходки.

10.IХ.1943 год., петък, гр. Рашка
Направихме станока в тоя двор. Аз ходих на гарата, за да занеса и изпратя лекарства на фелдфебела за Митровица. До обед премивахме конете. След почивката на обед излязох из града. Направих 5 ^ 6 снимки. Вечерта проявих два филма.

11.IX.1943 год., събота
Днес станах в 4 ч. Изработих до 7 ч снимките от двата филма. Премихме няколко коня и излязох из пазаря. Купих си 3 кгр. ябълки по 25 динара. Доматите се харчеха 30 динара кило, сливите сини - 45 динара. Зелето- 30 динара, грозде - 200 динара. Следобед ходих да изпера дрехите си в р. Ибър. Подхлъзнах се и цял с дрехите легнах във водата и се измокрих. Отидох си и прострях дрехите да съхнат, но слънцето бе залязло. Инсталирах си за моята стая електричество. Получих от Еленка писмо. Безпокои се, че не й пиша. Предупреждава ме, че Учителят питал за мене, дали е излязло отменяването ми от учителствуване в Прилепско. Отменяването е станало и получих заповедта си. Изпрати ми я директорката ми отс. Кумарица, Софийско. Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 ^ 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани.
Във войска трябва да има дисциплина. Има кой да се грижи за сменяването и др. неща.
На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно. Стойно Денев Гайдаров. Аз се учудих с неимоверната им височина, дълга, дълги, много дълги.
Тълкувам си по сръбски тоя сън, че може би от днес, 8.IX., още 101 дена ще бъдем тука, въпреки че войниците протестират за смяна сега.

Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 8.1Х.1943 год.
8.IX.1943 г.
Пеню,
Отменен си. Съобщението, с което се отменяваш, е изпратено до Кумарица на директорката с дата 17.III. т. г. № 11014 от инспекцията. Пиши на директорката или кажи на мене как да проверя, как да я намеря, ако трябва.
Но кажи ми първо защо не се обаждаш. Как си, отдавна няма писмо от тебе. Учителят пита дали си писал и дали си отменен. Той те поздравлява. Имай вяра! Добрата молитва и 91-ви псалом напиши си ги и ги наси винаги със себе си с една безопасна в една кесийка.
Изпращам ти бележките от днес. Голяма скръб изживяхме по случай смъртта на царя. Народът е неутешим.
Атанас те поздравлява, той е на легло тежко болен. Направиха му операция от апандисит, но тя излезе несполучлива, отворила се рана, от която тече гной. Лекар му прави превръзка, иска лед да му сложи, даже беше му турил, но като отидох, аз казах да го махне и той го хвърли. Мина през едно премеждие, доста се уплаши, дано му мине и си оздравее.
Понеже скоро не си се обадил, не зная какво да ти пиша. Не зная как си. Дали е спряна пощата оттам и оттука, нищо не знам. Пиши сега, обади се, да знаем в какво положение се намираш. Тази нощ те сънувах, но сънят не ми хареса, беше гол и тичаше да гониш някого. Може би защото много мисля. И като няма писмо от тебе, не мога да свиря, хваща ме съклет.
Борис Николов те поздравлява и чичо Яков. Той все си лежи. И Анастас и всички приятели.
Свириш ли, четеш ли? Хайде, свири, но и пиши!
Много привети.
Елена.
Новата песен още днес се нотира. Ще ти я изпратя, след като се обадиш.

12.IХ.1943 год., неделя, гр. Рашка
Станах рано и прочетох съборната беседа от 1941 год. „Тя иде". След прегледа на болните коне излязох с фотографията из града. Фотографирах командира на полка - полковник Крум Георгиев от гр. Шумен. Направих му 4 снимки в различни положения. След това правих на войниците снимки. Три филма експонирах. Над вечеря пях с децата. Предадох им песничката „Ей, тримби, румби-ба, Петко има веселба" и отчасти „Аз веч съм ученик". До 10 ч вечерта проявих трите филма.

13.IX.1943 год., понеделник
Станах в 2 ч след полунощ. Докато се разсъмне, копирах от трите филма картички. След закуската започнахме промивките на наранените и набити коне. Следобед приготвих картичките и ходих да ги раздавам. Попях с учениците и си дойдох в квартирата. Почнах да уча текст и ноти на сръбска песен фокстрот „Dobro Jutro, moja mala". В 10 и 25 си лягам. Полкът тая вечер се приготовлява за акция, утре рано да заминат.

14.IХ.1943 год., вторник, гр. Рашка
Тая сутрин още в 2 1/2 ч след полунощ ме разбудиха войниците, понеже рано трябваше да излезе дружината на акция. Аз не можах да спя и след изпращането на лекаря и свръзката му, четох, докато се разсъмне. Прочетох беседата „Новият път". Деня прекарах в заучване по ноти на една сръбска песен фокстрот „Dobro jutro, moja mala...." и прочетох вестник „Утро" целия, защото скоро не бях чел вестници и не знаех какво е станало през седмицата. Още на 3.1Х. т. г. маршал Бадолиои Крал Виктор Емануил Италиански са сключили тайно примирие с англо-американци за капитулирането на Италия, а на 8 септемврий едва узнават това германците и се започва едно вътрешно брожение в Италия и германците заемат властта в Италия и разоръжават италианските гарнизони. Освен дебаркирането на англо-американците на полуостров Калабрия и при Палермо до Неапол.
Нашето правителство си подава оставката и е съставен нов министерски съвет, начело с министър-председател Добри Божилов. Досегашният министьр-председател - професор Филов и военният министър - генерал-лейтенант Михов и Н. Ц. В. Княз Кирил стават регенти на малолетния ни цар, Н. В, Симеон II.
По икиндия си дойде от гр. Митровица ветеринарният фелдфебел Ст. Германов, който бе за една седмица като заместник на ветеринарния подофицер на II дружина, който отиде на опреснителен ветеринарен курс в Кралево. С дохождането си Германов иска да му проявя филми на брой 3 и с мои картички да му копирам. Противопоставих му се, но той упорито настоява. От сребролюбие, да не даде на чужди фотографи пари да му ги изработят, ме кара да му ги изработя и то с мой материал. Това ме тревожи, но не му се противопоставих упорито, а впоследствие вътрешно се тревожих и пишманях, защо допущам един сребролюбец да използува свободата и средства[та] ми за лични печалби.

