6. КАК БЕ СПАСЕНА И КАК СЕ ОТПЕЧАТИ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ С УЧИТЕЛЯ

1. По времето, когато работех с Мария Тодорова и Борис Николов в техния дом от 1969 до 1976 година, често биваха посещавани от Надка Куртева, дъщеря на Георги Куртев и съпругът й, Добри.

2. Няколко пъти поставях пред тях въпроса за написване историята на Айтоското братство. Борис мълчеше, имаше съображения. А Надка го гледаше втренчено да чу е одобрително кимване. Но Борис продължаваше да мълчи. Аз бях много свободен пред тях, казвах направо онова, което мислех и с което не бях съгласен. Те живееха още в тази епоха, която беше преминала преди 30 години. Стояха там със спомените си, стояха и не помръдваха. И там си останаха до края!

3. Накрая се обърнах към Надка и поисках писмата на Учителя към Георги Куртев. Тя се изненада, че аз зная за тях. Борис обясни, че той е диктувал спомените на Георги Куртев по време на Балканската война. Тогава тя разказа как ги е спасила от милицията при обиска на 7 декември 1957 година. Била в стаята си, когато дошла милицията за обиск. Поела с двете си ръце папката с писмата от чекмеджето на масата и ги сложила между чаршафите от гардероба. Помолила се: „Учителю, запази ги." И така те бяха запазени, Аз ги поисках да ми ги предаде. Обясних подробно плана си. Тя обеща пред Мария и Борис и пред мъжа си, Добри. Обеща, но после не изпълни обещанието си. А защо? По-късно написах няклоко писма за целия този случай. Ето ги. За поучение! И за обучение!

Уважаема с. Надка Куртева,

Предоставям Би един кратък обзор на онази работа, която съм започнал през 1970 година и я довършваме през 1989 година, преди 19 години.

Каква работа е свършена ?

1. Георги Събев в 1965 година пише три статии:

а/ Биография на Георги Куртев,
б/ История на Братската градина,
в/ Опитностите на Георги Куртев.

С които аз съм се запознал през 1969 година и които Борис ги беше изхвърлил като непотребни. А защо? Защото той бил стенографирал всички опитности на брат Куртев, но не беше ги дешифрирал, понеже нямаше време и в момента изобщо не се занимаваше с тия неща, а се занимаваше с мозайки. От тия публикации на Георги Събев аз имам само опитностите, но нямам биографията на Георги Куртев и нямам Историята на братската градина. Ако ги има, да ги даде, молим я за това.

2. През 1972 година накарах насила Борис да дешифрира и разкаже стенографираните опитности на Георги Куртев, които са в мен и не са давани никому.

3. От 1970 год. до 1974 година аз съм се срещал три пъти с Надка Куртева при Борис и в трите случая съм повдигал въпроса да се оформят всички записани и запомнени неща от живота на братството в Айтос и от Георги Куртев. През цялото време Борис мълчеше, а Надка уплашено гледаше каква е реакцията на Борис. Борис мълчеше и не даваше своето мнение нито за, нито против, защото не желаеше да се реализира моя план, защото много добре знаеше, че аз исках да включа всички онези, които можеха и знаеха нещо да напишат и разкажат за Георги Куртев, като всеки един от тях представляваше отделен автор, а Борис желаеше точно обратното, да остане само той като автор, понеже знаеше, че аз ще съхранявам разказаното от него. Дали това е така? Ще се убедите след малко. Тогава Надка Добрева ми разказа как е съхранила писмата и обеща, че ще ми ги предаде, което обещание бе направено през мене и пред Борис и Борис не възрази.

