Дръж мислите си всякога над земните рабо-
ти. Повдигай мислите си нагоре към Любовта,
към Светлината, към Истината.

Нищо не трябва да изненадва ученика.
Той трябва винаги да е спокоен.
Той знае, че има един Божествен план,
който урежда нещата.
И затова нищо не го учудва.

В живота на ученика се изисква
благоразумие!
Ученикът избягва всеки спор.
Благоразумието е дъщеря на Любовта и
Знанието.

Езерните води затрептяват от най-нежния
зефир. Ученикът трябва да стане по-
чувствителен, за да възприема нежните вълни,
които идат от горе.

Когато ученикът се потопи в Бялата Светли-
на, той познава своя Учител.
Учителят му говори от полето на Бялата
Светлина.

Истинският дом на ученика е вътре в душа-
та му.
Той няма дом отвън!

Велико е да се служи на Бога.
При Бога е винаги хубаво.

Както се печем на Слънцето, тъй трябва да
живеем в Божествената Любов.

Ученикът като люби Бога, се чисти. А може
да се изчисти и чрез страданията.
Любовта е една жива сила, едно течение,
което постоянно иде от Бога и трябва да
минава през нашите души.

Когато ученикът живее в Любовта, лесно
разрешава всички въпроси и за него не
съществуват противоречия.

Ученикът трябва да владее мислите си и със
своята мисъл да служи на Истината.
Затова необходимо е за него да се
съсредоточава в себе си.
Може да мисли за животворната светлина,
за нейната седмоцветна красива дреха, с
която е облечена и за музикалния й говор.
Това е великата хармония в света. Може да
мисли и за Животворното Божие слънце, към
което всичко се стреми.
Така се нагласява човешкото съзнание.

Когато ученикът се съсредоточава, той не
трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той
влиза в низшите течения на природата и от там
мъчно може да излезе.

В своя Път ученикът трябва да е винаги
буден. Този е Пътят, за който Господ казва:
„Малцина са, които ходят по него."

Ученикът е свободен, когато нищо не го
отвлича от Пътя му.
Нищо не е по-силно от неговата задача!

Ученикът трябва да медитира, но не и да
мечтае. Когато медитира, той е буден, защото
е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива,
защото там се намесват низшите чувства.

Приятен е пътят на ученика, защото е път
на възлизане!

Ученикът трябва да е толкова морално пов-
дигнат, че неговият стремеж да седи по-горе
от всички окръжаващи съблазни. Той не може
да се изкушава от злото.
Ученикът трябва да има не само морален
стремеж, но и морален устой.

Ученикът трябва да се ползува не само от
своята опитност, но и от опитността на
другите. С това той влиза в пътя на
обединяващата Любов.

Човекът е колективно същество.
Той трябва да съзнава, че е образ и подобие
на Бога. Трябва да има характер и да познава
същината на Вечното Добро.

Не се спирай на нищо вън от тебе, до като
не изучиш себе си.
Когато ученикът познае реалността в себе
си, той разбира реалността, която лежи в
основата на цялото битие.

Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава
той се издига над временното, и за него няма
вече противоречия на земята.

Трябва да живеем съгласно Волята Божия!
Тя включва благото на всички живи същества.

Желай, което е разумно!
Желай, което е добро за всички!
Желай, което желае Бог!

Ученикът е свободен; затова сам се ограни-
чава. Който сам не се ограничава, природата
го ограничава.

В развълнуваното езеро не виждаш нищо.
Тихото езеро отразява планинските върхове,
небето, слънцето и звездите.
Ученикът трябва да има спокойна душа и
установена мисъл. Тогава иде прозрението;
тогава се изясняват много противоречия.

Знанието е достояние на мъдрите хора. Кой-

то вярва, трябва да учи, а който знае, трябва
да прилага. В знанието има нещо красиво.
Знание без вяра не може да се развива.

Светлината в душата на ученика иде като
зазоряване. Ученикът не трябва да иска нищо
пресилено.
В него всичко трябва да става напълно
естествено и на своето време.