15.IХ.1943 год., сряда, гр. Рашка
Нощес движението на каруци ме разбуди още в 2 ч. Лежах буден до 4 ч. Станах и прочетох беседата „Зората на живота". Време ясно, слънчево, топло.

26.IX.1943 год., неделя, Рашка
По заповед на полковия ветеринарен лекар аз днес стегнах част от багажа си и заминавам за град Митровица, за да заменя ветеринарния фелдшер на 2-ра дружина - варненци, който си заминава за 2 седмици в отпуск.
В 9 ч преди обед влакът потегли. В 11.30 пристигнах в Митровица. Опознах се с новата обстановка. Вечерта посвирих с цигулката и си легнах да спя при конярите, в самата конюшня, при конете. Въздухът на конюшнята не ми се нравеше, но нямаше що.

27.IX.1943 год., понеделник, Митровица
Тая сутрин след закуска и преглеждане и лекуване на заболелите коне колегата ми ме заведе и видях покривки за кревати и маси. Купих една покривка за маса за 3000 динара. Запозна ме и с руския ветеринарен лекар тук, в града. След това си купих 2 ключа за велосипеда и една спирала за електрическо мангалче. Направихме десетдневните и месечните сведения с колегата си. В 2 ч го изпратих на гарата и по него изпратих писмо на Еленка. Днес писах и на Никола Василев до гр. Троян, също и на Еленка, и едно писмо по пощата. Следобед прекарах в свирене.

28.IХ.1943 год., вторник, Митровица
Днес получих за храна малко кашкавал, пиперки и лук. Деня прекарах в свирене, а докато се съмне, от 3 до 5 ч, прочетох 2 беседи.

29.IХ.1943 год., сряда Митровица
Станах в 3 ч и 20 мин. Прочетох из томчето „Възможности за щастие" беседата „Трите перпендикуляра". От цял месец дъжд не е валяло, че и от 2 месеца има. Време все ясно, топло.
По обед се научих от щаба, че вече нашата дружина - тая, втора, в Митровица, и първа, в гр. Рашка, се вдигат вече. Веднага отидох в града и купих 2 покривки за креват, по 6500 динара едната, и една за стол, за 300 динара Броих 13 300 динара. Следобед пак излязох из града и купих 2 покривчици за столове по 500 динара и една по-голяма, за маса, на стойност 3500 динара Броих 4500 динара. Колкото динари имах, ги изхарчих. Разгледах няколко улици из града и се завърнах.

30.IX.1943 год., четвъртък, Митровица
Този ден цял ден пренасяха багажа на войската на гарата. Аз целия ден почти четох и свирих. Вечерта, на стъмяване, с последнята каруца отидох на старата гара Митровица и се настаних във вагона при щаба на дружината. През нощта в 12 ч влакът потегли за към гара Кралево. Ние, 6 души, си постлахме и налягахме в празното на средата място, а някои - на багажа.

1.Х.1943 год., петък, гара Кралево
Осъмнахме на гара. В Боготовишка баня. Към 9 ч бяхме на гара Кралево. Докъде 2 ч следобед почнахме да се разтоваряме от широколинейната линия на теснолинейната, която води за гара Чачак. Вечерта в 9 ч с първия ешалон аз потеглих за към Чачак. Адютантът на II дружина заповяда да отида при конете някъде по другите вагони, но аз в дъното на вагона върху багажа се настаних, до самия покрив на вагона. Задушно бе, но като потегли влакът, стана по-хладно. До 2 ч след полунощ съм спал. Влакът спря на гара Пожега. Слязох по нужда и на моето място се наместил дружинният лекар на II дружина.

2.Х.1943 год., събота, гара Пожега
Докато се разсъмне, спахме във вагоните си. На разсъмване се разнесоха, по железопътната линия откъм Ужица се разнесоха пукоти от пушки, картечници и бомби. След малко дойде бързият влак от Ужица и снеха един сръбски офицер, убит с куршум в челото, и един ранен. Шумци направили засада на влака, стреляли с цел да убият машиниста, но не го улучили. На много места е пробит покривът и отстрани, където е машинистът, но не са го улучили. Стреляно бе и във вагоните и така убиват и раняват двамата доброволци сърби. Целия ден прекарахме на гарата, очаквайки пристигането на втория ешелон. Следобед разтоварихме багажа на земята и очаквахме пристигането на каруците, за да се настаним в казармите в град Пожега, Тук заварихме и пъраа дружина и щаба на полка, разположени на лагер извън града над гарата. Докторът прегледа болните коне и оперирахме една тежко болна кобила с много затекла кълка. Вечерта аз нанесох багажа си върху едни струпани греди на гарата. Свирих до късно вечерта. На тихата звездна вечер. През деня промих болните коне, като за станок използувах струпаните греди. На смръкване 5 гордечки се щураха помежду вагоните и струпаните багажи. Войници от картечната рота хванаха една и я заклаха. В една бака я ощавиха, сготвиха и изядоха. Войниците коняри пък от околните дворове от струпаното сено донесоха, за да нахранят конете си.