4.През 1979 -1980 година, поради добрата връзка на Верка Куртева с мен още от времето на сестра Мария, същата се съгласи и ми разказа всичко, което знаеше, като ми предаде част от тефтерчето на Георги Куртев, което бе преписано от Марийка и един екземпляр бе даден на Н. Боева за съхранение. Когато Борис научи, понеже Верка се беше похвалила, той настрои някои познати на Верка, че съм я ограбил и че щял съм да търгувам с нейните неща с цел да се противопостави на тази работа. Имах няколко срещи с Верка, когато бе настроена срещу мен, понеже съм се продал на Борис - според нейните изказвания. Верка аз уважавам много, защото ми се довери и с нея свършихме една голяма работа, а другото, което се случи, бе задкулисно противопоставяне на Борис. А защо? За да не се свърши работата. А защо да не се свърши? За да остане само той. Борис не е братството, а братството е проявление на Божествения Дух чрез Учителя на земята. През Неговото пребиваване на земята между българите. В това братство участвуваха всички. А защо? Защото Божественият Дух се проявява в единствено и множествено число. Единствено число беше Учителят, а множествено число - всички сподвижници и последователи на Учителя. Георги Куртев обичал често да казва една формула от Учителя: „Не коригирайте Божественото!" А Божественото проявление на земята и между българите беше Школата на Учителя, а Айтоското Братство беше част от тази Школа. Въпросът е: Трябвали да се съхранят нещата от живота на тази Школа?

5. От 1986 година бяха записани опитностите на Н. Куртева, която съдействаше за това.

6. След като Борис узна, че е работено с Надка Куртева, извиква в Бургас Н. Куртева в семейството на Кралеви и забранява да ми се предадат писмата на Г. Куртев. А защо? Да се противопостави на завършването на тази работа. А защо? Защото щяха да се видят работата и дейността на всички участници в тази колективна работа. А това са: Георги Събев, Верка Куртева, Надка Куртева, Надка Боева. Ето това е причината, за да се противопостави в семейство Калеви.

След като научих тази работа, аз реших да защитя Надка Куртева, като се разведа с Милка Кралева, защото също са участвали в това противопоставяне. Аз се разведох след 9 години очакване и причината за разтрогване на брака беше Борис, понеже имаше влияние над Милка още от времето, когато сестра Мария Тодорова си замина и той искаше да я доведе при себе си и да я направи съпруга; по този начин се вижда, че Борис се противопоставяше от самото начало на тази работа, още от 1970 година, преди 19 години. А защо?Кое е по-важно, възбраната на Борис или думите на Георги Куртев: „ Не коригирайте Божественото!" Борис не само коригира, но се и противопоставя на една работа за Бога. А защо? Отговорът е ясен. Иска да остане само той. А дали това е така? Това е една работа, започната преди 19 години и непрекъснато той се противопоставя, като Н. Куртева е лично свидетел на това и го е изпитала на гърба си.

7.През 1987 година бяха записани опитностите на Надка Боева за Георги Куртев и беше направен план от мен. чрез който тя да напише един обзор за Айтоското Братство и който план тя трябва да реализира.

8. През 1988 година Г. Събев беше поканен от мен в София в къщи и той разказа много неща, като онова, което разказа ще бъде допълнение към дадени моменти от биографията на Георги Куртев, но това ще бъде допълнение към онова, което той е написал през 1965 година. Оказа се. че той в момента нямаше копие от биографията на Георги Куртев и историята на братската градина в Айтос и не бяха ми предадени. Ако има Надка, да ги предаде. Стана така, че Георги Събев охладня към мен поради чужди внушения, с цел да се попречи на работата. А знаете вече откъде идват тия внушения. Но беше късни на тези внушения, защото ние изпреварихме и свършихме работата.

Георги Събев настояваше да бъдат включени само неговите написани неща за Георги Куртев и Айтос, понеже били написани и нямало смисъл и от други, на което аз се противопоставих и казах, че това е колективен труд и обща братска работа и всички ще участвуват, които знаят и които могат.

9. Веригата от онези, които бяха написали за Георги Куртев и Айтос е приключена и работата е завършена, въпреки пречките, поставени от Борис. А защо бе свършена? - Когато се работи за Бога идва Божието съдействие и Божието благословение.

