Ученикът трябва да дружи с добрите хора
и добрите духове, да се занимава въобще с
Доброто.
Лошите духове са, които изкушават
ученика. С тях той не трябва да има нищо
общо.
Когато ученикът има вътрешна светлина,
лошите духове не могат да се приближат при
него
Когато мисли за Бога, той е ограден.

Ученикът трябва да дружи с ония, които са
по-напред от него, за да се учи от тях. Да
дружи и с равните на себе си, за да се
насърдчава в по-голяма ревност на учение. И
да слиза при по-долните, за да им помага.
Подкрепи ли по-долните, по-горните него ще
подкрепят.

Ученикът трябва да мисли само Доброто!.

Всяка лоша мисъл е един психически трън.
Ученикът трябва да го намери и извади.
Така той ще трансформира енергията на
лошата мисъл и ще я използува за Добро.

Този, който облича нови дрехи, няма
желание да се върне отново към старите.

Ученикът, който тръгне в Божествения път,
трябва да остави нравите на света.

Живей и се движи винаги в Любовта!

Всеки уд има смисъл, доколкото е свързан
с организма.
Живееш правилно, докато си в контакт с
Бога.

Човек не може да успее в каквато и да е ра-
бота, ако няма съдействието на невидимия
свят.
Ученикът мъчно може да живее на земята
без духовна закрила.
Затуй трябва да бъде свързан с Бога.

Ученикът трябва с радост да посреща
страданията и да се радва, защото от тях ще
научи нещо Добро.
Разбере ли тъй страданията, той ще се
подмлади.
Човечеството само в една фаза на своето
развитие минава през областта на
страданията.
Те каляват нервната система, за да издържи
новата Светлина, която ще дойде.

Нищо материално не трябва да свързва
ученика.
Колкото по-мъчно се отделя ученика от
материалните неща, толкова през по-големи
страдания ще мине.
Той само се учи на земята, а живее на друго
място.

Човек, който живее за себе си, е винаги
ограничен.
В момента, когато проблесне в него идеята
да служи на Бога, всички вериги на
ограничението падат и той е свободен.
Блаженство е, когато ученикът се освободи
от ограниченията на света.

Душата може да прояви силата си, когато
не е свързана с материята. Тя е силна, когато

прониква материята, без да се свързва с нея.
Ученикът трябва само да гледа през
материята, но не и да живее в нея.

Всичко, каквото става, е допуснато от
Небето.
Каквото и да ти се случи, ще се превърне
за Добро от разумните сили, които ръководят
развитието.
Това изпълва ученика с радост и при най-
големите противоречия в живота.

Не забравяй, че във великия Божи план в
края на краищата всички противоречия ще
бъдат разрешени.

Силата на ученика ще от горе.
Концентрацията в Божествените Истини е
акумулиране на сила. - Човек става
акумулатор.
Колкото повече се съсредоточава ученикът,
толкова е по-силен духовно.

Ученикът трябва да може да влиза в положе-
нието на всяка душа, за да я разбере и й
помогне.
Когато разбереш една душа, ти я обикваш.

Синият цвят действува на душата и поражда
възвишени чувства у ученика.
Когато той се почувствува обезсърдчен,
нека погледне синьото небе, и ще се успокои,
ще почувствува дълбок мир, радост и лекота
в душата си. Ще се разведри и наново ще
почне работата си.

Когато ученикът почувствува празнота и
безсмислие в живота си, да погледне вечер
звездното небе, и той ще се насърдчи от
величието му.

Когато ученикът се почувствува много от-
паднал и излишен на земята, нека погледне
под нозете си ония малки мушички, които
остават да живеят и след като ги е настъпил
някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те
се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а

може би и мислят! И ще види, как те
засвидетелствуват разумността и
необходимостта и от тяхното съществуване в
битието.
Пред тия малки мушички той ще се засрами
от своето безволие и у него ще се зароди
силно желание и той да оправдае живота,
който му е даден. - И той да изяви Великото в
Битието!

Божественото трябва да се изпитва и
прилага всякога. Когато един избави някого от
водата - и единият, и другият имат силно
преживяване. Но единият изпитва едно, а
другият - друго.
И двамата трябва да благодарят на Бога!

Ученикът трябва да благодари от сутрин до
вечер за всичко, което вижда около себе си.
Тогава струите на Любовта ще потекат през
неговата душа.

Ученикът трябва да се моли, за да бъде
силен и да няма изкушение за него.
„И не веди нас во изкушение."

„И не веди нас во изкушение."
Това значи: Давай ни, Господи, знание и
Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество
да паднем в изкушение.

Когато ученикът се освободи от грубите

мисли на материалния живот, умът му се
изпълва със светли мисли за Възвишеното и
Великото в живота.
Тогава той може да работи.