3.Х.1943 год., неделя, гр. Пожега
Утринна зора, още е здрач.
През нощта първа дружина и една рота от втора дружина заминаха на акция.
Още тъмно, на зазоряване, се чуха вистрели от пушки и картечница откъм ж. п. линия от Чачак за Пожега. След половин час пристигна влакът с останалия ешелон и войска от втора дружина. Те съобщиха, че шумци стреляли на влака върху войската и впоследствие избягали. Свалиха от влака един сърбин, спирач, ранен в корема от картечен куршум, С разтоварването на ешелона започна превозването на багажа в казармите и в града, в зданието на една кръчма, реквизирана за склад.
Към 3 ч след пладне и аз турих моя багаж на една каруца и отидох в казармите. Разположих се на едно място и рекох да си попълня дневника. Поручик Йовчев е засега за дружинен командир, понеже дружинният командир подполковник Пенчев оная вечер е паднал от рампата в гара Кралево от метър и половина височина без хабер и се удари и замина обратно на лечение за гр. Кралево.
Поручик Йовчев ме извика и сърдито ми заповяда, че аз никаква дейност не съм проявил, откак съм дошъл във втора дружина, и че трябвало да определя къде ще бъде коновязът на конете на дружината и къде ще се настанят каруците. Това направихме заедно с ротните подофицери и се подредиха коне и коруци. Аз пренесох багажа си в една конюшня при войници коняри от щаба на полка. Турих си сламеника на земята и тука в тъмното си посвирих с цигулката и поиграха даже някои войници.

4.Х. 1943 год., понеделник, гр. Пожега
През тоя ден пречистих конете, набити от акциите. Полковият ветеринарен лекар направи допълнителна операция на един кон. Следобед се прах. По икиндия си посвирих с цигулката до стъмяване. Чуваха [се] стенания от близкото на конюшнята ни здание на затворници шумци, където сръбски, германски и български офицери ги разпитват и установяват техния заговор, план и участници.

5.Х.1943 год., вторник, гр. Пожега
Нощес не спах добре. Тая сутрин станах, като се разсъмна хубаво. Наредих да се направят загряващ компрес на холката на оперирания от картечната рота на II дружина кон и инхалация на коня на поручик Йовчев, болен от Мит.
След малко, след заминаването на паша коне, докараха един болен кон от щаба на втора дружина. Дадох му една доза антифибрин и оздравя. До обед спах. Наобядвах се с печени пиперки и грозде. Докараха на 2 пъти шумци по около 20 души, значи около 40 души; имаше измежду тях и 2 попа калугери. Днеска времето е облачно. Нямам разположение за четене, за работа. Чувствувам една отпадналост. Чуват се из целия район на казармите охканията на шумците, като ги бият в затвора. Отначало високо и ясно викат, а впоследствие, под удара на тоягите замлъкват сподавяни стенания. 79 души има задържани и разпитани. Вечерта до късно си свирих със сурдинката на цигулката.

6.Х.1943 год., сряда, гр. Пожега
След закуската започнах почистването на болните коне. Полковият командир дойде в момента, когато почиствах раната на тежко оперирания болен кон от картечната рота. Аз му казах, че тоя болен кон би трябвало да бъде изпратен на лечение в Кралево, защото нямаме всички принадлежности тука. Полковникът веднага попита къде е ветеринарният лекар. Когато лекарят отива при полковника, той го мъмрал, че не си гледал работата и пр. Лекарят дойде сърдит на мене, и ме упрекна задето съм казал на полковника, че конят трябвало да се изпрати в Кралеао. И вярно е, че лекаряте мъмрен неоснователно, понеже той си гледа добре работата и усърдно полага грижи за болните коне, за да бъдат излекувани, а полковникът го упрекнал в небрежност към работата си. Аз се извиних пред лекаря, че несъзнателно направих тази погрешка. След промивката на въпросния кон от лекаря полковникът ме извика при танковете, за да му направя няколко снимки с танка. Имаше и други офицери, направих 4 ^ 5 снимки.
От вчера битите за разпит шумци, един умрял. Освободиха 9 невинни и си отидоха. В тяхното число влиза и единият поп калугер. На обед надойдоха жени, за да донесат на мъжете си храна, фотографирах цялата редица, както стояха пред караулния началник, за да прегледат какво се носи в торбите и храната. Разчистиха района на единия край на казармата, за да слезе един самолет. След малко самолетът слезе с един германски офицер и пилот. Направих 2 снимки. Днес, поради четиридесетия ден от смъртта на обозе починалия Цар Обединител Борис III, бивш цар на Българите, и ден, определен от Министерския съвет за неприсъствен, дадоха на обед по 2 просоти питки на всеки войник. Чорбата днес бе постна, та си взех манджа от казана. Към 4.30 ч следобед самолетът си отпътува. Аз тая сутрин започнах да чета из томчето „Възможности за щастие" беседата „ Четирите положения", сега започнах да я дочета до края.