10. Какво   е необходимо още?

А/ Да се предадат писмата на Учителя до Георги Куртев, които ще бъдат преписани и ако настояват, могат да бъдат върнати на този. когото посочи Надка. Целта е да довършим работата, а Н. Куртева да разкаже подробно как са запазени писмата и да разправи за обиските и как Георги Куртев, като видял опразнената стая, заплакал.

Б/ Всички снимки от Георги Куртев и от Айтоското Братство да ги предаде за преснемане и ще ги върнем, ако настоява, като на гърба бъде означено времето, местността и имената на хората.

В/ Всички собственоръчно направени записки, извадки, тетрадки.и др. с неговия почерк.

Г/ Всички допълнително събрани опитности, случки от живота на Братството, Георги Куртев и Братството, разказани от други членове на Айтоското Братство. По този начин няма да бъдат отхвърлени и другите, които могат да разкажат или запишат нещо. Така ще се осъществи една обща работа и една братска работа, в която са участвували всички. А защо? Защото Божественият Дух се изявява в единствено число чрез Словото на Учителя, а се проявява на земята в множеството чрез онези последователи на Учителя, които искат да работят за Бога.

11. Ако  в този заключителен етап Надка Куртева не съдействува и не предаде писмата, то аз ще си довърша започнатата работа с помощта и съдействието на Марийка Марашлиева и никой не е в състояние да ни спре, защото това е работа за Бога. Ако бъдат предадени нещата, то ще благодарим на Георги Куртев, че е успял да се противопостави от невидимия свят на онези, които противодействуват. Сега е моментът Надка Куртева да се определи кому служи! На Бога или на Борис!

Кому служи, на една работа за Бога или на човеци, които пречат и служат на лична кауза. Човек винаги бива принуден да се определи. Този, който е влезнал в Братството, винаги бива принуден да се определи. Ние нашата работа сме я свършили. Следващите поколения ще се учудват как е възможно едни да искат да работят в името на Бога и на Учителя, а други лица да противодействуват също в името на Бога и в името на Учителя. Аз имам напълно доверие в Марийка

Марашлиева, защото с нея работим и тя е заслужила това доверие и затова е определена за мой помощник.

Д-р В. Кръстев

София. 27.11.1989 г.

Диктувал: Д-р Вергилий Кръстев

Записала: Марийка Марашлиева.

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Писмото на д-р Вергилий Кръстев беше диктувано лично на мен на прима виста на 27.11.1989 година, с което писмо аз трябваше да отида в Айтос и лично да го прочета на Надка Куртева. В това писмо сбито и кратко бе написана цялата програма, по която работехме с д-р Вергилий Кръстев. Моето отиване беше свързано да се вземат всички онези неща, за които е споменато в писмото, за да може да се довърши работата. Преди заминаването ми бяхме разгледали три варианта:

1-ви   вариант - Надка Куртева предава писмата, ние работим с тях и ги съхраняваме.

2-ри вариант - Надка Куртева предава писмата само за да ги препишем, след което ще й се върнат.

3-ти   вариант - Надка не предава нищо, а ние трябваше след време да обработим всички материали, които имаме, така че накрая ще се прикачат и добавят текстовете от писмата на Учителя до брат Георги Куртев.

В нашата програма имаше и отдел, в който щяха да се включат допълнително някои и други материали, които щяха да излязат допълнително. По този начин ние довършвахме една работа, една работа, започната през 1972 година, като давахме възможност и на следващите автори, които работят, да прикачат допълнително всичко онова, което бъде написано за Айтоското Братство. Планът ни беше изчистен от всякакви задкулисни планове, защото човек, който играе нечисто и коварно, не може да напише писмо до Надка Куртева, като описва по етапи и изнася неща, които до този момент се пазят в тайна, поради държавната структура у нас. Ние знаехме, че това писмо, оставайки го на нея, ще бъде предоставено на прочит и на други лица и по този начин ние щяхме да бъдем разкрити в една работа, която сегашните времена и събития не позволяват тя да бъде изнесена наяве. Д-р Вергилий Кръстев реши да рискува, защото трябваше да ги принуди същите да се определят. И те се определиха. Как? На 30 ноември 1989 година, след предварително уточняване с Надка Куртева с писмо и по телефона аз заминах за Айтос и тя ме прие в нейния дом. Прочетох й писмото и й го предадох. Нейната реакция беше следната:

1. Тя се учуди за неща, които ние знаехме до подробности.

