16. РАЗВРЪЗКАТА

1973 година ни преместиха на „Дружба". Сега сме 1990 година. 17 години с други приключения. Много боледувах и все търсех нещо, с което да си помогна. Намирах, че трябва да търся. Нали Христос е казал: „Търсете, искайте, хлопайте." Добирам ли се до нещо ново и се радвах, че съм намерила вече цяр, но на следващата година вече не ми помагаше. Дори веднъж ми казаха подигравателно: „Е, помогна ли ти?" Не, разбира се. Една година бях решила да не ходя никъде и да изтърпя до край без изследване. Но какво стана, както лежах, като станах, ръката ми изтръпна и стана безчувствена. Получих удар. Ща, не ща, трябваше да потърся лекарска помощ. Помогнаха ми и ръката ми се възстанови. Много мислих, много разсъждавах, все търсех, както се казва, просото на дъното, търсех причината. Впрочем тези състояния, тези прекъсвания, от които толкова много страдах, бяха само за мое добро. Аз растях духовно. Невидимият свят ми беше определил тази съдба, за да прогледна. Нищо не е случайно. И сега мога само да благодаря за тези изпитания, които бяха само вътрешни. Има затвори физически, моят беше духовен. Учителят казва: „Ако знаете каква хубава мома е страданието, вие бихте я посрещнали с радост." Веднъж Учителят ми каза: „Много се занимаваш със себе си." Верно, така беше, но моята погрешка беше, че се занимавах с погрешките си - с недостатъците си. Защо косата ми е червена, защо носът ми е вирнат, защо лицето ми е с лунички и т.н. Воювах с Господа, роптаех защо съм така родена. Учителят казва: „Вие не се харесвате, не се обичате, как искате тогава хората да ви харесват и да ви обичат?"

Много четях и най-много изваждах мисли за закони и правила. Много, много по-късно разбрах ключовете, които ми даде. Каза: „Търпение." Това значеше, че семето, посадено в земята, му трябваше време да порасне. „Вяра" - вярата е свързване със знанието, със Светлината. „Молитва" - да се свържа с Бога, който само Той можеше да ми прости и освободи, и научи да се свържа с цялата природа - вселена - да се разшири съзнанието ми.