21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ

В.К. Сега друг въпрос. А на Добри някакви опитности да си спомняте? Надка: Добри, съпругът ми има една опитност, много интересна. Той беше технически ръководител на шивашката кооперация и той решаваше какви платове да идват от Сливен, те въобще със Сливен работеха, с фабриката, какви се изразходват, кога пак трябва да се отиде. И един плат от 200 метра за дамско манто - много хубав, обаче в кооперацията, като идва платът и го дават на магазинерката зачислен, че е получен, обаче намират, че платът не е много хубав и трябва да го върнат. И Добри взема плата от нея и й казва, че ще се върне в Сливен. Тя забравила да отметне, че този 200 метра плат е върнат в Сливен. Баща й учител. Тя малко тъй, не може да си прави нещо сметките. Казала: „Бати Добри взема 200 метра плат за манто, донесе го, пък го взе и вече не го върна. Сигурно го поделиха помежду си." И този, бащата, отива в милицията, то вече след 9 септември 1944 година, и съобщава там. И една вечер, там наши братя с жените си, имат близко до града лозе, имаше кайсии да зреят, поканиха ни. Минаваме покрай МВР-то, един от милицията пък го познават, семейството ни много добре го знаят. „Бай Добри - казва - неприятно, но викат те в МВР-то," - „Така ли? Отивайте - вика - Наде, аз ще дойда." Отива там, тоз, като го почва, един груб такъв комунист, от едно село - грубиян. Като го почва, отива началникът, който е на МВР-то и казва: „Бай Добри, дай си следствения лист, дознанието, от това нещо нищо няма да излезе " Щото го познават, обаче оня казва: „Ти хитруваш, ти се прикриваш, теб затвор те чака." И много го нагрубява. Ха да дойде Добри, върнахме се от лозето, прибрахме се в къщи, да дойде Добри, да дойде, 10-11 часа ли беше, кога идва много разтревожен, неспокоен. Оня му казал: „На жена си няма да казваш какъв разговор сме водили тук." Гледам, Добри цяла нощ се върти неспокоен. А пък му съобщават през деня, че го пращат в Сливен по работа и този плат, който е там за шивашката кооперация, да си го получи. Но той вече така разтревожен, и не може да се стърпи на едно място. Но ще отива заранта. Заранта станахме на молитва. И по някакъв начин, аз пишех някога, имах връзка с невидимия свят. „Не се тревожи - не ми казаха какво - това са книжни ножове. Твоята честност ще блесне в града." И това е. Добри въпреки всичко отиде в Сливен, взема плата, този плат за манто 200 метра и други много платове, обаче не се сеща, че това е във връзка с този плат, който са върнали. И като праща той платовете по влака, решил да отиде при наши много близки, при Маргарита Калканджива, семейството, да види бати Иванчо, кака Веска, Маргарита. „И както седях на канапето, една светлина примина пред мене и веднага: Абе ти нали за този плат дойде в Сливен. Не се тревожи." В такъв дух. Отива за малко в какини Вескини, обажда се вече разведрен и идва в Айтос и отива направо при магазинерката. Казва: „Платът, който ти прие, 200 метра плат за дамско манто, отметнали го, когато аз го взех. за да го върна?" - „И-и, бати Добри." И веднага в МВР-то. „Ама ела и ти с мен." - „Аз кога ще дойда, ще видя, вече съм много разтревожен. Ти си отиди там и аз ще дойда." И отива. Там. в кооперацията се научили. Отива Добри в милицията и почва вече разговор с този, той взел да се извинява. Бай Добри, тъй, та законите се това. В туй време тръгват всички от кооперацията, щото е с авторитет и честен. Сестрата на една друга там жена, работи в МВР-то, и като чула вечерта, отива при зет си, в Тополица е пък директор на банката, но приятел на Добри. Казала: „Бати Тодоре, Добри ще го съдят и няма да бъде леко. злоупотребил е с 200 метра плат." - „Кой, Добри? Ако един сантиметър е взел, аз на площада ще се обеся. Не може да бъда това." Тръгват всички председатели, там всички, ръководството, струпват се в МВР- то, както се върнал вече от Сливен.

А преди това Костадинка и Методий - този, на когото предават ушитите дрехи, той е касиер, приема парите за ушитите дрехи. Една баба на едно момченце за празника Кирил и Методий му поръчала костюмче, обаче бедна жената, носи известна сума като моли, предполагала, че ще я изчакат, обаче този не предава костюмчето, без да получи парите. Добри в тоз момент сварва, че детето плаче и бабата казва: „Аз пък останалото ще ти донеса." Дава известна сума. Добри казва: „Що плаче това дете?" - „Ами - казал Таню - тя има да дава толкова пари за това, а пък тя дава малка сума, аз не мога да го предам костюма,'' - „Дай костюма, аз плащам." Тоз бай Таню, като чува. рекъл, чакай аз на другарите да отида да им кажа, че комунист е той. Слага ръцете на кръста, като са събрали там при началника на МВР и вече се събрали, Таню рекъл: „Знаете ли кой е Добри, бе? Кой от вас, като комунист, ще го направи това, което той направи?" И казва случая. Такъв и такъв бе случаят. Трябваше колкото пари били, да се платят. Той каза: Аз плащам, дайте костюма на детето. Срещу празника Кирил и Методий той зарадва едно дете бедно. Онези вече: „Извинявайте, бай Добри, извиняван, извинявай." Казал: „Няма нищо, но втори път бъдете малко по-внимателни." Защото той го ругал много лошо този, който бил да го разследва. В.К.: След заминаването на брат Георги Куртев Добри става ръководител на Братството. Надка: Той беше. но си замина той. Вълко беше после. И той две-три години и след туй един брат Марко идва, той и сега оглавява. В.К.: На Весито баща й. Надка: На Весито баща й. В.К.: То така поколения едно след друго си заминават. Някаква друга опитност на Добри с Учителя? Надка: Не.