2. Тя остро реагира срещу д-р Кръстев и най-категорично заяви, че няма да предаде нищо на него и че не иска да има нищо общо с него.

3. От поведението на нея и на сестра й разбрах, че настроението у тях е допълнително вложено и по инструкция на Борис Николов.

Аз се завърнах в София и разказах всичко на д-р Кръстев, като същият ме помоли да напиша горният текст и да бъде прикачен към неговото писмо до Надка Куртева. Уточнихме се, че ние продължаваме нашата работа и трябва да я довършим, защото ние успяхме да преварим всички ония сили, които се явиха да противодействуват. Ние знаем, че ние работим за Школата на Учителя и за Неговото дело, за да могат следващите поколения, които ще дойдат, да имат възможността да се запознаят с епохата, при която е живял и творил Учителят, както и за неговите съвременници.

Най-интересното в случая е следното: От 1944 -1989 година в разстояние и време на 44 години, а това правят два пъти по 22 години, а това е цикълът на Школата на Учителя. Цикълът от 22 години е слънчев цикъл и Учителят е работил с него. От 1900 -1922 година, което е подготовка на Школата и от 1922до 1944 година, което е време на Школата. А от заминаването на Учителя на 27.12.1944 г. до 21.12.1989 година, когато пиша тези бележки, са се изминали точно 44 години и никой до този момент от многолюдното братство в Айтос не успя да се заеме и да придвижи този въпрос. Кой въпрос? Въпроса за съхранение на спомени и материали от братството в Айтос. Единствено бе работил Георги Събев, но това бе една малка страница от този голям труд, който трябваше да бъде написан. Макар че ние успяхме да задвижим лично наследниците на Георги Куртев и те с охота успяха да разкажат онова, което помнеха, но когато трябваше да се завърши работата, те колективно, като по команда се нахвърлиха върху нас. А защо? Нали това беше техен рожден баща? Защо не написаха на четмо и писмо нещо за рожденния си баща? Отговорете си сами. А защо? Трябва да дойдат други хора отстрани и отвън, за да свършат тази работа. Защото и Георги Събев е човек, дошъл отвън. Макар че е съпруг на една от дъщерите му. Отоворът трябва да бъде ваш. Обикновено се обясняваше, че Георги Куртев бил скромен. Това е така. Но неговите дъщери използваха името на баща си след неговото заминаване и непрекъснато се стараеха да бъдат в центъра на вниманието на всички около тях. И не само център на внимание, а и да им се услужва с време, средства и неща. По този начин тяхното поведение измести настрана Школата на Учителя и Словото му и се превърна в метод за обожаване на дадени личности в лицето на дъщерите му. Така че техният довод, понеже баща им е бил скромен, че не трябва да се напише и обработят материалите за него е неверно. В случая ревността изигра решаваща роля. Но нали когато една работа се свърши, тогава е много лесно да се правят коментарии. Но в случая работата не е свършена. А според Учителя, когато един не може да свърши една работа, се изпраща втори да я свърши. Ако той не може, изпраща се трети. Така че накрая десетият ще я свърши. Ние не знаем кои сме подред в този списък на Учителя. Но ние искаме да си свършим нашата работа. На този етап ние сме я приключили и остава да преработим материалите. Така че следващото поколение ще може да отчете и да види нашата работа. И те ще дадат своята оценка.

Написала: Марийка Марашлиева

Съгласен с написаното: Вергилий Кръстев

21.12.1989 година.