7.Х.1943 год., четвъртък, Пожега
Тази заран се събудих в съзнанието си със сън, че съм влязъл някъде си в едно подземие и някакви си минерали с тъмночервен цвят, едни - кръгли като монети, други - в кубична форма. Нагребах от тях и взех. При мен беше Еленка. На излизане за дома тя тръгна със свой приятел, разговаряйки се с него. Аз предложих от друго място да си отидем, но тя отиде с него. На мен не ми стана добре. Ревност се появи в сърцето ми, но мисъл ми дойде, че тя е свободна да отиде където душата й я тегли. След излизането ми, срещнах много жени, деца, моми, които отиват и те да видят тези минерали и нещо друго.

*

Тази сутрин небето и земята бяха покрити с мъгла. Закусих с чай и кашкавал. Дружинният командир ме повика и даде нареждания да се прегледат всички коне и подковат, за да бъдат готови за утре за акция заедно с всички здрави коне. Ще останат тук, в Пожега, само болните коне, ще ги лекува сръбският околийски ветеринарен лекар. Дохожда и сръбският ветеринарен цивилен лекар. Един човек, наглед с подвижна мисъл и зорко око, интелигентен по природа човек. Ходих в града, за да си взема храна. Направих две снимки на танковете ни [и на] готвачите. Стягах си багажа за акция.

8.Х.1943 год., петък, Пожега
Сън: Сънувах, че някъде ни предстои братско събрание, обаче публиката са все хора външни. Надойдоха жени, мъже. Стая селска обстановка, дълга, с малки прозорци. Аз вдигнах масата и я приближих към чиновете, върху които са насядали слушателите. Готвехме се да изпеем някоя песен и аз ще започна да говоря. Предстои ми беседа обяснителна върху смисъла, значението и принципите, върху които гради Учителят учението си. Някои от публиката се обадиха, че накъсо да се говори, без много заобикалки и многословия. Тъкмо отварям уста и започнах да говоря, специално нагласени хора да развалят събранието започнаха да апострофират и забъркват. Настанаха, закряскаха и аз станах и излязох. Словото Божие не им е угодно и не могат да слушат.

*

Тая сутрин всички се стягат, скатават багажи и се готвят за акция. Приготвих се и аз.
В 3 ч следобед потеглихме от гр. Пожега по посока към гр. Ужица. Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си.

Спряхме да нощуваме на един хълм. Веднага войниците отидоха до най-близката къща и взеха сено за конете, които бяха около 70 коня. Навзеха и слама за постилане залягане. Искаха вода за пиене, но наблизо нямаше. Налягаха си жадни. Аз си хапнах ябълки и хляб и легнах. Рано сутринта всички бяха вече готови на път и в 7.30 ч потеглихме. Вървяха първа дружина напред с щаба на полка, след тях артилерията - планинска, а най-отдире вървяха втора дружина от 64 пехотен полк, към която аз бях причислен.

9.Х.1943 год., събота, на път между гр. Пожега и Ужица
Колкото по-нависоко се извърташе шосето, все по-хубави гледки се откриваха от хубави хълмисти бърда, осеяни с къщи тук-таме. Денят бе слънчев. Минахме покрай изгорени къщи, които в разните акции войската германска и българска са изгорили.
Към 1 ч минахме през гр. Ужица. Бе пазарен ден, та имаше селянки, които по пътя отиваха за града. Минахме през града. От всички страни излизаха граждани й българска войска, за да наблюдават нашето шествие. Ужица е добър град, разположен в долината на една река с посока от изток към запад. През него преминава теснолинейна ж. п, линия. Има хубава постройна от здание за гимназия и др. основно и др. училища. Има хубава сграда Сокопският дом и красиви градски къщи с интелигентно гражданство, което ни гледа презрително.
Западно от града, на една височина се разположиха първа дружина и щабът на полка, артилерията, авторадружина-веднадолинаи по ниви западно, зад първата западно от града височина. Веднага околните купи слама от близките къщи бяха разграбени за подложка на войниците и постиламе на палатките. Молят се хората, но никой не слуша. Надонесоха и сено за храна на конете.
През нощта поваля малко дъждец и бе припаднала мъгла. Аз нямах палатка, а бях разпънал платнището с 4 върви. Още с пристигането си, отидох на реката. В една зеленчукова градина заварих майка с двете си дъщери, стоплила котел вода и пере. Понеже от тежкия си багаж аз се бях изпотил, замолих жената да ми позволи да си изпера дрехите, рубашката. Тя отстъпи коритото за малко и ги изпрах. Жената ме пита, като остана сама, дали войниците ще дойдат през нощта, да искат да насилват дъщерите им. Оплака ми се, че войниците поискали кокошки, а други самоволно плъзнали по зеленчуковата градина и обрали доматите, пиперки, други пък - овощни дървета за ябълки и сливи и орехи, а някой си пък отишъл и ограбил [от] една къща 3500 динара. Други наловили кокошки, пуйки, патици и пр.
Отивайки в един двор, за да си налея вода от помпата, намирам група войници при 3 ^ 4 жени, които нижат низи червени пиперки, а войниците ги задяват, като им хвърлят разни шеги и питат дали съм ги харесвал. Отговорих им, че в такова време пред гладните вълци тлъстите овце пострадват, а болните, грозните, са по-спокойни. Имаше и една циганка, стара, грозна, която посочих, че нея не я закачат. На второто ми отиване на смрачаваме намерих млада невеста на вратата и дойде млада, 16 ^ 17-годишна девойка от съседите. Поговорихме известно време, като не изпуснаха да ми направят комплимент, че аз съм бил добър човек, и не съм говорел срамотии думи и не съм се задявал, както правели това другите войници.

