11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ

ЧЕРЕПИ И КОСТИ

Тази история трябва да се разкаже и опише. Тук мнозина платиха с онова, което бяха изработили вътре в себе си като качество на вярност, преданост към Великия идеал от Словото на Учителя Дънов. Платиха и се провалиха по всички посоки. Бяха изпитани. И в изпита си паднаха. Но ги затриха онези Сили, които влезнаха в тях и бяха Силите на Духа на Заблуждението. Но и те имаха вина, че допуснаха в себе си тези Сили да ги задействуват в съвсем различна посока от тази, която в момента следваха.

1. От дълги години беше в мен задвижен онзи план, чрез който да се опише историята на Айтоското Братство. Отначало работех с Верка Куртева, която живееше в София. Записах каквото можех. Ако тя бе се съгласила 10 години греди това да разказва, щеше от нея да излезне един том от „Изгревът". Тя беше преживяла на Изгрева от 1930 до 1972 година, когато го разрушиха, Познаваше всички и знаеше много. Но когато се съгласи да записвам, тя беше вече много неща забравила. Но това, което записах, беше верно. Беше проверено от мен чрез другите.

2. През 1986 година започнах да работя с Марийка Марашлиева по програмата на Изгрева. Тя познаваше както Верка, така и Надка Куртева. Аз се срещах няколко пъти с Надка Куртева и обяснявах и изисквах да запише онова, което знаеше. Отначало се двоумеше, но после се съгласи. И в разстояние на три поредни години, когато идваше от Айтос в София при дъщеря си Румяна, то Марашлиева я извикваше при нея на гости, аз отивах там и записвах нейния разказ чрез магнетофона. По- късно записът и на двете сестри - близначки бе прехвърлен от Марашлиева от магнетофонния запис на машинописен текст,

3. При всяка една среща поставях пред нея въпроса да ми предадат писмата на Учителя до Георги Куртев. Тя обясни, че ги е предала на брат Злати от село Страцин, за да ги съхранява. Тя обеща на онзи етап да ми ги предаде. Обеща, но не си изпълни обещанието. Обеща да ми предаде снимки от живота на баща си, но също нищо не ми предаде. А защо? Ще разберете.

4. Един ден отивам при Марийка Марашлиева и тя ми разказа, че предния ден при нея е дошла Надка Куртева и разказала следното: В един хубав ден тя е била извикана чрез Кралю Кралев в Бургас от името на Борис Николов, който е гостувал на Кралю в Бургас. За да не бъде сама, тя взима със себе си и сестра Койна, за да я придружава и с голямо разположение пристигат в дома на Кралю от град Бургас, понеже знаят, че отиват при духовен брат. И то заслужил и възвисен брат. Непосредствено при срещата си с Борис той започнал да крещи и да вика срещу Вергилий Кръстев и заплашвал Надка да не предава никакви писма на Вергилий. Той толкова бил озверен, че с големия си юмрук тропал по масата и крещял: „Аз с този юмрук разбивам черепи и кости." Надка и Койна стояли като втрещени. На Надка й прилошало, станало й толкова лошо, че веднага си тръгнали за Айтос. „За малко не ме убиха тези думи" - разказвала Надка. Цяла седмица лежала на легло в Айтос, не могла да стане и да се окопити от случилото се. Когато крещял и викал срещу Вергилий, там е била и малката Мария Кисова, неговата нова спътница в живота, 40 години по-млада от него. Тя направила забележка на Борис: „Така не се говори." Но той продължавал да тропа с юмрук и крещи. На срещата присъствували Кралю Кралев с жена си, Милка Кралева, дъщеря на Кралю Кралев и съпруга на Вергилий Кръстев. Ето това ми разказа през лятото на 1988 година Марийка Марашлиева.

5. Аз бях толкова възмутен от всичко чуто. Знаех че това е вярно. Пред Марийка Марашлиева заявих: „Аз ще се разведа с Милка Кралева. Аз се развеждам. Те не ме заслужават. Тези хора са обсебени от майстор Борис и му се подчиняват безпрекословно."

След няколко дни се срещам с Надка Куртева. Тя ми повтори същото в присъствието на Марийка. Запита ме и ми се скара: „Ти защо си им разказал за писмата?" - „Ами тя ми е съпруга и съм споделял своите планове и тайни с нея." - „Те те предадоха и то за нищо." - „Аз ще се разведа. И то незабавно."

6. Написах им писмо на Кралеви и им казах, че знам за посещението на Борис у тях, за привикването на Надка Куртева и за юмрука, който трошал черепи и кости. Изпратих им копието, което бях предал на адвоката, копие с молба за развод.

