БЯЛОТО БРАТСТВО
В
ГРАД ЯМБОЛ
в
СПОМЕНИТЕ НА:

1. МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893-1981/

2. ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА /р. 1928 г./

3. ЯНКА СИМЕОНОВА ШОПОВА /ПО МЪЖ ГРЪНЧАРОВА/

4. ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧЕЛИКОВА

5. ТОДОР АТАНАСОВ ПОПОВ /1895-1966/

6. ГЕОРГИ РАДЕВ ДЮЛГЕРОВ /1895-1991/

7. ТОДОР АБАДЖИЕВ

8. ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПОПОВ /1898-1984/

9. НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА /р. 1921 г./

--------------------------------------------------------------------

МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893-1981/

ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

Завърших сливенската гимназия и вместо да изпитам удоволствие от свободния живот, изпаднах в тежка депресия. Затворих се в къщи и не желаех с никого да се срещам. Причини за това ми състояние нямаше, баща ми беше богат човек, бях напълно задоволена.

В съседната до нас къща дойдоха да живеят три сестри - учителки: Донка, Мара и Ташка. В определени дни у тях са събираха хора и се чуваха песни. Помислих, че са евангелисти. Веднъж излязох пред къщи, те бяха на улицата, поканиха ме, показаха ми портрета на Учителя, дадоха ми беседи. Това беше първата ми връзка с това общество.

Като ученичка в Сливен живеех у чичо си - братът на баща ми. Негов кум беше доктор Миркович, който беше кръстил не само неговите деца, но и мен. В тяхния дом се намираха броеве от неговото списание „Виделина", които с интерес преглеждах, една годишнина пазя и досега.

В ямболската група имаше много млади хора, за съжаление някои от тях си заминаха рано. Един от младежите - Иванчо, при съобщението, че Учителят ще посети нашето братство, съчини песента „Поздрав на Учителя". Излязохме вън от града и Го посрещнахме с тази песен. Беше вълнуващо преживяване.

Записах се студентка по славянска филология в София и веднага се озовах на ул. „Опълченска" 66. С какво вълнение и наслада съм слушала Словото на Учителя. Стаичката малка, прозорецът отворен, той изправен пред него, ние събрани на дворчето, а и то вече тясно, стоим в снега, в дъжда, слушаме, пренесени в един друг свят, на който той само леко открехва завесата и никой даже от хрема не се разболява.

Започнаха лекциите в Школата, екскурзии на Витоша, събирания по домовете в града, незабравимите разговори на пейките пред салона, братските обеди и вечери - един незабравим живот! Започнаха да се случват и някои интересни работи - вечер, когато изгасях лампата, виждах цялата стая пълна с очи, които ме гледат. Смущавах си и помолих Учителя да ме освободи от тях. Започнах да се излъчвам. Знаете ли какво значи да виждаш тялото си простряно на леглото? И това не издържах.

Когато моят бъдещ съпруг, един от първите ученици на Учителя - Тодор Попов, ме заведе при Учителя да получим нещо като благословия за добър старт в живота, той ме посочи с глава и каза: „Това не е тази, която виждаш." Какво искаше да каже, остана загадка за мен. Вероятно за вътрешния човек.

Често боледувах и колкото пъти съм се молила за помощ, Учителят винаги ми е помагал.

В братската група в Ямбол имаше доста добри и предани сестри и ентусиазирани братя. Освен на обикновените събрания, събирахме се и у дома, като канехме и външни хора. Обикновено избирахме една тема, един я разработваше, а всеки, каквото знаеше, допълваше. На нашите сбирки идваха и анархисти, и комунисти и понякога възникваха оживени спорове.

Четвъртъчните женски събрания се провеждаха в дома на Стела Марангозова. Тази достолепна сестра изплащаше тежка карма. Имаше три момчета, които едно след друго си заминаха, а тя беше почти винаги на легло с три тумора в коремната област. Учителят беше предложил да разсрочи кармата й, но тя отказа.

Пропуснах да отбележа, че по време на моето следване брат Боян Боев беше учител в гимназията в Панагюрище. За да живея по-дълго време в Изгревска атмосфера, пожелах годината на стажа да прекарам там. Там се запознах със семейство Чуклеви, където се хранехме на обяд с брат Боев на пансионатни начала. Наш ученик беше и Тодор Симеонов, който по-късно учителства една година в Ямбол.

Беше време на идеен кипеж и директорът на гимназията ме назначи ръководител на кръжоците. Анархисти, комунисти, окултисти, теософи отсъстваха с дни от училище, за да се приготвят за разисквания и спорове.

Разбира се, неоценим помощник ми беше брат Боев. Почти цялата си заплата той раздаваше на бедни ученици, а понеже синът на местния свещеник стана негов последовател, уволниха го без право на учителстване от всички училища в страната.

През годините на тоталитарната власт за събиране и дума не можеше да става. В Ямбол властниците бяха особено ревностни в изпълнение на тези си задължения. Бог да ги благослови и да им отвори очите. Имаше няколко къщи, които поддържаха, доколкото е възможно светлината, която Учителят ни даде. Такова място беше домът на Янка и Панайот Грънчарови и брат им Петър. Имаха билков магазин и там отивахме за кратка визита и информация. У тях идваха от София Мария Тодорова и Борис Николов, Галилей, у нас - Томалевски, Колю Нанков, Кирил Икономов и др. В каргона - т.н. стар Ямбол се подвизаваха Николина и съпругът й Попов.

Не ми е възможно да изредя всичките мили и сърдечни наши братя и сестри, с които поддържахме искрени връзки.

Забележка: Сведенията са дадени от дъщеря й, Йорданка Попова.