10.Х.1943 год., неделя, гр. Ужица
Спах на открито. Нощта и денят бяха мъгливи. Опраните си дрехи прострях на една връв, опъната на две сливи, да съхнат. На огъня ги доизсуших. Станах на разсъмване. През деня прочетох беседата „Царството Божие" и „Красивото в живота ".
Вечерта, макар и мъгливо, направих една снимка на семейството, в чийто двор е помпата за вода. Направих си малко сушинка, за да ме не мокри мъглата.

11.Х.1943 год., понеделник
Станах в 5 ч. Мъгла покрила земята и от нея земята е мокра, като че ли лек дъждец я е полял. В 7 ч потеглихме на запад по шосето закъм град Байна Баща, на акция, Дружинният командир още снощи говори за значението на акцията, че навлизаме в бойна зона, където шумците на 26 септемврий са убили наши войници около 10 ^15 ^ 20, че обезоръжили наши войници, от 61 пехотен полк, че предстои съд и застрелване на офицери и войници, които са си предали оръжието и не са водили борбата докрай. Съобщи изобщо, че в тоя район сърбите се смятат за силни, че не се подчиняват на германската, българската войска, нито на сръбското сегашно правителство и може би ще имаме и сражение с тях. В тая акция всяка къща, която е без хора, ще се счита за шумкаджийска и ще се опожарява. Всеки мъж ще се счита за шумец. Ще се постъпва тъй жестоко, че и след 30, 50, 100 години да помнят кога българска войска оттук е минала, за да не ни карат втори път да минаваме вече по тоя край.
Вървяхме по гладко и все нагорно шосе, което колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-надалеч се виждаше, когато мъглата за миг се отдръпваше. Наоколо височини, гори, ливади и тук-таме къщи. Хора не се виждаха никак, защото те бяха уведомени, че ще мине войска и ще пали и граби. Покрай която къща минеха, прасе, кокошки, патки, пуйки живи не останаха. Войниците ги заколваха и носеха, за да ги ядат, където се спрат за нощуване.

Шумците бяха закопали на две места шосето при едни големи завои, затова ние преминахме направо и после ходиха, за да възстановят повреденото шосе. На шосето, при раздела за гр. Вишеград и Байна баща, има опожарен германски камион.
Отбихме се на едни височини да нощуваме. На нас налетя стадо овци. Веднага войниците като вълци се разтичаха и която хване, колят, дерат. Накладоха огньове. В близка къща се чу квичене на свиня. След малко други домъкнаха голяма свиня заклана и започнаха да я пърлят. Всички на работа. Едни правят палатки, други отидоха да донесат сено от близките къщи, за конете и за постелка на войниците, други дерат, други отидоха по съседните къщи, за да донесат котли, тенджери за сготвяне на месото. Наоколо въздухът се изпълни с миризми от печено месо. Някои пък по хайдушки одраха овцата и в собствената й кожа я туриха в опален трап, зарита в жарта, за сутринта да я имат опечена.
Понеже вятър духаше, беше студено. Още с пристигането ни на тая височина първа дружина откриха огън с картечници и пушки по група шумци, които им стреляли. След вечерята и заравянето 2 овце да се пекат в трапове за сутринта, по заповед на командира на полка, огньовете бяха изтлени.

12.Х. 1943 год., вторник, на път към Байна Баща
Нощта ми се видя студена поради студа. Заболяха ме костите. Краката ми изстинаха. Станах в 5 ч. След закуска в 7 ч потеглихме на запад, по посока към река Дрина и Хърватската граница. Дружината настъпи в бойна верига. След малко се извиха тъмни кълба дим над накацалите по бърдата къщи. Картина зловеща, недобра. Горят къщи, хамбари, слами, сена. Ето картина пред мен: Жена с 2 ^ 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас. Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може. Тя бе успяла да извади дрехи, нощви, вълна, най-необходима покъщнина. По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят. Стопаните избягали. Войници се щурат из двор, градини, плетища, тършуват. Веднага се струпаха войници на купището боклук. Заровили хората сандък с нови дрехи, платно и пр. Един свил 2 топа платно и си отива. Други тичат по него и искат за партенки, но той не им дава. Други грабят нови вълнени черги, трети -чаршафи за креват, други - нови чорапи, друг разкъсва нова риза на партенки, сяда, хвърля старите и навива нови. Друг съблича лятната войнишка куртка, надява една хубава синя нова салтамарка и върху нея пак облича войнишката [куртка] и тръгва. Най-накрая притече се отнякъде един подпоручик и ги разгони. По-нататък се чува женски плач, високо да извива плачуща жена, вика, оплаква горящата си къща.

