17. РАЗМИШЛЕНИЯ

НОВА ГОДИНА

Учителю, честита Нова година. Дошла за нас мълчалива и неизвестна, а за Теб светла, жива и творяща. Ти, наш съвършен брат, дошъл си в душите ни като светъл лъч и обграждаш ни с безкрайна нежност, светлина и топлина. Приеми нашия привет от долината, откъдето Те виждаме, могъщ и любящ, да будиш в душите ни съвършения идеал. Прости погрешките в нашия живот, те петнят Божия ни произход, но мъдростта на Твоето Слово ще пречисти нашите сърца.

Ние ще падаме и ставаме като малки немощни деца, докато изправени и достойни познаем Бога, нашият Баща.

Но ти, Учителю, бъде винаги с нас, да Те следваме в безкрайните векове на вечността. Да бъде светла и честита Новата година.

НЕ СЪМ ПЪРВА

Не съм първа, нито последна, разочарована от човешката любов. Не съм първа, нито последна, изпитала неразбраната любов. Изминала дългия път на скръб, противоречия и размисъл, тя ме доведе примирено до свещените порти на Божествената Любов.

Изминали дълги дни на скръб, ридания и самота, когато човешката душа заблудена е дирила спасение в смъртта. Но и тук не бе приета, отхвърлена като отрепка, Божествена душа. О, как молех да ме приеме в смъртните двери, но тя отмина безмълвна и няма, и тъй обърнах поглед към живота, обикнах малкото цветенце, нежния ветрец, слънчевия лъч и те съгряха, обновиха наболялата душа. Обикнах живота далеч от човека, възлюбих съществата от нечовешкия род, и те ме правят крилата, разтапят душата ми в неземна любов.

Не съм първа, нито последна, що дирят съвършената любов. Не съм първа нито последна вече, що дирят неизменната и безгранична Божествена Любов.

30.IV.1964 г.

ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Възлюбленият на човешката душа, това е Бог. Така говори Мъдростта. И тези слова проникват в сърцето и питат що съм правила досега. Аз търсих любовта, тя ми бе една необходимост в света и вярвах на всеки, който отваряше сърцето и казваше: „Ела!"

Колко скръб, колко сълзи съм проляла за любовта на братята, които жестоко са наранили сърцето ми досега. Защо беше така? Защото не знаех къде да търся любовта. Богатството го дадох на братята да пият. Украшенията - на моите съперници, да се радват, а за мене остана нараненото сърце и опитностите, и сълзите. С това богатство се връщам днес като блудния син в бащин дом, смирена, сломена от странствания по пътища и друмища на своето безумие. Ще зарадвам ли баща си? Ще приготви ли угоеното теле? Аз нямам дял в нищо и търся само трошиците на бащината трапеза.

Днес прогледнах и облякох нова светла премяна. Тя ме води там, където слънцето грее, където няма братя и сестри, а сал една любяща ръка за всички - това си Ти едничък, Боже, неизменен и прекрасен. В Твоята безгранична вярност, в Твоята любяща вечност приеми душите ни с нежност.

4.05.1964 г.

КЪМ ЛЮБОВТА

Когато не те познавах, кат нежен ефир ограждаше ме ти, Любов!... И разплиташе в душата ми нишките на моята скръб. Уви, порастнах и познах те, и скътах в душата си Твоята обич, о Любов.

Днес те виждам и познавам, и те викам с цялата си душа, постой при мене, Любов желана и седалище си направи в моя дом.

Без тебе, о, Любов, пътник нежелан съм дори.

При бащин дом, без покрив и огнище, и без сладка дума за моите уста.

Ела и целуни ме, и благоуханието си остави ми, през всичките дни за душата ми бъди ми ти, о Любов.

ВЕЛИКИЯТ ДЕН

Дали защото все още не идвам, отвърна погледа си от мен и заглъхна да ме призовава песента в душата ти. О, друже мой, защо не виждаш в очакването си как се готвя за този път. Погледни и виж празника на моята душа за този ден. Велик е той, очакват го всички, очакваме го ти и аз. И той идва с песни и веселие да гостува на всяка плът. Очаквай ме, непрестанно ме очаквай, както земята обещанието на Великия за мир и отдих по нейната гръд. Слизат вече съществата и носят рая на земята. Ще запеят химни на слова, всяко дихание под небето и човеците непокорни с примирение ще отдават почести и слава на светлите братя.

Очакват го всички, очакваме го ти и аз. И ще дойда да изпълня дома ти с мир и веселие за този ден.

С цветя украси дома, с търпение сърцето си.

Със светъл поглед облечи се, защото идва Велик ден.

Велик празник на душата, копнежът на човешката Любов - Очакваният.

