Ученикът трябва да мине през съмненията.
Тя е една област, която той трябва да
премине, и я мине до край. Там той ще се
намери в една северно-полярна нощ - дълга
нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва
да я прекара, за да излезе пак на светлия ден.
И да се крепи през всичкото време. След като
премине този период на мрак, ще дойде
прозрението - светлият ден на Посвещението!

Съмнението е една задача на ученика,
която той трябва да реши правилно.

Първият изпит, на който ученикът се
поставя сам, е съмнението. За туй той трябва
сам да прекара нощта на съмнението и сам да
го победи.

Щом си в Любовта, ти вярваш, и всичко е

светло за тебе. По това ще познаеш, че си в
света на Любовта.

Там съмнение няма; усъмниш ли се, това
показва, че Любовта я няма.

Щом ученикът се определи да тръгне в
Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха
могли да го спънат. Той не трябва да се
смущава от тях. Това са посторонни неща за
него; той трябва да върви все напред!

Да се примириш с Бога, то значи да
приемеш Неговата Любов.

Да любиш Бога, то значи да употребиш вси-
чки методи, които Той употребява.

Да разбираш Бога, то значи да си
послужиш с Божествената Светлина.

Можеш да познаеш Бога, само когато Го
обичаш.
Можеш да познаеш Бога, само като
почувствуваш Неговата Любов.

Да живееш по Бога, то значи, да си служиш
с Божествената правда. А тази правда се
отнася към всички еднакво.

Учителят на всички ще даде точно толкова,
колкото е определено по Божествената правда
за тях. Никому по-малко.
Но Учителят е свободен да даде някому
повече.

Ученикът трябва да обича душата на хората,
и като е тъй, той не трябва да мрази никого.
Сродната душа на този, когото ти обичаш,
и на онзи, когото ти не обичаш, горе еднакво
се обичат.
А ти по плът си направил разлика между
тях. Това е грях.

Ученикът не е длъжен да дава отчет на
хората. Той преди да постъпи тъй или инак,
трябва да се съобразява с Божиите закони и
наредби.

Ученикът почва работата от там: как седи
работата му пред Бога, а не пред хората и
общественото мнение. Това е истинският
морал в живота на ученика.

.Морал - това е Любовта на ученика към
Бога.
Няма друг морал.

Ученикът трябва всичко да прави с Любов;
тогава и лесно ще го прави.
Няма ли Любов, ще срещне много
противоречия в пътя си - на първо място
съмнението.

Светът на Любовта е свят на Великите пос-
тижения. Всяка работа, направена без Любов,
е безплодна.
Всяка работа, направена без Любов, е
престъпление.

На всичко, което става, намери мястото и
вътрешния смисъл. Така ще запазиш
равновесие при бурите на живота.
За да влезеш в Царството на Мира, това е
необходимо.

Когато някои Божествени благословения се
спират, причината лежи в ученика, а не в Бога.
Бог е отредил благословение за всички.

Ученикът трябва да плаче, когато никой не
го вижда.
Тогава плачът е благословен.
За човешки работи ученикът може да плаче
пред другите, но когато плаче за нещо
Божествено, той плаче насаме.

Ученикът живее на земята, а мисли за
небето. На земята той иска да реализира
Божествените закони.

Издържай всичко заради Любовта, докато
я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш
търпението.

Само Любовта учи хората на послушание.
Новото послушание е послушание от
Любов!
„Който Ме люби, ще опази Моите заповеди."
Това е възможно само при Любовта. А след
това иде дарът:
„И Аз ще бъда с вас до скончанието на
века."

Когато ученикът възприема Любовта от
Учителя, той има послушание, за да се посади
Любовта в него. А учи, за да възрастне тя в
него.

Ръцете са създадени за работа!
Когато ученикът ги погледне, те му казват:
„Ние сме създадени за работа!"
Ученикът не трябва да бъде мързелив.

Ученикът не трябва да има бели петна на
ноктите си.
Те са резултат на силно смущение и
притеснение.
Ученикът трябва да бъде много тих всякога.
- За него не трябва да има изненади.