Стоя и натъжен за тая съдба на тия колибари, които, воля и неволя, може би, са съдействували на шумците, ги постига тая съдба, ми извика полковият командир отдалече: „Докторе, какво си се замислил тъй дълбоко"? - „Нищо, господин полковник!"
Разпоредиха войсковите части, кои где ще нощуват. Пак окопаване, заемане позиции от охраняващи роти, пак палатки, сено и слама за храна на коне и постелки на войниците за спане. Около огньовете свини се пърлят, кокошки, патки, пуйки се скубят, вода се носи, готвене ядене, веселба.
Тръгвам за вода. Минавам покрай горяща къща. Мълчалива жена изнесла дрехите, стои всред двора, деца около нея, гледа как цялото й богатство огнената стихия отнема. Чуват се няколко вистрела на близко заемащите позиция войници. Завикаха: „Лекар, лекар! По-скоро викайте лекаря!" Полковият командир се затече към струпалите се вече войници, лекар дотърча и констатираха, че войник от 2-ра дружина, преместяйки картечницата си, неусетно натиснал спусъка на картечницата и четири последователни вистрела улучват войник от картечната рота на втора дружина, който, нарамил въже сено, го занася подложка за лекуване. Куршумите засягат ръката, крака и гърдите. Подадоха радиограма да дойде линейката до близкото шосе от гр. Ужица и една войнишка команда го отнесоха. След няколко дена се получи радиограма, че се поминал раненият. Наоколо около лагера се виждат копани със сирене, качета със сирене, бурета с ракия, низи тютюн, който подреждат и режат или сушат на огъня. Наближавайки тая пъстра картина, безпристрастният зрител би си задал въпроса: дали това става във времето на хунско нашествие, кръстоносен поход, или ордите на прабългарите и славяните, които, където са минавали, всичко оплячкосвали и заграбвали и се завръщали с богати плячки. Кокошки, прасета, даже и добитък -всичко под нож.
Времето облачно, хладно, с редки проблясъци на слънцето.

13.Х.1943 год., сряда
Потеглихме в 7 ч сутринта по посока на запад. Наново се вдигнаха кълба дим високо към облаците. На едно място намериха сръбска картечница със 100 патрона пълни, една сръбска пушка, която личи, че е ръждясала, когато е била заровена и крита из земята, и една българска пушка, чиста, запазена.
Минавайки през последното село, зад което се установихме за нощуване, се изклаха много свини, птици и около 50 ^ 60 овци. Надонесоха котли с каймак, сирене. Много съдове, за да варят и сготвят. Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр.
Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън. Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете.

14.Х.1934 год., четвъртък, община Бахча, махали
Целия ден престояхме на тоя бивак. Целия ден се прекара в печене; готвене на закланите животни.
Команда отидоха с коне, за да донесат хляб и суха храна от шосето, където камиони са ги докарали.
С радиограма съобщиха, че войникът, ранен оня ден, се е поминал в болницата в гр. Ужица.

15.Х.1943 год., петък, община Бахча
Нощес се чуваше стрелба от картечница. В 7 ч войската продължи похода си на запад и необитаемите и изоставени къщи се опожаряваха. Вървейки нагоре към планината, започнахме да срещаме хора, цели кервани натоварени коля с покъщнина, завивки, храна, деца, жени и пр., завръщайки се от планината „Добро поле", където били избягали. Те караха и цели стада овци. Минахме през хубава местност летовище „Калугерска зага". Хубави курортни постройки, електрическо осветление, всичко бе опожарено. Установихме се на известни поляни и височини за нощуване. Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и студена нощ.
За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора.

16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско
Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената.
Днес пътувахме през хубави борови гори. Целия ден пътувахме все през планината. Провидя се Хърватската земя зад р. Дрина. От високо видяхме гр. Байна Баща и красиви гледки от Босна, която земя сега е под хърватско владение.
Установихме се да нощуваме всред борова гора, но безводна. Покрай каквито постройки минахме и нямаше хора в тях, бяха опожарени.
Бедни планинци, като чули, че войската иде, си изнесли покъщнината вън и очакват къщите им да бъдат запалени. Войниците разграбиха и разпръснаха сиренето по пътя и др. неща.

17.Х.1943 год., неделя, над река Дрина (Моят рожден ден)
Чисто, ясен слънчев ден. Нощта бе студена и хладна, та след 12 ч нощес до разсъмване бях все буден.
Снощи полковникът ме извика, повика и други офицери и ме замоли да изпея, за да научат текста и мелодията на песента „Бялото кокиче". След полунощ на ума си пях много братски песни, но не и с уста.
Сънувах, че една млада красива ханъмка с бяло лице, облечена в черни, но спретнати, хубави ханъмски дрехи, както жените на богатите турци в гр. Нови пазар, дойде при мене и ми махна военното таке от главата и ме запита на що се дължи оголяването на главата ми.
Малко преди тоя сън сънувах двама турци, нещо с тях имах разговор.


*

Денят целият бе слънчев, приятен. За пръв път от започването на акцията е хубав и слънчев ден. Всичко добро, но водата много далеч. Чак при р. Дрина. Целия ден прекарахме в почивка. Аз четох от Кабалата, атомчето беседи дадох на арменчето Хугас Меджулян, да чете. Аз си кърпих и долните панталони.
До обед прочетох беседата „От север към юг!" Днес, доближавайки се, първа дружина ми донесоха писма от Никола К. Василев, учител в гр. Троян.
Източно и северно от град Байна Баща германските войски опожариха селцата, дотолкова, че долината на р. Дрина се задими и отвисоко не се виждаше нищо.

18.Х.1943 год., понеделник, от планината на път за гр. Байна Баща
В 7.30 ч сутринта полкът бе строен, готов за път към гр. Байна Баща Започна слизането към р. Дрина. За час и половина слязохме на шосето, което върви покрай р. Дрина. Като слязохме долу при реката, заварихме войници от 61 полк. Вчера офицери заедно с войници посетиха един чифлик и разглеждайки го, не намерили за нужно да го опожаряват. Чифликът бил с всички модерни сгради. Вътре мебилиран с последна дума на днешното време мебели, Повече от 40 ^ 50 костюма дрехи нови, копринени платове, сервизи, прибори, завеси и пр., и пр. Инвентар на модерното земледелие.
Днес 61 полк оплячкосва чифлика и го запалили. Войниците от 61 полк повечето яздят на заграбени коне. Натоварени с обира. Подкарали стада овце и пр.

