4. КОНЦЕРТ В ЧИТАЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ", АЙТОС,
ПО СЛУЧАЙ 120-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
1. Книгата бе закарана в Айтос. Свързах се с един млад мъж, Петър Тодоров, който бе инвалид и се движеше с патерици. Споделих с него идеята за концерта и той я възприе. Възторжено!
2. Бях качен на леката му кола, закаран в читалището, и там със собствени пари платих залата за концерта. Управителката беше негова позната и след като разбра, че входът е свободен, ни взе по-малко. Но близо една заплата бе заплатената сума.
3. Връщайки се в София, организирах музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова, един флейтист, певици. Уточнихме се да вземат участие и певици от Варна. Платих билетите по влака, отиване и връщане и с цялата апаратура за концерта: електрически орган, тон-колони, усилватели заминахме за Айтос. Посрещнаха ни и ме закараха в салона. Аз останах сам и започнах да монтирам цялата апаратура. За четири часа бях готов. Окачихме портрети на Учителя и Георги Куртев, които носехме от София.
4. Концертът бе сполучлив, Състоя се в петък, на 25 октомври 1991 година. На следващия ден имаше обичайната среща в събота, всяка последна събота на месеца приятелите от околията и съседните градове се събираха на братска среща. Четяха наряди, пееха песни, разговаряха.
5. На следващия ден натоварихме багажа и се върнахме в София. Бях организирал чевствуването през месец юни в София, както това и в Айтос. Не беше никак малко. Дори бе непосилно за един човек.
6. Накрая накарах Надка Боева да каже на брат си Христо да заплати залата за концерта, защото е бил стипендиант на Братството. „Откъде знаеш това?" - „Знам, защото аз съм този, който изучавам историята на Братството." Тя му каза. И наистина, още в Айтос, след концерта тя ми предаде парите, които й бе предал брат й Христо. Той присъстваше също на концерта. Но не пожела да се срещне с мене, човека, който организираше чествуването на дядо му. Имаше съображения. Да си ги има!
