Понеже войната се разшири, нашето правителство ни обучи набързо. И щом положихме военна клетва, ни отделиха да следваме подофицерска школа. Съобщиха, че школата ще се състои в град Драма. През Одрин, Гюмюрджина отидохме до гр. Драма. Това, което видях в гр. Драма, струваше ми се, че Данте Алигиери не е описал същинския ад, а адът е тук. Тая нощ в Драма от глад бяха умрели 75 души. Още на гарата имаше кал до колене. Стоварваха от вагоните чували, пълни с ечемик. От някоя дупчица на чувалите падаха зърна по земята, а гладни деца нагазваха в калта и събираха калните зърна. Отриваха ги в гащичките си и ги изяждаха. Стражарите гонят децата, но те газят калта и търсят ечемичени зърна.
В Драма отидох на пазарището и чудо там видях. Гражданите изнесли юргани, одеала, скъпи украшения и ги продаваха за хляб. Ако нямаше хляб, продаваха ги на безценица за български пари. В ръцете си държат пари, но само за да си купят хляб. Видях как жени си продаваха честта само за да им дадат войниците парче хляб. Аз видях това и упреквах войниците, че използуват глада, та да се гаврят с умиращите от глад жени.
Излязох из града. Видях тъжни и страшни сцени и картини. Видях едно около 10-годишно момиче, седнало на една улица, облегнало се на една сграда и издъхващо, бе отправило очи към небето, А очите му насочени нагоре, само бялото им се виждаше. Тази картина няма да я забравя, докато съм жив. Защо гражданите на гр. Драма бяха оставени да измират от глад, не можах да разбера.
Дойде нова заповед, че подофицерският курс няма да се състои в гр. Драма, а в гр. Одрин, Същият ден войниците се върнахме в Одрин. Като стигнахме в Одрин, мен ме интересуваше да видя каква крепост е Одрин. Мислех си, че ще видя дебели зидове, опасващи града. Изненадах се, като видях, че целият гр. Одрин бе заобиколен с дълбок ров, дълбок повече от 50 - 60 м, а в средата на рова имаше хубаво гиме, което обикаляше целия Одрин. Български войници стояха на пост и не ни пускаха в същинския град Одрин. Върху река Марица имаше мост, охраняван от войници, и не пущаха войниците да влязат в същинския Одрин, а само в Караач.
Последва нова заповед: че ония, които са само с прогимназиално образование, да се върнат в частите си. Аз се върнах пак в Кърджали. Една седмица по-късно, докато обучавах младите войници на пясъка, дойде разсилен и каза на ротния командир: „Пеню Ганев да се яви в щаба на 38-а допълняюща дружина." Поручикът ми каза да се явя в щаба, за да видя защо ме викат. Явих се и ми казаха, че ме изпращат в гр.Скопие, да следвам ветеринарна школа за ветеринарен фелдшер. Снабдиха ме с нови дрехи и раница, дадоха ми суха храна за три дни и бланков билет и потеглих за Скопие.
