2. ЗА КАРМАТА СЕ ПЛАЩА НАВРЕМЕ

Присъствахме още два пъти на съборите, докато Учителят беше физически между нас. Оттогава остана една снимка на ямболското братство и някои, които са имали връзка с него, заедно с Учителя - 1942 година.

В къщи идваха много братя и сестри от София и провинцията. Водеха се интересни разговори и много съжалявам, че касетофоните не бяха още навлезли в нашия бит - Георги Томалевски - след него би трябвало да върви човек с молив и бележник. Колю Нанков - с учудваща информация по много въпроси, Кирил Икономов, със своите разговори за музиката.

Веднъж идва и брат Лулчев, прави хороскопи, говори много, но ми направи впечатление, че добре му допада императивното наклонение. Интересни сведения за последните му дни в затвора ни даде наша близка, чийто зет /съпруг на сестра й/ е бил заедно с друг военен в една килия с него. Както се разговаряли, Лулчев се смъкнал на колене и изговарял само: „Да, Учителю, не, Учителю, сега." На смаяните си съкилийници казал, че Учителят Дънов му се явил, казал му, че ще получи смъртна присъда, но той може да я отложи. Лулчев отказал. „Каквото трябва да се плаща, този живот да бъде . "

Баща ми, Тодор Попов, разказваше един интересен случай с Кемал Ататюрк - човекът, който установи републиканската власт в съседна Турция. Още през времето на последния турски султан, Абдул Хамид, в страната се заражда движението на младотурците, които искат да наложат известни реформи, но биват преследвани. Техен водач е бил Кемал Ататюрк, който преди това е бил служител в турското посолство в България и говорел много добре български, а бил и много интелигентен човек. Подгонен от властите, бяга към българската граница и се скрива в една застава. Началникът на заставата го приютява и го крие около месец. Бил е наш съидейник или симпатизант, но имал при себе си беседи, които Ататюрк чел и естествено бил впечатлен. Когато обстановката се успокоила, той се прибрал в Турция, благодарил на спасителя си и казал: „Аз ще взема властта и ще те поканя на гости." Военният след време наистина получава покана и отива да се съветва с Учителя. Учителят му каза: „Ще отидеш и ще му кажеш много здраве от ханъмата." Когато отишъл в Турция и предал поръката на Учителя, Ататюрк изненадан споделил, че когато започнали борбата, сънувал че една ханъмка му се явява и му казва, че ще спечели борбата, и че за този сън знае само майка му. Колко истина има в този разказ, не зная.

В ямболското братство имаше и двама цигулари - вечно усмихнатият Ламбо Димитров, военен музикант и Матю Юлзари, син на богато търговско еврейско семейство. Изглежда неговите домашни спокойно понасяха отклонението му от вярата в Йехова. Имахме и двама китаристи - Петър и Панайот Грънчарови. Всички заедно свиреха на събранията, на празници и на Паневритмията, когато играехме на Боровец.