Алтернативен линк |
ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ
Обичай съвършения път на
Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома
си, Правдата за мерило, Любовта за
украшение, Мъдростта за ограда и
Истината за Светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз
ще ти се изявя.
Туй, което образува вечния копнеж на
човешката душа и което тя търси в хилядите
форми, е Любовта - Бог.
Най-великото в живота на ученика е
стремежът му нагоре - към това вечно благо.
.
Учителят сам извиква своите ученици.
И учениците познават гласа Му.
Когато ученикът намери своя Учител
той е близо при Бога.
Ученикът започва с Любовта.
„Ако ме любите, ще опазите моето Слово".
Обичай първо Оня, Който винаги е бил
верен и неизменен в Любовта Си към теб.
Обичай Този, който ти е дал живота и
всички условия.
Истината изключва всякo удоволствие.
Мъдростта изключва всяка лекота.
Любовта изключва всяко насилие.
Ученикът живее в Светлината.
Това е единствения реален свят. Сянката не
е реална.
Търси Светлината, която няма сенки.
Избягвай всяка мисъл и чувство, които
внасят тъмнина в твоето съзнание.
„Глава на Твоето Слово е Истината".
Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.
Ученикът разбира Истината само тогава,
когато я прилага.
Ученикът трябва да бъде чист в мислите,
желанията и действията си, за да може
Учителят да му повери методите за работа.
9.Пътят на
Пътят на ученика е път на зазоряване.
Той е път на вечната Светлина - носителка
на Любовта.
Единственото Същество, до което човек
най-лесно може да се приближи - е Бог.
Ученикът има Любов към Учителя си.
Тогава той има условия да възприеме онова,
което Учителят му дава.
Ученикът обича Учителя
Ученикът трябва да мине през огън, за да се
очисти.
Когато ученикът се радва в Бога, тогава и
Учителят се радва на ученика.
Защото Учителят търси не своята слава, а
Славата на Отца си.
Ученикът не допуска никакво съмнение в
Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в
който е влязъл, е прав.
Той е Път към Бога.
Ученикът всякога обмисля постъпките си.
Разумността предшествува Мира.
Знай:
Ученикът всякога има възможност да прави
добро.
Доброто е цел в неговия живот.
Ученикът минава през изкушението, за да се
изпитат убежденията му.
Схващай себе си само като душа! Съзнавай
се като жива душа, която се стреми към Бога.
Ученикът бива поставен на силни
преживявания, за да се кали в издръжливост и
будност на съзнанието.
Живот без интензивни преживявания е
живот на спящи души.
Ученикът трябва да издържа всичко, каквото
му се случва.
Зад това, което става в живота, той вижда
дейността на необятната Любов, която
обединява нещата.
Когато е намерил своя Учител и
Учителят е говорил веднъж на ученика,
ученикът свещено пази своята Чистота.
Съзнанието на ученика трябва да е будно
всякога!
Защото в битието има доста изостанали
души, които устройват всевъзможни уловки, за
да го примамят и отклонят, ако е възможно.
Ученикът трябва всичко да преживява като
душа, жива душа, която люби Бога.
Тогава той може да работи с Учителя си.
Формите са обвивката. Те не смущават
ученика.
Той търси вечната идея, която работи в тях
и им дава цена.
Така той се свързва с областта на Духа, с
вътрешния живот на битието.
Ученикът е винаги в клас.
Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик.
Ученикът се моли и сам.
Той е съсредоточен в молитвата си и
преживява думите й.
Ученикът е взискателен към себе си при
изпълнение на Божествените Закони.
Не разправяй опитностите си, комуто и да
е, докато не изработиш нещо в себе си, на
което да се осланяш.
Върши всичко под зоркото око на Духа!
Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта.
Вън от Бога се създава греха.
Съзерцанието - това са ония свещени
минути, когато възвишени образи изпълват
съзнанието на ученика.
На ученика е необходимо съзерцание, за да
може да се справи със себе си.
На ученика е необходимо известно време
за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта
му.
Пази душата си всякога свободна!
Чистотата е среда, в която живее ученикът.
Няма по-хубаво нещо за ученика от нея!
Моралът на ученика е Божествената Любов!
Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и
плодовете зреят.
Душата на ученика расте само в Божията
Любов!
Ученикът има характер, когато не изменя
Любовта си. Мени ли я, той няма Любов.
В душата си ученикът винаги слуша говора
на Бога.
Тогава страхът изчезва и у него настъпва
дълбок мир.
Той е свободен.
Ученикът трябва да живее чист девствен
живот! Само тогава той може да се чувствува
като жива душа - душа девствена.
Изпитанията не са по-силни от идеала на
ученика. Затова ученикът се познава само при
изпитанията.
Ученикът е по-силен от условията, защото
седи над тях.
- Той носи в себе си Божественото.
А има и души на условията, но те не могат
да имат никакъв идеал!
Душа с непреодолима воля - това е идеалът.
Ученикът е строг към себе си!
Той спазва думите на Учителя си свещени и
изпълнява нарежданията Му в пълнота.
Първа стъпка на ученика:
Ти трябва да схващаш себе си като жива
душа, която се стреми в три посоки: да
чувствува, да мисли и да действува по Бога.
Второто нещо: И всички други хора ще
схващаш като души, които трябва да любят
Бога.
Учениците на Всемирното Братство са
души, а не мъже и жени.
Ученикът не очаква своето щастие от вън.
Той се учи и работи над себе си и в света,
без да се прехласва от него.
Привидното щастие в света, това е
стражарят в затвора: той отваря вратите,
изкарва затворниците и после отново ги
вкарва вътре.
Душата на ученика трябва да бъде
изпълнена само с една благородна мисъл:
Делото Божие!
Помни само едно:
Ти си жива душа, която люби Бога!
Веднъж Учителят слезнал при ученика,
ученикът отива при Него.
Послушанието и Любовта приближават
ученика при Учителя.
Любовта Учителят я предава още при
слизането, а послушанието е от ученика.
Първо Учителят слиза и носи Любовта.
Ученикът се събужда и започва учението и
възлизането.
Ученикът води естествен живот, без всяка
ексцентричност.
Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в
абсолютна тишина, когато всички спят, а само
Бог е буден.
Тихият глас на Бога се чува само в
тишината.
Един закон обединява Учителя и ученика:
Да живеят съгласно Волята Божия!