Вярвай в онзи, който те учи.
Вярвай в онзи, когото обичаш.
Ученикът трябва да има абсолютна вяра в
Учителя си!

Младата фиданка се излага на бурите, за да
се кали и да заякне в мощен дъб!
Ученикът трябва да преживее известни
терзания, за да стане по-силен, да се издигне
над тях и да разбира нещата правилно.

Физическият свят за ученика е място само
за учение, а не и за забрава.
То прави живота му пълен, красив и
радостен.
Само учението дава съдържание на живота
му.
И само служението осмисля живота му.
Ученикът минава само през физическия
свят; той не се спира там.

Всичко те интересува у Този, Когото оби-

чаш. Ученикът неуморно чете Свещената

книга на природата, за да познае, какво е
мислил Бог.
Той е неговия Възлюблен!

Държиш обикновен съд в ръцете си. Трепе-
риш над него. Съдът се строшава. Ти плачеш
и мислиш, че всичко е загубено. Но Разумната
природа - Любовта е приготвила за тебе друг
съд със скъпоценно съдържание.
Разочарованието те подготвя за новото
очарование, което те чака.
Тъй ти се приближаваш до новата изненада
на Реалния свят.

При всички изпити остани верен на
Любовта! Ученикът трябва да издържа в
Любовта до край, без да се усъмни в нея. Пътят
на Любовта е път на множество изпити, през
които ще мине той, за да се види, ДО КОЛКО е
издържлив в Любовта.

Ученикът не трябва да губи своята чувстви-
телност. В неговите чувства не трябва да
настъпи претъпяване.
Възвишената мисъл префинява нервната
система и я прави по-чувствителна.

Необикновен е животът на ученика.
Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка
негова постъпка.
Любовта представлява бистра, кристална
вода, от която ученикът пие, а Мъдростта
представлява планински връх, който той
изкачва.

Нежността е необходимо качество за
ученика.
Той трябва да бъде нежен!
Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не
настъпва смазаната тръст и не угасва
замъждяло кандило.
Тя внася на земята сиянието на ангелския
свят.

Ученикът ще бъде в света, но светът не бива
да бъде в него.

Висок идеал изпълва съзнанието на ученика!
Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо
велико в душата си!

Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш
към Великото, защото там животът напълно се
осмисля!

Чистият диамант по съвършен начин
отразява Светлината.
Чистотата е условие за всички постижения.
Само чистият прекрачва портите на
Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде
чист. - Чист всякога! Няма по-велико нещо за
ученика от чистотата в света!

Ученикът всякога трябва да удържа
обещанието си, за да развие устоите на своя
характер.

- Не Бой се!
Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра
отрада.

Най-реалното за ученика трябва да бъде
стремежът му към идеалното.

Светлина трябва да има в живота ти!
Светлината разкрива красотата на света.
При нея нещата растат.
Светлината е храна за ума.

Първата работа на ученика е да възстанови
хармония в себе си.
Това е съзвучието между мислите,
чувствата и постъпките. Това е вътрешната
музикалност, която изпълва душата на
ученика.
Макар да дойдат противоречиви условия,
той не губи характера си.

Ученикът избягва влиянието на преходния
свят, додето укрепне.

Ученикът трябва всичко да разбира правил-

но.
Това ще му даде истинските методи за
дейност.
Той не трябва да си създава сам страдания
от кривото схващане на нещата.

Когато Учителят учи ученика, последният

не трябва нищо да Му иска, а само да Го
слуша и разбира правилно.
Има си точно определено време, когато
Учителят ще даде нещо на ученика.

В това е радостта на извора: -
Когато растенията, които той полива, дадат
изобилен плод.
Ученикът, който е получил много от
Учителя, може да Му се отплати само с
Любовта си към Бога.

Ученикът може да почне своя пост, когато
е във възходяща степен на Духа си.
Тогава той по-лесно може да се издигне над
материалното.