НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни. ТОМ 10
Алтернативен линк

5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ


1. Георги Събев беше възрастен, но със запазен ум и сила. Бяхме преминали с него няколко етапа - чествуването на Георги Куртев в София и Айтос, както и издаването на книжката „Животопис".

2. Бях работил по-рано с него в едно предишно посещение у дома. Той разказваше, а аз записвах. Майка ми все ме упрекваше, че съм прибрал възрастен човек, който може да ми направи беля и да си замине тук, у нас, от този свят. Изпратихме го благополучно. А когато дойде следващия път, на стената видя некролога на майка ми. Каза: „Здравей, Радке, ще се видим горе." Не ми беше забавно. Но факт бе, че тя си замина преди него.

3. През 1991 година се започна от мен подготовка за събиране на всички материали, които той бе събрал. Той ги беше пръснал на много места, дори не си спомняше къде бяха. Трябваше да се съберат.

4. Каквото можеше ми донесе. Другото трябваше да се събере оттук и оттам. Аз също имах част от неговите писания.

5. На 27 декември 1991 година пристигна, дочаках го, престоя три дни у нас и след като записах на магнетофон онова, което трябваше да се запише, го изпратих на гарата жив и здрав за Бургас.

6. Разменихме още няколко писма. Краят на октомври получих писмо с некролога му, че е починал на 18 10.1992 година, на 86-годишна възраст.

7. Аз останах сам. Трябваше да продължа. Но не по пътя, а в борбата. Досега съм се борил, за да издам всичко написано и събрано от него в един том на „Изгревът".

8. По-късно запознах дъщеря му, Лили, с моя план, както и внучката му, Мария Анастасова. Съгласиха се да съдействуват. Донесоха някои тетрадки, които лично бе подвързал, както и част от неговото творчество. Другата част бе у мен.

9. Когато започнах да подреждам материала, бях отново атакуван остро от онези Сили, които противодействуваха. Разболях се. Дадоха ми 20 дни отпуск по болест. Отначало не знаех от къде идва атаката. И един ден ми просветна в ума и разбрах. Не искаха и не позволяваха да излезе „Изгревът", том 10 с материалите, събрани от Георги Събев и от мен за историята на Айтоското братство. Трябваше да отстоя. Трябваше да се справя. Аз бях последният, десетият човек от веригата, който трябваше да реализира труда на мнозина. Трябваше да засвидетелству вам присъствието на стотици хора, родили се в Айтоския край като българи. Или аз. или те! Така бе поставен въпросът. Аз трябваше да довърша работата, започната от Георги Събев. Аз трябваше да победя. С излизането на „Изгревът", том 10, означава, че аз съм победил. И всички, които са свързани с мен, също са победили.

Писма на Георги Събев


2.12.1991 година.


Бургас


Здравей, брат Вергилий.


На срещата ни на градината не ни остана време за лично общуване, поради голямата твоя заетост, желанието ти да се свържеш с братя и сестри, от които можеш да получиш материали за предстоящата работа. Аз пренебрегнах своите лични въпроси и интереси в полза на общото, ето защо сега сядам да ти пиша за онова, за което не ни остана време да говорим на Градината. Имам желание да дойда в София за няколко дни, за което ще ми бъде необходимо място за нощуване. Може ли да стане така, че да бъда твой гост само за няколко вечери?


Знам, че работиш на смени, и то предимно нощем, ето защо интересува ме коя дата, ден и час бих те намерил в къщи, с оглед на това да определя деня и часа на мое то прие тигане в София. Кога то седнеш да ми пишеш, да не забравиш да ми съобщиш и номера на телефона, за да можеш да ме посрещнеш както по-рано на гара Подуене. Ако това можеш да сториш в скоро време, много ще ти бъда благодарен. Имам безплатен билет за София и да се видя с приятели и братя. Да можем да направим връзка или да се създават нови връзки и отношения с оглед на нашата обща и предстояща работа.


Ина е преподавател в детска музикална школа, за да си разнообрази работата с децата вчера ми поиска от моите гатанки и басни, подходящи за работата й с децата. Мисля да й изпратя, макар че още не са печатани. Ти какво би ме посъветвал? Не рискувам ли с това си добро желание, като искам да й услужа? Могат да попаднат в нечии ръце ида бъдат издадени от името на друг. Колкото е силно желанието мида й услужа, толкова и рискът е по-голям.


След 1-2 декември всеки следващ ден може да тръгна за София, ако времето не е много студено. Чакам вашият отговор. Ако Господ каже да дойда, тогава ще се стопят всички пречки. Което трябва да стане, ще стане.


Моля ти се, предай на твоята майка по невидимия телеграф моята благодарност за доброто посрещане и топлото гостоприемство. Тя е пак при тебе, само дето не я виждаш с физическите си очи. Тя ти е един от невидимите помага чи. Ти не си сам в светлия път, който си намерил и поел. Желая ти все така да имаш крепък дух и издръжливост. Да побеждаваш препятствията с разумност. Разумността ще те укрепи срещу нападките на някои, които са на друго мнение. Нека с живота си докажем, че сме достойни ученици на Мировия Учител.


Не оставяй денят празен да отмине.


Нито в доброто друг да те надмине.


19 май 1988 г. Г.С.


На лавина крак не туряй, в пътя няма да я спреш.


Тази истина едничка навреме да разбереш.


С привет:


Георги Събев.

*  *  *


20.12.1991 година.


Бургас


Здравей Вергилий, брат мой,


Получих писмото ти от 16 т.м. и ти благодаря за информацията, която ми даваш относно извършената работа и за тая. която предстои да се извърши и чака твоя ум и сърце и твоите неуморни ръце. Прави, което можеш, което е за слава Божия, за успеха делото на Учителя, делото на Бялото Братство. Дано по-скоро тези идеи да стигнат до умовете и сърцата на готовите души, които да приобщят усилията си и общо да работим за славата Божия. Радвам се на импулса, който имаш, този Божествен импулс, пълен с безкористие и желание за работа. На Божията нива, която чака да впрегнем ум. сърце и воля, да помогнем на тия, що гинат в неволя и невежество.


Бог да благослови безкористната работа, която вършиш. Продължавай. Помощници ще се намерят.


Аз тия дни завърших новата книга „ Срещи, случки и спомени от Изгрева с Учителя". Тя е около сто страници, 1/2 фолио формат Тя вече чака своя ред, за да излезе на бял свят.


Като се срещнем тия дни, ако е казал Бог, ще поговорим повече. Дано ни стигне времето. Моето тръгване от Бургас на 27 декември в 5 часа сутринта и пристигане на гара Подуене в 11.30. Моля да ме посрещнете.


С привет:


Георги Събев.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