Ученикът трябва да се приготви съзнателно
да замине от този свят. Онзи свят, това е
училището, където той ще продължава
учението си.
Този свят и онзи са един свят.

Когато ученикът мисли за Доброто, в него-

вия ум се явява една мека бяла светлина - живо
Същество, с което той може да се разговаря
и да научи много нещо.

Учителят има за всеки ученик особен говор.
Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй,
Учителят е един за всички, а и изворът е един,
от който мнозина ще пият, без да си пречат
взаимно. Когато мнозина пият от една стомна,
там се явяват противоречия, преплитане и
спор.

Поддържай винаги в себе си огъня на Духа.
Ученикът трябва постоянно да носи
отпечатъците на Доброто на лицето си.

Когато ученикът живее по Бога, лицето му
добива друг образ.

Като мислиш за качествата на Бога, те се
преливат в тебе.
За да станеш нежен и милосърд, мисли,
колко снизходителен и благ е Бог!

Прощавай винаги заради Бога!
Прощаването не произтича от човека. То
иде от Бога! Можеш да се бориш в себе си,
дали да простиш, но ти трябва да победиш в
тая борба.
Първата стъпка, с която ученикът влиза в
Духовния живот, е прощаването.
Прощавай заради Бога.

Служение и учение!

Ученикът трябва да се освободи от
посторонните неща, които само отвличат ума
му, без да го ползуват.
Той е зает само със същественотов живота.
Защото дълъг път на учение и работа го
чака.

Туй, което ученикът знае, трябва да го
приложи в живота си!
Знаеш само това, което си приложил и
опитал. И само това знание ще върви винаги
след тебе.

Ученикът трябва да има вътрешен стимул,

за да работи Божествено. Той живее повече
вътрешно.
Той участвува във външния градеж, но
неговият подтик иде отвътре.

Ученикът не може да се оправдае с нищо,
ако не направи това, което знае.
Законът гласи:
Без Любовта ти ще съгрешиш. С Любовта
ще изправиш погрешката си.

Законите и правилата на ученика са писани
вътре в него.
Отвън той няма никакви писани закони.

Ученикът трябва да се кали в страданията,
за да придобие характер, който да устои на
смъртта.
Мислено преживей страданията на Христа;
тогава ще се калиш в тях.
При страданията ученикът дълбоко в себе
си живее в радостта. - Защото обича и знае,
че има Един, Който го обича.
Никой не може да понесе страданията, ако
няма Любов!

Да бъдеш невинен и да свършиш живота си
като виновен пред другите, без да се
оправдаеш, то е характер.
Ученикът не трябва да се оправдава, а да
остави Учителят му да го оправдае, ако намери
за добре.

Най-строгият съдия е вътре в самия човек.
Най-голямото страдание, което съществува
за един ученик, е когато той съзнава, че не е
направил това, което Бог му е казал.

Само когато издържиш страданията
правилно, те ще те издигнат на една висота, за
да можеш да вървиш по-нататък във Вечния
Път.

Ученикът не може да направи една крачка в
Божествената Школа, докато в него има
користолюбие.
Всички души ще минат през Божествения
Огън, за да се изчистят от всяко користолю-
бие!
Тогава те ще просветнат!

С молитва и вяра ученикът трябва да
предостави целия си живот на Бога!

Това не изключва неговата активност и
инициатива в живота.

Всичко съществува чрез Любовта на Бога!

Има три вида мълчание и три вида говорене.
Гладният като се наяде - мълчи.
Ученикът, като не си знае урока - мълчи.
Учителят, който много знае - мълчи.
Когато човек е много гладен - много говори.
Ученикът, който много знае - много говори.
Учителят, който малко знае - много говори.
Ученикът трябва да знае, кога да говори и
кога да мълчи най-уместно.

Ученикът трябва да прекара през ума си най-
лошите положения за да види, може ли да ги
издържа. Те може да не дойдат, но той трябва
да е готов на всичко.
За него не трябва да има изненади.

Любовта ти ще мине през много изпити, за
да се опита.
Любовта на ученика трябва да бъде толкова
голяма, че да издържа всичките положения,
които ще му дойдат.
Само Любовта може да издържа и най-
противоречивите положения в живота.

Мирът иде от Бога!
Най-великото нещо в душата на ученика,
това е неговият мир.
Мирът е от Бога благословен!
„Моят Мир да бъде с вас."

Чистотата трябва да излиза от ученика ка-
то Светлина.

Посвещението почва от страданията.
Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги
издържа.

Ученикът трябва да мине през огън и вода!
През вода, за да се очисти, а през огън, за да
светне!

Бъди Умен!
И при всяка своя постъпка прецени
условията и последствията.