На 8.08.1988 година подадох молба за развод. Беше заведено дело за развод на 16.01.1989 година. Второто дело се гледа на 22 май 1989 година и получих развод. Разноските по бракоразводното си дело ги поех лично аз, равняващи се на две лекарски заплати. Издръжки плащах доброволно, равняващи се на две лекарски заплати годишно, т.е. на шест месеца по една лекарска заплата за издръжка на дете на име Богдана, родено на 6. 06.1981 година в град Бургас. Юмрукът на майстор Борис, който трошеше черепи и кости, разруши този брак. И то умишлено!

7. Аз следвах своята програма. Бях работил над 35 години сам, неотклонно към една цел: да се опише историята на Школата на Учителя Дънов. Бяха излезнали 9 тома от Изгрева. Бях задвижил да се набира 10 том, който бе историята на Айтоското Братство. Материалите бяха събрани от мен преди десетки години. Сега през месец април 1999 година аз ги подредих и ги предавах последователно да се набират на компютър. Бях осигурил за този том коректор - внучката на Георги Събев, която бе и правнучка на Георги Куртев.

Трябваше да оформя онова, което бях решил да включа в този том - да публикувам цялата история по събирането на тези материали, както и борбата, която водих и то сам срещу Силите на разрушението, които имаха за цел да затрият всичко и да се заличи всяка следа от Айтоското Братство. Бяха останали малцина, които нещо знаеха и помнеха от онази отминала вече епоха.

8. На 5 май 1999 година отивам в дома на Марийка Марашлиева след обяд. Обясних й, че трябва да се опише от нея в декларация протокол цялата история с онзи случай, поради който аз се разведох. Тя се съгласи. Седнахме на масата и тя започна да пише на пишуща машина, като се уточнявахме предварително за последователността на разказа, които трябваше тя лично да напише. И да се подпише. Но когато стигнахме до онзи етап, където той в Бургас, майстор Борис, е вдигал и стоварвал юмрук по масата с викове, че трошал черепи и кости, то тя спря, Написа го, но се спря. Не искаше да го напише. „Това не го е казал." - „Как да не го е казал? Ти нали сама ми го разказа. Та нали аз като го чух от теб, пред теб реших, че ще се разведа. Разведох се. Изминаха оттогава 10 години." Марийка мълчи. Някой в нея е вече влезнал и не й позволява да го напише. „Нали Надка Куртева на този стол, който ти седиш, идва и го разказва и на мен в твое присъствие, за да се убедя лично. Чух го от нейната уста." Марийка мълчеше. Не искаше да пише. Не искаше да излага Борис Николов. „Значи за това, което ти ми каза и което Надка Куртева ми разказа пред тебе, за същото това нещо аз се разведох. Аз се разведох, за да се противопоставя на лъжата и измамата. Ти си свидетел, И сега ти искаш да запазиш един идол. Този идол отдавна е паднал, защото той е виновен за всичко. Той провали цяло Братство и стотици хора. А аз съм платил най-много." Но аз не отстъпих. „Продължавай да пишеш." Марийка седи. В нея нещо й забранява да пише. „Няма да пиша. Такова нещо не е имало." Аз стоях като втрещен. Не казва, че не си спомня или че е забравила, което може да я извини. Но отрича, че е имало такова нещо. В мен нещо се надигна от дъното на цялото ми естество, надигна се и изригна като вулкан. „Аз от този миг се разделям от теб. Напускам те. И повече никога няма да ме видиш и срещнеш, докато съм жив на земята." Тя стоеше, гледаше ме с презрение. Разбрах, че бе обсебена от майстор Борис. Обадих се по телефона на Вихър Пенков да дойде да прибере електрическата пишуща машина, с която тя работеше. Тя ми струваше четири лекарски заплати, а майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Прибрах си касетките, които и бях дал да ги изважда на машинописен текст, На следващия ден. 6 май 1999 година Вихър ми докара електрическата машина и онези книги от „Изгревът", том 9, които бях оставил при нея. А Вихър сподели: „Марийка не е същата вече." Разказах му всичко. Той едва ли можеше да ме разбере през какъв ад бях минал.

На следващия ден Марийка Марашлиева обяснява на Вихър Пенков: „Такова нещо не е имало." На още по-следващия ден казва: „ Имаше такова нещо, но аз не мога да го напиша." Казах му: „Вихър, ти чу това и го запомни добре!"

И така юмрукът, дето трошеше черепи и кости, строши още един череп. Но не моят. Провали още един човек, и то този, който досега работеше по моята програма. Но и тя се определи. Тя се върна при своите си, при ония, с които бе завързана. И то окончателно. Така я провалиха.