С краката си ученикът ще отиде при
Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата
си ще го каже.
И трите свята трябва да вземат участие в
Доброто: физическият, ангелският и
Божественият.

Главата на ученика трябва да е винаги
изправена, а не наведена.
Когато тя е наведена, лесно се възприемат
отрицателните мисли и настроения. А когато
е изправена, той се свързва със слънчевите
енергии и положителното в живота.

Погледът да бъде мек и чист, никога
раздвоен и винаги свързан с една Божествена
мисъл.

Погледът на ученика е такъв, че никога не
нарушава хармонията в другите.

Най-добрият поздрав е поздравът на очите.
Той е най-чистият. Него Бог приема.
Любовта е нещо духовно, Божествено. Във
физическия свят тя се изразява чрез очите.

Всички движения на ученика трябва да бъдат
волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да
прави нито едно несъзнателно движение,
защото те са под влиянието на изостаналите
духове.

Ученикът трябва да има винаги права стой-

ка. Тя държи будно неговото съзнание и
предразполага Духа му към работа.

След като е бил при Учителя, ученикът отива
право у дома си, без да се отбива никъде.

Най-идеалната храна са плодовете.
Ученикът трябва да употребява предимно тях.
Те чистят както тялото, така също и мислите
и чувствата му.

Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен
с благодарност и обич.

Хубаво е ученикът да бъде буден до десет
часа вечерта и след това да спи.

При лягане ученикът поставя всички
противоречия през деня на мястото им,
възстановява пълен мир и тишина и като
новородено дете в най-късо време заспива.

Ученикът не трябва да боледува. Той трябва
да гледа на болестите като на възпитателно
средство, с които природата уравновесява
силите на организма.
Любовта изключва всяка болест. Тя е
носителка на изобилния Живот.
Болният, потопен в Божията Любов, може да
оздравее моментално!

Ученикът трябва да разбира от природна

медицина. Лечебни фактори са: храната,
водата, въздухът и светлината. Слънчевите
лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок

за тялото. Те действуват успокоително на
душата, ободрително на Духа.
Ученикът се лекува и чрез повдигане на
мислите и чувствата си.
Той се лекува и чрез молитва, а в някои
случаи с пост и молитва.

Ученикът трябва да има чиста кръв. Чистите
мисли и желания поддържат нейната чистота.

Ученикът пази дрехите си, защото е
прекарал част от аурата си в тях. Ако те
попаднат в неподходящи ръце, той ще страда,
без да знае, от къде иде страданието му.

Дрехите на ученика трябва да бъдат широки
и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да
изпъква, и не лицето, а душата.

Ръцете на ученика трябва да имат винаги
умерена температура - да бъдат топли.
Студените ръце показват стеснен ум.
Трябва повече слънце. Топлината ще внесе
разположение на Духа.

В отношенията си учениците трябва да
спазват следното: услуга за услуга, а не за
пари.
Парите могат да развалят човека. Те носят
друг образ, а чрез услугата ученикът ще
предаде и приеме образа на Любовта.
Бъдещата разменна монета ще бъде
приятелството!
Бъдещата разменна монета ще бъде
Любовта!

Ученикът не трябва да прави услуга за пари;
това е вън от всяко правило на окултната
школа.
Той трябва да служи само от Любов!

I. (относно себе си). Ученикът никога не би-
ва да иска пари за помощ. Той трябва да изра-
боти нещо, и тогава да му се заплати, ако
пожелае.
II. (относно другите). Ученикът никога не
трябва да дава пари за помощ. Той трябва да

създаде известна работа на онзи, който се
нуждае, и тогава вместо 25 лева, да заплати
100 лева. Тъй и другият да бъде свободен, че с
труд си е помогнал.

Когато ученикът ходи по улицата, трябва да
е съсредоточен и да се моли, за да избегне
ненужни неприятности.

Ученикът трябва да се вслушва в своята
интуиция, и да пази първата мисъл, която му
идва. Тя ще го заведе в пътя, където няма
разбойници.

Ученикът трябва добре да разпознава
хората. Първите впечатления, които той
получава за тях, са най-верни - тях да държи.
Вторите и третите са коментарии.