3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ

Бях вече на работа в Ямбол. Моя братовчедка, страдаща дълго време от порок на сърцето, получи тежка криза. Извикаха ме да бъда при нея през нощта, за да й поставям инжекции. Почти никой не мигна, молихме се Бог да й помогне. На разсъмване съм се унесла за минути. Вратата се отваря и със своята свободна походка влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай.

Разболях се от плеврит. Уж оздравях, а поддържах постоянно една лека температура, което показва, че процесът в дробовете не е ликвидиран. Майка ми, много обезпокоена, сънува, че тя и една сестра ме подкрепят, от мене капе кръв, явява се Учителят и пак казва: „Оставете я, аз ще я лекувам." На следващия ден нямаше и помен от температура.

Наши съседи, силни на деня, искаха да строят жилищен блок, като незаконно заграбваха от съседните дворове. На нас оставаше само една пътека да минаваме. Баща ми се много разтревожи и получи силно главоболие. В тези дни братята Марин и Петър Камбурови с Данка и Христо Колеви от Преслав минават през Ямбол на път за Елхово. Слизат на Ямболската гара и си казали: „Хайде да отидем да видим Тодор." Връщам се от работа и баща ми казва: „Много пропусна. Марин, Петър и Данка, и Христо бяха тук, свириха, пяхме, много хубаво беше." А майка ми добави: „Накрая Петър изсвири рапсодията." На следващия ден баща ми получи инсулт и почина. Трогателен беше жестът на Георги Томалевски, който дойде с думите: „Не можех да не дойда и изпратя Тодор." Словото при погребението беше много прочувствено. По-късно, от книгата за Георги Куртев прочетох, че истинските си ученици Учителят изпращал с рапсодията. Дано баща ми да е бил от тях.

Строежът се осуети, а дъщерята на този, който предизвика смъртта на баща ми, загина трагично.

След години, по силата на градоустройствения план, върху нашия и съседните парцели трябваше да бъде изграден жилищен блок. Имах големи неприятности с оценката и плана. Плаках и се молих Учителят да ми помогне. Една нощ, на разсъмване, сънувам Учителят, явява се на тавана до кръста, подава ми един пъпеш, на който е издълбано името му, Беинса Дуно и казва: „Утре ще ти дойда на гости." Събудих се, разтреперана от вълнение.

Много често хората, които строят, се канят едни други да оглеждат строежите си. Моя близка няколко пъти ме беше канила, но майка ми беше болна на легло и аз не намирах свободно време. Сутринта тя идва като фурия в къщи и просто ме завлече на техния строеж. Издигаха междинните стени, изпълнението некачествено, но апартаментите много слънчеви. Подадох заявление за смяна и макар че беше незаконно прехвърлянето от частен в държавен строеж, за Бога няма нищо невъзможно.

По-късно, под предлог, че правя религиозни събрания, искаха да ме изселят, но Бог изсели този, който ми готвеше този сюрприз.

След заминаването на баща ми, от едно чекмедже, в което баща ми държеше ценни за него неща, майка ми извади и ми показа Антиминса, даден на баща ми от Учителя, но кога и при какви обстоятелства - не зная. Много пъти той ми е казвал, че има да сподели интересни преживявания, но нито ги записа, почина внезапно и не можа да ги сподели с никого.