Свободата е обширното Царство, в което

живее ученикът.
Да пази Свободата си.

Душата живее в абсолютна Чистота!
. Когато ученикът възприема Любовта от
Учителя си не като душа, той се извращава;
когато възприема знанието не като душа, той
се изопачава.

Учителят по име зове своите ученици.
Само Учителят дава Името на учениците си.
И когато ученикът за първи път чуе Името
си от Учителя, той изпитва радост, която
надминава всяко щастие на земята.

Онова, което душата може да преживее,
когато люби Господа, езикът не може да го
изкаже.
Ученикът винаги се радва.

Сутрин цветята отварят своите венчета, за
да възприемат слънчевите лъчи.
Душата на ученика се отваря пред Учителя,
готова да възприеме Божиите Истини.

Докато ученикът търси светлина от вън,
нищо не може да му се говори за Бога.
Когато от вън се яви тъмнина, буря -
вътрешна Светлина озарява съзнанието му и
у него се ражда Любовта към Великото!

- Нека той пази вътрешната Светлина.
Ученикът очаква този момент в своя живот.

Ученикът не може да има приятелство и с
преходното, и с Бога.
Ако той люби Бога, преходното ще
потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И
тогава ще се отзове в един друг свят на
Светлина, Мир и Радост.
Там ще чуе гласа на Учителя си.

Молитвата е процес на чистене.
Ученикът трябва всякога да се моли.
Той трябва да се огражда от влиянието на
преходното с молитва, чисти мисли и
непрестанна Любов към Бога.

Ученикът се радва и съдействува за
растенето на всяка душа. В духовния свят има
закон: когато един се повдига, всички се
повдигат!

Ученикът работи върху духовните си тела.
Има неща, които ще му се предадат по
вътрешен път.
Отвънка не всякога има условия.

Когато ученикът правилно разбира Учителя,
той е готов да възприема и всякога ще му се
даде.

Когато душата с Любов възприема всичко,
всичко от Любов й се дава. Това е закон у
Бога.

Първият свещен закон:
Любовта царува само в чистите сфери на
свободата.
Любов може да има само при абсолютна
вътрешна свобода.
Учителят дава тая свобода на ученика си.
И ученикът трябва да даде свобода на
Учителя си!
Тая свобода е свещена!

Когато си обременен в пустинята на живота,
Учителят чува твоя зов.
Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа
Му.
И ще бъдеш утешен!

Само в Бога има истинско обединение на
пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог
е в тебе.

Божественият живот изисква от ученика да
живее постоянно в Любов и радост.

Бъди чист.
Великите души живеят в абсолютна чистота.
Там Учителят им дава друго Име.

Когато съзнанието на ученика се пробуди
за истинските връзки с Учителя, тогава той
добива Чистотата, която става Живот за него.
В тоя Живот той се учи, расте и постига
своето съвършенство.

Учителят е готов всякога да говори на уче-
ника истините за Бога, щом забележи, че у
него има готовност и желание да живее за
тая Велика Любов, която обгръща всичко. От
нея той черпи своята сила и разнася
Светлината, която иде от тая Любов.

Ученикът, който познава Бога в себе си,
намира Учителя.

Приложението на Божествените закони в
живота показва, че ученикът е в Пътя на
Истината.

Интензивен е животът на ученика!
Ученикът преживява радости и дълбоки
скърби, каквито светът не познава.
Това е скръбта на всички посадени семенца
в тъмната земя и радостта на всички поникнали
цветя, излезли на светлина.

Когато ученикът обича Учителя си, той
постъпва в живота си тъй, както би постъпил
Учителят.

Всеки ден отваряй сърдцето си пред Възлю-
бления на своята душа, за да види Той най-
скритите ти глъбини.
Всеки ден отваряй душата си пред Господа!

Имай пълна вяра в Бога!
Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне.
Вярвай, че никога не можеш да изгубиш
Ценното, което Бог е вложил в твоята душа
преди създание мира.
Тази вяра те освобождава от всеки страх,
подозрение и съмнение. Тя те прави свободен
и стабилен.

Смирението е израз на Любовта към
Великия.
Непристъпните върхове пращат своите
блага на долината.

