НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

6. КОБИЛАТА УБИЙЦА

ТОМ 16
Алтернативен линк

6. КОБИЛАТА УБИЙЦА


Започна Балканската война. Баща ми и големият ми брат постъпиха в редовете на армията. Аз останах главният работник по земеделие и лозарство вкъщи. Преди да постъпи войник, брат ми се ожени, за да има кой да работи полската работа. Другарите ми съседи Стефан Савов и Стефан Ненов започнаха да ходят по седенки. Буля ми - така казвах на братовата си жена - подтикваше съседите ми другари да дохождат у дома и да ме завеждат на седенки. Да ме запознаят с моми. Зер не съм вече малък. Много време ме придумваха другарите ми, докато започнаха вечер да ме завеждат по седенки. Полека-лека и аз се запознах с приятелки-моми. Свърши се Балканската война, дойде си и баща ми от войниклъка.

Баща ми беше ловец. От град Шумен един ден дойде друг ловец на име Хумбоджиев. През деня, по време на лова, Хумбоджиев по погрешка прострелял със сачми баща ми. И като си дойдоха, баща ми каза да го откараме до гарата. И Хумбоджиев гледаше да не закъснеем и все ми викаше: „Карай бързо, да не закъснеем и да не изпуснем влака за Шумен." Навреме бяхме на гарата, обаче времето бе студено, та се простуди конят и започна да кашля. Не след дълго време конят умря. А баща ми оживя.

На 23 април 1916 год. баща ми беше на нивата с колата, с каруцата с двата коня. Една кобила имахме, която бе луда кобила и си бе прехвърлила крака през щранга. Баща ми решил да я оправи, та хванал крака на кобилата, за да го прехвърли през щранга. Тя го ритнала силно в корема и той паднал на място. Конете избягали и започнали да пасат, а баща ми останал да се превива. Един съсед на нивата видял, че баща ми не може да стане, отишъл, впрегнал каруцата си, натоварил баща ни и го докара у дома. През нощта баща ни се помина. Когато го къпеха и обличаха, видяха, че слабините му са били насинени и от удара в корема е настъпила смъртта. Погребахме го с голяма скръб, на погребението надойде много народ.

По-късно веднъж големият ми брат ме остави у дома да работя нещо. А малкият ми брат Иван, като отишъл да оре на нивата, минал по едно мостче с разкъртени дървета и кобилата убийца си счупила крака. А кон със счупен крак вече не е кон. Затова брат ми Иван отсякъл с брадвата главата на кобилата убийца. Джамбазите бяха натрапили на баща ми тая луда кобила, която не ни даваше да я впрегнем дори. Извикахме един циганин, та й одра кожата за опинци на циганетата.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