Слизайки от планината и пътувайки за град Байна Баща, всичките хора бяха наизнесли багажа си по дворовете и стоят вънка, очаквайки войската да дойде да им запали къщите. Някои от жените молят, даже и деца се приближават и молят да им не запалим къщите. Войниците ги уведомяват, че къщите им няма да се запалят, щом те са си по домовете. Същата картина и в гр. Байна Баща.
Останахме в края на града да нощуваме. Градът почти обезлюден.
Бандите заплашили гражданите, че българите ще горят и колят, и гражданството е напуснало града и отишло по далечни села и из планини и гори. Самите бандити, и те ограбвали, изклали няколко жени, чиито мъже са доброволци в сръбските сегашни доброволни войски.
Много от къщите и магазините са разбити и отворени врати и ограбени скъпи вещи и отнесени от германците.
Дойде дивизионният началник и предупреди войниците, че смърт очаква ония войници, които, ако бъдат обсадени и си предадат оръжието и не водят борбата докрай. Той порица поведението на 61 полк, задето обсадени оттехните части войници са сложили оръжието и са се предали на бандитите. Направихме палатките, засипахме с донесеното от войниците сено и се приготвихме за сън.
Град Байна Баща е на десния бряг на р. Дрина, разположен в долината на рекичка, която се влива в р. Дрина. Улиците добре планирани и застлани. Главната улица с добър четвъртит паваж. Има електрическо осветление, добри постройки и богато гражданство.

19.Х. 1943 год., вторник, гр. Байна Баща
Небето полуоблачно. Като ниско място, нощес няма такъв студ, както по планината. Спал съм добре. Измих се в съседен двор на помпа с изобилна вода. Дойде млада, спретната девойка с правилна физиономия, добре облечена, за вода. Вежливо и с подвижност и грация поздрави с „Добро ютро".
Прочетох беседата „Възелът". Закусих с хляб и кашкавал. Скатахме багажа и ни въведоха в града на квартири. За конете и коневодите бе определено дворът и зданието на тютюневите монополи, които са непосредствено до главната улица в центъра на града. Две грамадни здания, 5-етажни, едното съвсем разрушено през 1941 год. от бомбардировки със самолети, а второто из[чис]тено и поремонтирано, покрито, но без прозорци, едната му половина ще бъде за конюшня.
Войниците влязохме в сградата на канцеларията. Преди нас влезлите германски войски разхвърляли архивата във всички стаи, хаос и разнебитеност. Нашите войници изхвърлиха всичката архива из прозорците и се настаниха във всичките стаи, на брой 8. Германците се мъчили да разбият касата, обаче не успели.
От изхвърлената архива всеки си навзе листа, книги, канцеларски принадлежности, писци, перодръжки, мастилници. Някои от крадливите войници бяха донесли вещи из ограбените магазини. Видях два триона за бичкиджийници. Чух, че открили чувал с цървули и пр.

20.Х.1943 год., сряда, гр. Байка Баща
Хубав, ясен, топъл слънчев ден. Стоплихме вода. Изкъпах се с една кофа вода и се изпрах. Следобед правиха упражнения за в случай на нападение, кой где ще заема позиция. Дойдоха отпускарите, обаче фелдшерът, когото аз заместям, не дойде. Останал в гр. Пожега при другите коне от втора дружина. По войниците от ловната рота с камионите изпратих писмо на Еленка, за да я уведомя, че съм живо-здраво. Писах и на директорката си, г-жа Елена Декова, с. Кумарица.
Рано, на светло, вечерях с печени пиперки и ябълки и си легнах, защото електрическата инсталация на сградата войниците и германците я бяха повредили и осветление няма.

21.Х.1943 год., четвъртък, гр. Байна Баща
След закуската закарахме конете с охрана от специална група войници в близка ливада. И аз отидох, за да се порадвам на въздуха, слънцето, чистата вода и простора. Гражданите на тълпи, на тълпи пристигат и се явяват пред командира, за да се легитимират.
Следобед четох и размишлявах върху беседата „Възможности за щастие". Попях си и се прибрахме в града. След вечеря попях на войниците и си легнах.

22.Х.1943 год., петък, гр. Байна Баща
Сънувах, че съм сънувал, че едно черно и едно шарено куче се хвърлиха върху мене, за да ме ухапят, но аз се хвърлих върху им, хващайки ги за челюстите, като се мъчех да ги разчекна.
Хващайки едното, другото тича да ме хване изотзад.


*


Сутринта бе мъглива, но после в 7 ч се раздигна и огря слънце. Закусихме и отидохме да пасем конете.

23.Х.1943 год., събота, гр. Байна Баща
След закуска премих набитите коне. Капитан Тодоров, бивш дружинен на 2-ра дружина от 61 -ви полк, но поради това, че неговите войници, обсадени от шумците, се предали, го разжалвали и го направили ротен командир. Неговите войници са обкръжени и се предали на 26.1Х.1943 год. Сега той е заместник-дружинен на 2-ра дружина от 64-ти пехотен полк. Повика ме в щаба и ме нахука и изпъди, като ми каза, че аз трябвало да намеря сено на конете, да взема войници, коля и да отивам да возя колите сено, което е непревозено още от ливадите. Аз му възразих, че ветеринарен фелдшер може да се произнесе за качеството на фуража, но не и той да го превозя. През деня ме задължиха да придружавам и аз колята, на брой от 3, и да превозваме сеното.
Стопаните идеха и се молеха да им не вземаме сеното, но не ги слушаха. Едва отървах една копа сено по молбата на жената на един основен учител, отишъл да си прави операция от апандисит в Белград. Запознах се стая госпожа и с нейната 10-годишна дъщеря, интелигентно и с правилна физиономия дете.