9. Беше през 1972 година и бях на Салоните с Борис Николов и Мария Тодорова на лагер. Беше дошла Марийка на гости, която долу беше при лагера на Петър Филипов. Аз й гледах на кафе. Мария присъствуваше и слушаше. Бях точен. Казах на Мария: „С този човек в бъдеще ще работя." - „Да, ама Петър Филипов няма да я пусне." - „Ще я пусне." И наистина я пусна, след неговата кончина. Работихме с нея 13 години.

10. Беше 1986 година. Бях се върнал от Либия, където работех три години и с парите, които донесох, отпечатах 9 тома на Изгревът. Посетих към 10 пъти дома на Борис Николов. От тези десет срещи само три пъти ме посрещаше истинският Борис в тялото си. Другите седем бе майстор Борис, мозайкаджията. Тези две лица ги познавах много добре. Последният път с истинския Борис когато се видяхме ми каза: „Аз съм дотук. Ти продължаваш. Ние ще бъдем с теб, които сме горе. В никакъв случай да не им отстъпваш." Прегърнахме се и се разделихме. Следващите срещи ме посрещаше майстор Борис. Борис Николов беше си напуснал тялото. И този майстор Борис вдигаше юмрук и трошеше черепи и кости на своите съвременници.

11. А сега ще разкажа как майстор Борис насъска псетата срещу мене. Аз съм в дома на Марийка Марашлиева и работя. Аз диктувам, а тя пише на пишуща машина. Пристига Илия Узунов и от вратата съобщава: „Борис нареди на Вергилий нищо да не се дава." А аз слушам от другата стая. Извиках го. Той се изненада. Питам го: „Ти да си свършил някаква работа с Борис в твоя съзнателен живот? Помисли и ми кажи. А аз ти казвам, че не си свършил. Но той те подкупи на времето, като ти позволи да влезнеш в братските стаи в къщата на Стоянка Илиева. Влезна и не излезна. А можеше да си сковеш една барака. А се продаде на Борис и за една печка, която направи за салона и той ти плати три пъти по-скъпо. Затова сега вървиш и изпълняваш нарежданията на майстор Борис." - „Откъде знаеш-това?" - „Знам го. И още повече знам." Илия стоя няколко минути. Непрекъснато го питах да ми каже каква работа в разстояние на 40 години е свършил с Борис. Не можа да каже. А лично съм го чувал как псуваше Борис на майка, когато на един Петровден се четеше посланието на Борис Николов като ръководител пред гроба на Учителя. Псуваше го. А сега му изпълняваше нарежданията. Никакво противоречие тук няма. Те си бяха такива.

12. Изминаха няколко дни. Последователно пристигна и Драган Петков. Идва и говори същото. След няколко дни пристига Георги Йорданов - и той същото разнася. Така майстор Борис насъска псетата срещу мен. И то побеснелите псета. Разлаяха се и другите кучета в селото. И сега още лаят. Ще лаят, защото техния Господар ги е насъскал срещу мен.

Но спомените на Илия Узунов. Драган Петков, Георги Йорданов съм записал аз и са вече публикувани в „Изгревът", том IV и том VII.

Публикувани са и спомените на Марийка Марашлиева в „Изгревът", том VI,

Но това стана благодарение на Вергилий. Това не стана от псетата, защото те бяха псета, за да лаят. И това не стана от майстор Борис, с чийто юмрук трошеше черепи и кости. И претроши много черепи и кости. Неговата работа, на майстор Борис, аз не я свърших, но работата на Борис Николов я свърших и съм я публикувал в том II и III на „Изгревът". А имам материал от него, който аз съм записал за още два тома. Да, но това го направих аз, а не другите, И не псетата. Това е разликата.

Защо трябваше да опиша всичко това? - Да се знае. Да се знае с каква цена съм заплатил подготвянето и издаването на „Изгрева", том X. Да се знае, че аз съм десетият член на веригата, който трябва да си свърши работата и да заключи кръга, като свърши и довърши работата на останалите. Аз трябва да я завърша. След мене няма друг, който може да я свърши. Аз съм последният. Последният, който трябва да разкаже всичко.

Щом най-голямото Добро е посетило българите в лицето на Всемировия Учител Беинса Дуно - Петър Дънов, то и най-голямото Зло е посетило също българите. Тези неща вървят заедно, ръка за ръка за человеците земни.

Онези, които вървят със Словото на Учителя Дънов, от человеци земни ще се превърнат след време в человеци небесни, в животворящия Адам, който е животворящият Дух, носен от Словото на Учителя Дънов.

Онези, които вървят, завладяни от Духа на Заблуждението, стават слуги на своя господар и ще си продължават по своя път на человеците земни от хиляди години.

Ето защо има двама човека на земята. Единият е земният човек, влачещ се като червей по земята. Другият е небесният човек, крачещ свободно по земята в Дух и Истина.

Амин.