КЪМ СКРЪБТА

Не те обичам, скръб, очите ми разплакваш и сълзи бисери изхвърляш от моя свещен дом. Разнищваш ми душата на хиляди частици и изнурена я оставяш без подкрепа и закрила. Неканена пристигаш, свещен кът заемаш и разпалваш сили спомени в душата ми доволна. Навън, навън изпъждам те, нахална гостенка на моя дом, бой свещен приемам аз, пази се от мен, далеч отбий се веч.

40 ДНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Изминаха четиридесет дни, от когато Любимият ни Учител замина за страната на Ангелите, Серафимите и Херувимите, за страната на светлината - Неговата родина. Изминаха четиридесет дни, от както нашите сърца отдаваха последен поздрав на любимия ни и скъп образ, на свещената Му осанка - Неговата украса.

Днес, събрани в Твоето име, Учителю, празнуваме. Твоето Слово, което ни донесе виделина на нов живот, за света братство, мир и любов. Слязъл от безкрайните светове на Твоята слава, за да облечеш земната дреха на ограниченията, да изпълниш великата мисия, да излезнем от калта на живота ние, твоите мили дечица. Приеми нашата безкрайна благодарност за скъпата жертва, от дълбочината на блажената радост от озарените ни сърца, в които запали свещения огън на Великото братство на Любовта.

О, как бихме желали вечно да бъдеш помежду ни. Да целуваме ръцете, да слушаме Словото Ти. Уви, такава беше върховната воля и в скръбта си ние сме щастливи, че бяхме удостоени да Те слушаме и разговаряме с Тебе. Днес ние, твоите слушатели, оглашени и ученици, обещание на смирение и вярност Ти даваме за послушание, работа и приложение на Великата благост, която ни донесе.

Благословен бъди от Бога, Учителю. Копнежът по Теб ще ни води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, Твоят Завет. Във вечна благодат и Слава бъди всякога наш любим и скъп гост.

РИЛА

26.08.1963 г.

Изминаха много години, откакто за първи път посетих Лазурно вълшебно съзерцание, любовен копнеж на моето сърце, днес пак те посетих. Наричат те „Страшното езеро", а ти си толкова приказно и чудно, какво ги плаши земните същества, като си толкова чаровно и омайно, и които те посещават изтръпват и отминават. Но ето величествен олтар пред теб, говори тайнствено и чудно, че тука велики майстори са творили архитектура дивна неръкотворна. Трон за царете и седалище за боговете да решават велики дела и съдбини. В безмълвната тишина започват тайните, когато светът ще ги открие, когато дойде време.

В това величие човешката душа броди, да проникне, да узнае, що говори безмълвието. Но Великото знае колко на човека да даде. Слънцето залязва и с последните лъчи позлатява върховете, а пазителите на храма тържествено и стройно пазят олтаря.

ЕЛЕГИЯ

19.01.1964 г.

Мисля, че не можех да обичам вече, след първата любов сърцето се заключи и никой не приех вече, така изминаха двадесет години. Дали бях щастлива така? Уви! Аз винаги носех една тъга. Скръбта за красивото чувство ми липсваше, аз страдах, че нямах обекта на любовта. И ето, един ден как стана, не знам. Впрочем, зная, но не искам да кажа, без предисловие, сърцето се отвори, затуптя, залюби. Това беше един миг, един поглед, една милувка, след това всичко изчезна. Пак огорчение, скръб, самота. Но чудно, сърцето не спря, не се затвори, то продължи да люби, да обича. Какво?... Един далечен образ.

УЧИТЕЛЮ НА ЖИВОТА, ЖИВ СИ!

27.12.1970 г.

Обични Учителю, днес сме събрани да отпразнуваме 26 години от твоето заминаване. Години подред ние Те търсехме в Салона, поляната, на планината. Да Те виждаме, да целуваме ръцете Ти, да чуем утешителните слова. Но ние се връщахме, изпълнени с тъга от Твоята липса и красота, която остави светла диря в нашите сърца, за Твоето величие. Нямаше Те! Не Те виждахме, не Те чувахме! Минаха години, празнотата в душите ни постепенно се изпълниха със светлина и ето радостта бликна в ожиданите сърца. Ти ни напусна отвън, за да влезеш вътре в умовете, сърцата, душите ни. Явяваше се в сънищата, там ни поучаваше и работеше с нас. Умовете изпълваше с вдъхновени слова, как да мислим и постъпваме, а в сърцата си чувствувахме Твоето присъствие, топлота, бащинска усмивка, която ни помагаше и повдигаше. Нима си ни напуснал? Не! Никой не може да повярва това. Делата сочат - ние днес сме по-добри. По-милостиви и единни. Милеем един за друг. Всеки пренася своя дар да помогне. Нима това не са ли Твоите методи? Делото Ти се реализира, да се обичаме един друг, Твоят завет.

