7. ВРЕМЕ ЗА ВОЙНИКЛЪК И ЗА ВОЙНА. ОФИЦЕРЪТ ПРОПОВЕДНИК
Започна Първата световна война. Европейските държави се разделиха на съюзници и съглашенци. България бе на страната на съюзниците, които начело с Германия навлязоха на юг и заеха земите до гръцката граница-цяла Тракия, от Марица до албанската граница. На север нашите войски навлязоха в Румъния и се срещнаха с руски войски. Тук българинът показа любовта си към Русия, нашата Освободителка. Много войници се предаваха нощем на руските войници.
На 10.1Х.1916 г. ни гледа наборна комисия в гр. Разград. Които бяхме одобрени, веднага ни строиха и ни откараха на гарата във вагони за гр. Шумен. Там ни събраха 850 млади момчета. Имаше само един старши подофицер, който ни поведе за гр. Кърджали. Три денонощия стояхме да чакаме влак да отива на запад. Всички влакове отиваха все на изток. Тези влакове бяха пълни с германски войници, които преследваха румънската войска. На третия ден чак дойде влак за към Горна Оряховица. От град Хасково за град Кърджали пътувахме пеша. Тогава нямаше влак за Кърджали.
В Кърджали образувахме 38-ма допълняюща дружина. Като положихме клетва, изпратиха ни на 45-дневно обучение по окопно дело в гр. Пловдив, за да се научим да правим окопи. Сформираха ни в дружини, роти, взводове и усилено ни обучаваха. Взводните командири, фелдфебели и старши подофицери се отнасяха строго с войниците - с ругатни и псувни.
Всеки ден около 10 ч сутринта даваха почивка за половин час, през което време офицерите и подофицерите се събираха да изпушат по някоя цигара и да разменят някоя дума. Видях, че в една рота, по време на почивката, войниците обкръжаваха своя старши подофицер взводен командир и го слушаха да им говори. Много дни това се повтаряше, а обикновено по време на почивка войниците са далеч от командирите. При този старши подофицер, взводен командир, се трупаха войници и слушаха, каквото им говореше, докато свирваше свирката на офицерите командири да продължат занятията си.
Един ден и аз се приближих да чуя какво така увлекателно говори тоя взводен командир. Чух, че им говори за Бога, за Христа. Препоръчва, че човек трябва да се отнася с другарите си с християнски добродетели, да говори благо, с любов, и да се притича на помощ на родителите си и на другарите си. Човек трябва да се моли, да има Евангелие и да чете всеки ден по нещо. Евангелието е духовна храна за човека. Изобщо, да бъде човек буден и да изпълнява волята Божия, ако иска да го спохожда доброто.
Всеки ден през време на почивката и аз отивах да слушам този добър подофицер. Един ден той се обърна към мене с въпроса: „Ти вярваш ли в Бога? Обичаш ли да се молиш?" и пр. Като му отговорих положително, той ме запита: „Искаш ли да те снабдя с Евангелие и с молитвеник?" На другия ден ми донесе едно джебно Евангелие - Новия завет, и един молитвеник. Поръча ми всеки ден, колкото и да нямам време, да прочитам сутрин, на обед и вечер, преди лягане, по една глава от Евангелието. Сутрин да ставам по-рано от другите войници и да се моля тайно. Никой да не ме вижда и да не знае. Вечер, преди лягане, пак да се моля.
Понеже ние правехме блиндажи, разни окопи, аз си избрах един блиндаж, отдалечен от другите, и три пъти на ден се молех в него и си четях по една глава от Евангелието. Намирах време за четенето на Словото Божие и да се моля. Това ме радваше и изпълваше с възторг.
Като завършихме тоя курс, върнахме се в гарнизоните си и веднага разпратиха младите войници на северния и на южния фронт. Мен ме оставиха в Кърджали, за да бъда на разположение на ротата си, да обучавам набора 42-ри - родените през 1898 год.