24.Х.1943 год., неделя, гр. Байна Баща
Прочетох 2 беседи. Целият ден мина в приготовление войската за акция. Направих няколко снимки на войниците. Време ясно, слънчево, топло и приятно.

25.Х.1943 год., понеделник, на поход до с. Рогачица
В 7 ч войската бе строена и поздравена от капитан Тодоров, сега дружинен на 2-ра дружина от 64-ти пехотен полк. Потеглихме по течението на р. Дрина. Времето бе хубаво, с ясен слънчев ден. Чудно красиви гледки се отваряха пред очите на всеки завой на реката. От двете й страни стърчат във висините балкани, обрасли с гори, преобладаващи букови. Листата им, пожълтели и придобили пъстра гледка, се отразяваха в бистротъмните и кристални води на Дрина.
Посред пътя командирът на дружината ме упрекна, задето подковачът не дошел на акция. В 11 ч стигнахме село Рогачица. Шест германски танка ни очакваха. Влязохме в селото и се разтоварихме за почивка. Щабът на 2-ра дружина, с който аз пътувам, се разположихме на хубава полянка, разположена между кокетно бялата спретната църква и селското училище.
Веднага войниците отидоха в съседните дворове и заквичаха свините. След малко донесоха заклани свине, кокошки. Носеха патка и пуйка. Плачуща жена отиде да се оплаче уж на командира, но не знам дали стигна това до неговите уши.
Следобед почетох от Кабалата, а томчето беседи го взе Хугас, варненец. Щабът на дружината се настаниха в една кръчма, широка и хигиенична. До късно вечерта пак продължаваше печене, готвене и ядене.

26.Х.1943 год., вторник, с. Рогачица и Ужица
Станах рано. Измих се на реката, като полу се окъпах. Закусих с чай и мармалад. Прочетох беседата „Новият път". След това отидох в реката, изкъпах се и преоблякох и ми олекна. Изпрах със студена вода и сапун дрехите и ги прострях да съхнат.
Попях на войниците и се запътих да видя що да обядвам. Виждам автомобили, войска, ловна ротна, дивизионния командир и полковия на 64-ти пехотен полк. Командирът на полка ме поздрави весело и ми каза, че ще си отивам заедно с него. След това дойде при мен ветеринарният фелдшер на II дружина, когото аз заместях, и аз веднага си прибрах багажа и недоизсъхналите дрехи и се качих на един от камионите. Камионите донесоха от гр. Байна Баща всичкия багаж на II дружина и тя остана на позиция на гарнизон в с. Рогачица.
В 3 ч камионите, пълни с войници от ловната рота, и дивизионният и полковият командир, потеглихме за гр. Ужица. Някъде се забелязаха две въоръжени лица, избягали в гората. Дотърчали потях и хващат един старец без пушка. На две места шосето бе скопано, а на едно място развалили моста съвсем бандитите.
Късно пристигнахме в град Ужица и отидох в казармите. Тук ми предадоха цигулката и друг багаж, които бях оставил в склада на 2-ра дружина.
Легнах в едно казармено помещение на пода и спах без постелка и креват.

27.Х.1943 год., сряда, гр. Ужица
Станах в 4 ч и докато станат войниците, прочетох беседата „ Зора на живота ".
След закуска се срещнах с ветеринарния лекар на 64-ти пехотен полк. С него направихме премивки на няколко болни коня. Излязох да обиколя града. Купих два чифта гумени подметки по 300 динара чифтът.
Запознах се с ветеринарен фелдшер на 61-ви пехотен полк, роден от с. Връбница, Годечко. При тях останах да спя. До късно свирих и пях на новите познайници.

28.Х.1943 год., четвъртък, гр. Ужица
Спах на сламеник върху пода. Само с шинела завит и ми бе студено. Изпратих на гарата 61-ви пехотен полк. Вечерта ветеринарният подофицер Димитър Байков ми разказа за своите любовни приключения на младини.

29.Х.1943 год., петък, гр. Ужица
Денят бе облачен. Излизах из града, за да го разгледам. Вечерта си посвирих и легнах.
Тази вечер Гуди Гудев и артисти са дали забава в градското кино, но на мене не ми съобщили и аз си легнах да спя.

30.Х.1943 год., събота, Ужица
Днеска излизах из града, за да го разгледам, понеже е пазарен ден. Направих някои пейзажни снимки.

31.Х.1943 год., неделя, гр. Ужица
Станах в 4 ч. Прочетох беседата „Новият път". Изсвирих цялата Паневритмия и закусих. След това правих снимки на фурнаджиите. След това - на поручик Димитър Добчев от 61 -ви пехотен полк, адвокат в София, на ул. „Калоян" № 3, срещу съдилището, III етаж; направих снимки 8, като обеща да ми повърне филма.
Софийските артисти дадоха пак забава. След това полковникът още в киното ме извика и ми каза утре да заминавам за първа дружина, която е в с. Любиш. Пристигнаха Иван и Янко от Рашка и донесоха багажа ми и тоя на ветеринарния лекар и лечебницата. До 12 и половина часа през нощта си стягах багажа, за да бъде готов за заминаване.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