Учителю, погледна ли Твоя образ в снимка, Ти оживяваш в мен, Твоят поглед прониква в глъбините на душата ми и сърцето възкликва прочувствено... Благодаря, Ти ме посети.

26 години изминаха без Теб - но само отвън. Ти невидимо ни водеше по ръба на живота и подготвяше съдбата ни за по-съвършени дела. Едни заминаха отвъд, други останаха и те си подадоха ръце да работят заедно. Смъртта не беше преграда. Нито непреодолима стена, а само форма да изградиме по-съвършени тела. Ние бяхме всякога с Тебе и сега Ти пак си с нас. Ако Те потърся в сърцето, ще те намеря в любовта си към ближния. Ако Те потърся в ума си, ще Те намеря в амброзията на Словото и ако Те потърся в душата си, ще Те намеря в копнежа и стремежа към Бога, да Го възлюбя с всичката пълнота.

Учителю, Христос ли си или Бог - не зная. Ти изпълни живота ми със съдържание, Ти ли ме призва? Или аз те намерих? - Не зная! Но душата ми Те благославя, че в друг свят ме въведе. Благодаря Ти, Учителю, в едно с всички, които са с мене, приеми възторжените ни сърца, озарени с Твоята благодат и милост.

Благословен бъди, Учителю, пратеник от Бога, приеми нашия поздрав.

Амин.

УЧИТЕЛЮ, БЛАГОДАРЯ ТИ

18.12.1970 г.

Учителю, за този свещен ден искам да изразя своята благодарност. Ти ме научи да живея, да се радвам, да виждам, да живея в този прекрасен, разумен Божи свят. Да се радвам на всичкото разнообразие, което Си създал, да виждам всичките условия и възможности, които си ни приготвил. Учителю, благодаря Ти.

Когато за първи път моят невидим ръководител ме доведе пред Теб, бях от тези чеда, свързани с много отрицателни навици. Само стремежа и любовта ми към Бога ме водеха по неизвестни пътеки, това ме спаси, благоволението на Небето ме доведе до Твоите нозе. Ти ме научи да обичам. Отрицателното го замени с положителното. Ти, великият алхимик, който превръща злото в добро, омразата в любов. Ти ме новороди, Учителю, благодаря!

Сутрин, когато стана и светлината разкрива красотата, отправям благодарствена молитва към Бога. Денят изпълвам с хубави мисли и чувства и търся добрите дела - придобивките на деня.

Вечер, когато нощта затваря вратите и разкрива звездите, душата ми политва към висините и свободна от тялото търси Небесната Школа, в която Ти пак Словото раздаваш.

Учителю, благодаря Ти. Ти изтръгваш сълзи на умиление в преизпълнените ни души с любов и обич. Аз зная, че само Волята Божия, ако изпълним, е Твоята награда. Ние често грешим и в най-добрите си желания. Нашето несъвършенство мъчно проумява, но Ти кротко простираш Твоята деница и с търпение ни изчакваш да узреем. Учителю, благодаря!

Днес изпълних едно съкровено желание - да напиша своята благодарност към Теб. Погледни благосклонно към мен и моите братя и сестри, и води ни по стръмните и прекрасни пътеки на Твоята Любов, Мъдрост. Бъди благословен от Бога, обични Учителю!

РОДИХ СЕ

12.07.1968 г.

Родих се - не знаех защо.
Живеех и растях - не знаех защо.
Плачех и молех - не знаех защо.
Тъгувах и скърбях - не знаех защо.
Учих и пеех - не знаех защо.
Намерих Учителя - Свещени мигове.
Милостта Божия се изля върху мен.
Лъчи на живот огряха душата ми.
Извори живи пресушиха сълзите ми.
Светлина и топлина озариха ума ми.
Разбрах защо се родих.

Благодаря Ти, Учителю.
Води ме през цялата вечност.
Бъди благословен!

За Твоя имен ден приеми моят привет.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаната Нора Мартинова Лозанова, родена в гр. Видин на 10.03.1952 г. л.п. с. Н, N 5112776, изд. На 5.02.1985 г. от МВР - Видин, ЕГН 5203101752, племенница на починалата Лидия Соломонова Аладжемова, предавам спомените й на Вергилий Николов Кръстев, който да ги включи в издаваната от него книга „Изгревът".

Свидетели: Магдалина Стефанова Григорова (Подпис)

Марийка Великова Иванова   (Подпис)

Декларатор: (Подпис)

Нора Мартинова Лозанова