Ученикът е напълно естествен в живота си.
Това внася красота и искреност в него.
Тази естественост дава условия за проява
на Любовта.

Когато нещо смущава погледа ти, долови
зад воала на преходните форми неуморната
работа на Духа за повдигане на душите към
Вечния.
Зад всяка форма виж образа на Вечния.

Най-фаталното нещо е да се стреми човек
да угоди на света.
- Защото той остава винаги излъгван.
Хармонията му с Тихия глас на
Безграничния осмисля неговия живот.

Учителят говори на ученика ясно и открито.
Ученикът възприема думите Му и ги разбира.
Той ги пази свещено в душата си.

Учителят слиза, за да изяви Любовта.
Това не е външен процес.
През Него минават чистите струи на
Любовта към всичко живо.
Така Той иска да приближи душите към
Светлината и Радостта, в които живее.

Когато дървото дава изобилен и добър плод,
градинарят с радост го полива. И небето с
щедрост го дарява със слънчеви лъчи и
благодатен дъжд.
Когато ученикът пази и цени туй, що има от
Учителя и у Учителя се явява желание да му
даде и разкрие още повече.

Разумната природа е поставила свещените
неща по високите непристъпни скали, за да се
радват на тяхната красота само готовите
души, които ще ги оценят.
Ученикът не трябва да изнася свещените
неща пред света.

Никой не може отвън да те поквари, ако ти
не пожелаеш.
Това е великата Свобода, предоставена на
човека от Първото Начало.

Ученикът обича цветята, поникнали в душата
му. Това са неговите красиви мисли, чувства и
постъпки.
Той трепери над тях. - И не допуска слана
да ги повреди. - Тя е грехът, който е чужд за
него.
Ученикът обича цветята, поникнали в
неговата душа!

Ученикът е зает само с Доброто.

Ученикът разпознава духовете. Лошите
духове се приближават до него като мъж или
жена, а светлите като души.

Стремежът към Чистота, това е стремежът
към любовта.
Той показва, че човек е излязъл от
обикновения живот и върви към необикнове-
ния.
Когато ученикът добие Чистота, озарява го
Първият Лъч на Любовта. Тогава пред него се
очертава светлият живот на Великите души, за
който е предназначена човешката душа.
Това Бог сам прави. „А тям Бог откри."

Пази Свободата, която Бог ти е дал. С нея
ти разработваш и градиш своя характер.

Велико и славно е да служи човек на Бога
и да пребъдва в Любовта Му!

Изворът, който извира от върховете,
напоява всичко по пътя си.
Ако искаш да помогнеш на човечеството,
изправи своя живот!
Тогава ти постъпваш по закона на извора.

Ученикът може да търпи, защото знае да
чака.
Ученикът може да търпи, защото разбира.
Ученикът може да търпи, защото знае, че за
всичко има време.

Ученикът носи с голяма самоотверженост
всички поругания, които му се отправят.

Светлината на ума дава бистрота и будност
на съзнанието на ученика, за да бъде в
постоянно съприкосновение с Духа.

Кротостта е голям чист извор в живота.
Бъди винаги кротък и пази свещено в душата

Пази винаги вътрешната си чистота.
си всичко, което излиза от този извор!

Искреността е условие за съзвучие между
техните души. Тя е условие, при което
Учителят може да дава и ученикът може да
приема.
Искреността е условие за правилна обмяна
между Учителя и ученика.

Когато ученикът е искрен, Учителят е мек
към него.
Когато ученикът е неискрен, Учителят е
строг.

Има опитности, които образуват епохи в
живота на ученика!
Опитността, която ученикът има, е само за
него.

Тя е свещената област в душата му!
Тя е неговото богатство!
Той може да я предаде по закона на
вътрешната свобода и то само на някоя близка
душа, чието сърдце гори с Любов,
самопожертвувание и готовност да служи на
Бога. Предаде ли я на един, който не е готов
да го разбере и оцени, той ще преживее
голяма скръб вътре в душата си.

Всичко в живота на ученика да става под
силния подтик на Духа, без да има примесено
нещо човешко.